Децата и хората над 65 г. да не излизат в дните със замърсяване, препоръчвам пречиствателите за дома
- През последната седмица софиянци дишахме опасно мръсен въздух - показателите навсякъде бяха над нормата. Само географските дадености ли са причината, г-н Симидчиев?
- Когато имаме повече влага във въздуха, т. е. мъгла, и така наречената зимна инверсия (въздухът е на слоеве с различна температура), над София се получава похлупак. Концентрацията на въздушните замърсители се увеличава. Ако отворим една тенджера, парата, която излиза, може да бъде отвята встрани. Сложим ли похлупак, всичко си остава вътре. Същото се случва и с въздуха на София при зимни инверсии, съчетани с влага. Мъглата представлява фини капки течност във въздуха, в които обаче могат да се разтворят различни замърсители. Заради тях мъглата може по-дълго да се задържи и да бъде вдишвана.
Сегашният период бе точно такъв - температурна инверсия над столицата и повишени нива на замърсяване във връзка с отопляването на твърдо битово гориво, градския транспорт, многото коли. Това, което се генерира като замърсяване, си остава тук да си го дишаме. Заради този проблем местната власт логично въведе зеления билет, за да може повече хора да преминат на обществен транспорт. Един автобус превозва 60-100 души, а повечето хора с лични автомобили се возят сами в колата.
- Колко наистина е опасно за човека замърсяването на въздуха?
- От околната среда това е най-важният фактор. Причината е проста - ние вдишваме 16 пъти в минута. Ядем 2-3 пъти на ден, пием вода 5-6 пъти. Представете си бетоновоз - това е обемът въздух, преминаващ през белия ни дроб. Около 9 кубика.
- Кoи заболявания се обострят при подобно замърсяване с фини прахови частици?
- 70% от въздушното замърсяване се дължи на фините прахови частици (ФПЧ). Те съдържат концентрация на химически вещества в себе си. Предимно съединения на въглерода. Заболяванията, които се предизвикват от тях, предимно са свързани с възпаляванията на лигавицата на дихателната система. Получаваме дразнене на очите, сърдечни проблеми, запушване на носа, бронхит, кашлица. Ако хората са алергични, може да се обостри и алергия и пристъпи от астма. Хроничната обструктивна белодробна болест се влошава, както и други форми на обструкции. Когато ФПЧ преминат от белия дроб в кръвоносната система, могат да доведат до предизвикване на спазъм на кръвоносни съдове, аритмии, високо кръвно, инсулт, инфаркт.
- Как можем сами да си помогнем, когато въздухът навън е така замърсен?
- Ключово е да бъдем информирани, че има покачени нива на замърсяване. Тогава рисковите групи, малките деца и хората над 65 г. с хронични заболявания е добре да не излизат навън. Пиковете на замърсяване траят обикновено 1-2 дни. Другото важно е при излизане да не предизвикваме дълбоко и интензивно дишане - т.е. да не тичаме, да не спортуваме. По възможност спортните дейности да са само където въздухът се филтрира. Има и пречистватели на въздуха за домашни условия. Препоръчвам ги. В големите административни обекти има климатизация, но освен нея е добре, че има и филтриране.
- Преди време казахте, че в София има само една станция, която засича най-малките фини прахови частици - по-малки от 2,5 микрона. Още ли е така?
- Все още е така. Тя е в кв. “Хиподрума”, в двора на една детска градина. Има и една горе във Витоша до Алеко - тя не в София. С нея сравняваме разликата между чистия въздух и този долу в столицата. Добре би било в рамките на града да имаме няколко, но това зависи от Изпълнителната агенция по околната среда, респективно от Министерството на околната среда и водите. Те инвестират в такава мрежа.
Имаме общо 5 станции в София, но те измерват фини прахови частици с размер 10 микрометра (ФПЧ10). Тези частици обикновено водят до дразнене на горните дихателни пътища, но трудно биха стигнали до долната част на дихателната система. От гледна точка на здравето истинският виновник за щетите са малките ФПЧ2,5 - частиците с размер под 2,5 микрона. За тях трябват специални сензори. Официална станция, измерваща тях, е само тази в “Хиподрума”, иначе на Гражданската инициатива AirBG всички станции измерват ФПЧ2,5. Те са много повече. Техните показания не могат да служат като абсолютна отправна точка. Благодарение на тях обаче могат да се виждат разликите в замърсяването по квартали.
В София има над 400 граждански измервателни станции, мерещи ФПЧ2,5. Понякога най-замърсен е въздухът в кв. “Хиподрума” при официалната измервателна станция, но често пъти замърсяването е по-сериозно в други квартали. Значи станцията там от Изпълнителна агенция по околната среда невинаги дава най-прецизните нива на територията на града.
Вижда се, че замърсяването около Орлов мост и “Цариградско шосе” от колите е най-интензивно. Както и в районите с битово отопление на твърдо горене. Ако искаме да управляваме един процес на замърсяване, ние трябва да можем да измерваме нивата на замърсяване, за да определим техния произход и да вземем конкретни мерки за този район.
- Къде софиянци дишат най-опасния въздух?
