Колкото и странно да звучи, стремежът на Тръмп да купи Гренландия е съвсем логичен. След 2009 г. островът има право да отдава ресурсите си на концесии. От тогава Русия и Китай са се наточили като вълци за достъп до острова. Междувременно местните националисти са напът да обявят независимост, което окончателно ще сигнализира началото на ловния сезон за ресурси и сделки. САЩ няма как да допуснат Китай да граби редки минерали (43 от 50 стратегически) и нефт (3% от световния запас) под носа на Вашингтон.
За да разберете Тръмп, наистина е важно да разбирате външната политика на САЩ през XIX век и доктрината "Мънроу" в частност. През XIX век САЩ купуват около 30% от съвременната си територия и завладяват още 30% със сила. Същевременно се води експанзия в Пасифика и Карибите, която да създаде стратегически санитарен кордон около Щатите. Идеята е западното полукълбо да съществува в един своеобразен Pax Americana, където нито една локална държава да не е заплаха за САЩ или да действа против интереса на САЩ.
Панама впрочем е част от този модел - връщането на фокуса от Тръмп е съвсем логично - между 1890 и 1938 г. (грубо казано) Панама е общо взето сателит на САЩ. Струва си да се види какви инвестиции прави Китай там в момента. Струва си да не забравяме и че Китай, Иран и Русия използват Куба и Венецуела, за да докарат военно и икономическо присъствие до задния двор на САЩ.
Подобна е и перспективата за Арктика. По време на Втората световна война САЩ окупират Гренландия и Исландия, които през цялата Студена война са сухоземни самолетоносачи срещу съветските сили в Арктика. Отново Тръмп не изнамира топлата вода, а се връща към скорошни (от гледището на историята) сюжети. Трябва да разберете, че Републиканците виждат САЩ под обсада, една Америка застрашена от Русия и Китай и използвана като дойна крава от двулични съюзници в Европа - такава е тяхната перспектива и спрямо нея те напасват своята външна политика. С други думи визията на Тръмп има свое ratio, макар то да е силно повлияно от една доста едностранчива перспектива към света. Трудно е да го виним обаче - в момента целия свят е едностранчив, а приказките за "гледната точка на другия" са евтина фасада за прокарване на политически проекти и предизборни кампании.
(От фейсбук)