Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 1 с близо 123 000 прочитания.
Защото всяко ведомство измисля собствена формула и всички искат доходи над средните. Откъде ще ги вземе бюджетът?
Миналата седмица “24 часа” изчисли, че за първи път държавата ще плати повече пари на хората, които получават заплата от нея, отколкото ще даде за пенсионерите. Това показват сметките в проекта за бюджета за 2025 г., внесен от служебното правителство в парламента.
Разходите за персонал в държавния бюджет се планира да надминат 13 милиарда лева, докато трансферът от бюджета към държавното обществено осигуряване ще бъде около 11 милиарда лева.
Разбира се,
няма нищо лошо да се увеличават заплатите
– всъщност това е задължително, доколкото доходите в реалната икономика също се увеличават. Въпросът е увеличението да е осигурено финансово, да е разумно и устойчиво и не на последно място, да решава реални проблеми в публичния сектор.
Например отдавна не е тайна, че медицинските сестри в България са изключително малко – на едно от последните места сме в Европа и това се дължи на ниско заплащане.
Личните лекари също прогресивно намаляват и застаряват и става все по-трудно например млади семейства да намерят личен лекар за децата си.
Дефицитни са и учители по математика, информатика и пр.
Въобще могат да се дадат редица примери на реални структурни проблеми, породени от недостатъчно заплащане в публичния сектор. И те биха могли да се решат сравнително лесно с минимална част от ресурсите, предвидени в бюджета за 2025 г.
Да, ама не. Всъщност големият растеж на разходите е насочен към функцията “Отбрана и сигурност”, т.е. полицията, армията и службите. С други думи, вместо решаване на структурни проблеми имаме ведомствен подход, т.е. на парче и на калпак.
Стана модно всяка структура и ведомство да си направи формула за заплатите и да ги обвърже по един или друг начин със средната заплата. Всички ведомства искат да имат доходи, по-високи от средната заплата, което, разбира се, математически е невъзможно. Просто няма как всички заплати да са по-високи от средната. Но математиката явно не спира желанията.
МВР и армията се пребориха за законодателно фиксирани формули за определяне на заплатите, които ще вдигнат разходите за отбрана и сигурност с близо 58% през 2025 г. Това е далеч повече от образованието, където
очакваният растеж е 23%
Но реално всички следват светлия пример на съдебната система, която от най-дълго време има законова формула, гарантираща високи заплати и автоматично ежегодно повишение.
През 2025 г. например ВСС залага 36% увеличение и планира да надмине средна заплата от 10 хиляди лева месечно за съдии и прокурори, според изчисления на ИПИ. Обаче въпреки десетилетия на високи заплати все още се говори за нужда от съдебни реформи.
При тази надпревара за вдигане на разходите стигаме астрономически величини. Нека припомним, че разходната част на бюджета се планира да нарасне с цели 20 милиарда лева и целият консолидиран бюджет ще достигне 99 милиарда лева.
Около една трета от необходимите 20 милиарда лева ще влезе в бюджета заради растежа на икономиката и доходите, още около една трета би могла да влезе при сериозни усилия и реформи, но последната една трета въобще ги няма. Тоест публичният сектор вече
започва да харчи пари, които ги няма,
което създава сериозни рискове.
Тогава какво да се прави? Един прост принцип е пари срещу реформи. Да, нека да има повече пари за заплати, но те да отиват там, където ще решават реални проблеми в публичните услуги. В същото време обаче не бива да има раздаване на калпак – не може да има уравниловка между хората, които вършат реална работа, и тези, които нищо не правят или дори пречат. Трябва да сложим и край на абсурда постоянно да харчим пари за дигитализация и електронно управление,
а всъщност броят на чиновниците да расте
Много по-лесно ще се реши въпросът, ако имаме по-малко, но по-високоплатени служители.
Не на последно място, идеята всяко ведомство да си измисли собствена формула за определяне на заплатите и да я запише в закон не просто създава огромни диспропорции в заплащането по ведомства, но и гарантира финансов крах, тъй като фиксира високи и растящи бюджетни разходи, без да намери начин за тяхното финансиране.
По-добър вариант е да има общ принцип за увеличение на заплатите в публичния сектор – както има швейцарско правило за пенсиите, така може да има и някакъв тип швейцарско правило за заплатите в публичния сектор.