- Трудно е да се каже. Няма как в една пълна с течност тенджера, в която единият край е замърсен, да очаквате другият да е чист. Процесите на циркулиране на въздуха на практика размесват замърсителите. Да, може да има точково замърсяване, ако на едно място се горят отпадъци.
- И от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Пловдив информираха за превишения на нормите за фини прахови частици под 10 микрона (ФПЧ10) във въздуха в града няколко поредни дни.
- Ситуацията е подобна на случващото се в София. Там сериозен замърсител е горенето на няколко бунища, депа за отпадъци. Възможно е заради нещо, приличащо на лупа, да се стига до запалване на боклука от слънчевата светлина, но по-често хора подпалват бунището, за да разчистят малко от боклуците. И това е за сметка на здравето на пловдивчаните. При горене на битови отпадъци във въздуха се отделят купища химия - фурани, летливи въглеводороди. Те са с пъти по-висока токсичност от стандартните ФПЧ.
- Колко станции за измерване на ФПЧ2,5 има в Пловдив?
- И те имат официално само една. Гражданската инициатива и в Пловдив, има много повече - около 80. Трябват ни сертифицирани и калибрирани станции. Те са отговорност на Изпълнителната агенция по околната среда.
Общо станциите, официално регистриращи ФПЧ2,5 в България, са само около 35. Нужни са инвестиции. Или гражданските инициативи заедно с официалните власти - Министерство на околната среда, да направят така, че техните станции да могат да надграждат информацията от официалните. Да работят съвместно. Досега те по-скоро се противопоставят. Едните казват “Ние сме точни, но ни обвиняват, че сме малкo”, другите заявяват “Ние сме много, но ни обвиняват, че сме неточни”.
- Има ли връзка между ФПЧ2,5 във въздуха и разпространението на грипа?
- Да. Замърсяването влияе не само на разпространението на грипа. Важи за всички респираторни инфекции. Когато ФПЧ попаднат върху лигавицата на белия дроб, освен че предизвикват възпаление, водят и до потискане на нормалната имунна реакция на лигавицата. При въздух с високо замърсяване локалният ни имунитет пада. Ставаме уязвими за всякакви инфекции. Вирусите могат да използват като “градски транспорт” фините прахови частици, полепват по тях и навлизат в дихателната ни система, затова дори да нямаме контакт с грипозен, може да се заразим, дишайки мръсен въздух.
- Кога можем да очакваме пика на грипа?
- Обикновено е в средата на февруари. Надявам се рисковите групи да са се възползвали от програмите на Министерството на здравеопазването и да са се ваксинирали преди грипния период. Това намалява неговото разпространение. Така те предпазват не само себе си, но и околните. Ваксинацията започва да действа около 2 седмици след като бъде поставена и стига максимална протекция 4 седмици след инжектирането. Ако хората се притесняват от пика на грипа, могат и сега да се ваксинират. Има още малко време.
- Кои щамове има у нас в момента и колко са опасни? Има ли нещо по-различно спрямо предишните години?
- Не. Щамовете са грип тип А и Б. Те са предвидени още средата на миналата година. Възможността да предвидим какъв ще е грипът идната година идва от факта, че докато в едното полукълбо е лято, в другото е зима. Прелетните птици идват от зима и търсят летни области – в резултат можем да видим какъв грип е върлувал в другото полукълбо и знаем, че идва същият. Той ще бъде пренесен през птици и пътуващи хора. Грипният вирус е силно изменчив, пренарежда си генетиката ежегодно. Не можем да създадем универсална ваксина, която да ни пази много дълго време. Налага се да ги изменяме ежегодно.
- Значи повод за тревога вие не виждате?
- Когато хората са информирани, повод за тревога няма. Ако са неинформирани, не знаят какво да правят - има повод за притеснение. Сега имаме достатъчно медикаменти в търговската мрежа за лечение на грипа, за разлика от периода на ковид, когато в началото нямаше медикаменти за лечение. Има медикаменти, които са свръхефективни, ако бъдат взети първите 36 часа след поставянето на диагноза грип.
- Депутат сте от Демократична българия в коалицията ПП-ДБ - окончателно ли формацията ви няма да участва в управлението, а ГЕРБ ще направи кабинет само с БСП и ИТН?
- Въпросът ви трябва да е към първата политическа сила, защото те декларираха, че с нас повече преговори няма да водят. Само това мога да кажа, повече информация нямам.
През последните 4 години в парламента - времето, в което аз съм близко до политиката, “Демократична България” и конкретно “Да, България” винаги е предлагала документи, с които ясно дефинира какво цели. И винаги принципът седи преди името - т.е. първо да са посочени принципите, на базата на които да изберем хората, които да ги следват, ако бъдат избрани.
Визитка
Д-р Александър Симидчиев, пулмолог, началник на отделение по функционална диагностика на Медицински институт на МВР и депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България"
Роден в София през 1962 г.
Има специалности по пневмология и фтизиатрия, вътрешни болести и здравен мениджмънт
Автор на първия в страната онлайн курс по дигитална медицина и член на Клъстера за дигитално здравеопазване
Председател на сдружение "Въздух за здраве"
Председател на работната група за осъвременяване и приемане на Националната здравна стратегия 2030
Депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и 49-ото народно събрание от листата на "Продължаваме промяната – Демократична България"
