- Системата за плащания винаги е една и съща – първо заплатите, след това режийните, след това хонорарите и накрая останалите средства
- Аз от месеци алармирам, че този вид финансиране предизвиква абсолютна непредвидимост в разходите
- Как обаче да убедим обществото сега, че парите не стигат и те не ни трябват за „афери", а за обезпечаване на нормалната дейност на сектора?
- Г-н министър, има ли театри, в които няма ток, отопление, пари за реквизит?
-Информацията, която изисках след съобщението на Съюза на българските артисти е, че няма театри, където токът е бил спрян. Всъщност, системата за плащания на министерството при бюджетна несигурност е била винаги една и съща – първо се изплащат заплатите, след това режийните, след това хонорарите и накрая останалите средства. По този начин, когато се случи – а то се е случвало не веднъж през годините – при временен недостиг на средства, първо се подсигуряват хората, които работят на щат в театрите, след това издръжката на сградата, за да не се спира дейността, след това гостуващите изпълнители и накрая разходите за нови постановки.
- Защо се получи този проблем с липсващи почти 5 милиона, които Министерството трябва да изплати на театрите и свободните артисти?
- Той проблемът въобще не е само с театрите и свободните артисти и милионите не са само 5, пет милиона беше дефицитът при нас при разплащането в края на годината. Да не забравяме също така, че имаме и музеи, библиотеки и читалища. И фактът, че те не са толкова шумни и предпочитат директната комуникация с министерството не означава, че парите са стигнали навсякъде! Това е един ежегоден проблем с недостига на средства, който е заложен априори със залагането на бюджета на министерството на културата. Когато той се формира, се базира винаги на разходите за предходната година, а не на реалните нужди на сектора. И въобще, какво очакваме при бюджет, който е на половината на един процент от БВП – това е в рамките на статистическата грешка! И после се радваме на всеки допълнително отпуснат милион. Но след като премине еуфорията от получаването му, започваме да се чудим коя дупка първо да закърпим с него. През годините проблемът се е решавал понякога за сметка на капиталовите разходи, които тази година не бяха част от пряко предоставените средства, а бяха извадени в отделен ред в закона и се предоставяха с постановления и така или иначе за нищо не стигнаха, друг път са се прехвърляли неоползотворени средства от филмовата индустрия – и в крайна сметка се оказва, че сценичния сектор в България разчита всяка година за оцеляването си на това, в киноиндустрията да се карат и да не успяват да изхарчат предвидените в закона средства. А какво правим, когато в киноиндустрията се активизират успеят да финансират повече филми, както стана тази година? За целия този омагьосан кръг има само едно дългосрочно решение и то е реформа на финансирането на сценичните изкуства. И ние сме готови с този законопроект.
- Христо Мутафчиев каза пред "24 часа", че Съюзът на артистите отдавна е алармирал за този проблем, но министерството не го е чуло. Така ли е?
- Не. Комуникацията на Христо Мутафчиев и Съюза на артистите с министерството от последните месеци е по съвсем друга тема, която няма общо с този проблем. Но това е нормално, тъй като до последните месеци нямаше яснота колко ще бъдат реалните разходи на културните институти и дали парите ще стигнат за тяхното обезпечаване. Точно това е темата, по която от аз от месеци алармирам – че този вид финансиране предизвиква една абсолютна непредвидимост в разходите, което води до ситуация като тази. Има и още един момент – в ЗЗРК е записано, че театрите могат да получават субсидия до 120% от заложената за годината, ако преизпълнят своите приходи. Да, но министерството няма възможност да харчи 120% от годишната си субсидия, нали? Никое министерство няма такава възможност. Тогава откъде трябва да дойдат тези средства? Онова, на което се разчита е, че не всички театри ще се справят с приходната част. Но, както бях информиран от финансовата дирекция, през 2024 още в края на лятото една не малка част от културните институти бяха достигнали тези 120%. И какво следва? Да затворят до края на годината? Ето за този проблем говоря и пиша от години, без да съм бил министър на културата. Не може една затворена финансова система да финансира отворена такава! Поради тази причина подготвихме и сме готови още от октомври със законопроекта, който да регулира системата и тези ежегодни катаклизми да престанат – защото това е болезнено и за хората на изкуството, и за ръководствата на театрите, и за самото министерство. Оттук нататък очакваме събирането на комисията по култура, за да предложим законопроекта, който наистина е животоспасяващ за сектора и ще разчитаме на добронамереността и оперативността на парламента.
- Можеше ли да не се стига до тази липса на средства в бюджета?
- При така заложения бюджет – не. Можеше да се реши по-елегантно проблемът, но той си беше заложен априори, както се е случвало и всяка година досега. И тъжното е, че посланието към сектора е - ако работите, ще имате финансови проблеми. Това е абсурд, който трябва да приключи веднъж завинаги с една елегантна реформа. Това, разбира се няма да отговори на въпроса – какво става с онзи прословут 1% от БВП за култура? Толкова ли културата не е важна? Всъщност, основен проблем специално за сценичния сектор се явява фактът, че през октомври 2023 влезе в сила ПМС 88 от 1 юни 2023 за увеличение на стандарта за финансиране, но новият стандарт не бе взет предвид при формирането на бюджета за 2024. А формулата за формиране на бюджета е дори много проста – умножават се приходите на институтите по стандарта за финансиране и се получава необходимата сума на субсидията. А приходите плюс субсидията има дават правото на разход. От тук следва, че показателите (приход и субсидия) са взаимно свързани и в ситуация в която единия показател не е съобразен с другия няма как да излезе сметката. Направим ли това елементарно изчисление, ще забележим, че финансовият дефицит в края на годината е заложен още при формирането на бюджета. Както, впрочем става всяка година, просто тази година стандартът вече е друг.
- Източените пари от "аферите в театрите" повлияха ли на тази ситуация сега?
- Дотолкова, доколкото тези средства бяха източени от системата – да, повлияха. Но проблемът е не само финансов. Имиджовият удар върху всички честно работещи хора трудно може да се измери с цифри. Това за мен е много по-притеснително в дългосрочен план, защото за криминалните деяния си има институции, които – убеден съм в това – ще се погрижат истината да излезе наяве и виновните да си понесат последствията. Как обаче да убедим обществото сега, че парите не стигат и те не ни трябват за „афери", а за обезпечаване на нормалната дейност на сектора? Как се чисти такова петно в съзнанието на обществото, което така или иначе е свикнало да генерализира и да слага под общ знаменател, както сме били свидетели не веднъж през годините?
- Артистите на свободна практика също не са получавали хонорарите си в последните три месеца. При тях как се случва плащането?
- Причината гостуващите (нещатни) изпълнители да не са сред първия приоритет е много проста – при настоящата система на управление на театрите единствено директорите решават кога, колко и кои външни изпълнители да бъдат канени и министерството няма поглед върху техния брой, съответно няма как да заложи предварителни лимити за тези плащания. Още повече, че не малко от тях получават възнагражденията си не под формата на хонорар към физическо лице, а към техни фирми, което прави невъзможно за дирекцията в министерството да разбере кое плащане е за извършен труд и кое – поръчка към външна фирма. В същото време трябва да споменем, че за артистите от независимия сектор съществува и финансирането от НФК, които работиха до последния ден на декември и разплатиха буквално милиони по различни проекти.
- Признахте в друго интервю, че липсва комуникация с вашия зам.министър. Каква е причината?
- Трудно ми е да преценя. Аз винаги съм смятал себе си за диалогичен човек и съм правил във времето всякакви компромиси, включително в личен план, в името на добрия диалог с хората, с които работя. По принцип с мен се работи леко – аз задавам главната задача и не налагам задължителен път към изпълнението ѝ. Като цяло вярвам, че за да работи човек на това ниво – без значение дали е избран от мен или не, трябва да притежава определени качества. И съм върл почитател на известната реплика на Стив Джобс: "Няма смисъл да наемаш умни хора и да им казваш какво да правят - ние наемаме умни хора, за да ни кажат те какво да правим". И това е верният подход в работата на един министър. Иначе, намерете ми човек, който разбира еднакво добре и в детайл от театър, опера, мюзикъл, балет, камерна, хорова и симфонична музика, изобразително изкуство, литература, архитектура, културна история, паметници на културата, финанси, управление, строителство и прочие? Това е смисълът на разпределението на работата – всеки тесен специалист в областта си да дава верните съвети на министъра, за да може той да взима адекватните решения. В този смисъл, за мен тази, започнала още през лятото ескалация, която беше видима за всички в министерството, беше абсолютно неестествена. В такива ситуации аз обикновено се старая да решавам проблемите без много шум и в диалог, но в този случай ударих на камък. Това създаде една трудна за работа среда, защото истината е, че всеки един проблем на този свят се решава на 90% с комуникация.
- Какъв е бюджетът на Министерството на културата за 2025 г?
- Предвидените със закона за държавния бюджет средства, ако бъде приет в този му вид, са 461 милиона лева, което е повишение с 58 милиона спрямо бюджета за 2024 година. Това повишение, обаче, е крайно недостатъчно, защото има промяна на минималната работна заплата от 1 януари, има и завишение на редица други разходи, свързани с цялостното завишаване на режийните в България. Недостатъчни са и заложените капиталови разходи. Ние сме алармирали многократно, че предвидените средства няма да стигнат и то в основни дейности, даже сме предложили приоритетни неотложни дейности за които да се добавят допълнителни средства над предвидените. По някаква причина липсват, въпреки моите обструкции по време на МС и средствата за организацията на домакинството на Юнеско. Понеже сценичните изкуства са в момента основна тема – там е предвидено увеличение от 23 милиона, но и те няма да са достатъчни, ако остане настоящият начин на финансиране.
- Какви са най-важните задачи пред министерството през 2025 година?
- Задачите са прекалено много, но може би едни от най-важните приоритети са организацията на домакинството на Юнеско, което би насочило погледа на света към България – веднъж и по хубав повод, реформа на финансирането на сценичните изкуства, стартирането на регистъра на професионалните артисти, изменение на начина на финансиране на музеите и галериите, които в момента нямат предвидени средства за дейност, промяна на периодите на финансиране на археологическите проекти, така нужната категоризация на читалищата и промяна към двупистово финансиране в киноиндустрията.
