Тежка е участта на депутатина.
Той трябва, често дори без наколенки, да стои на колене пред своя партиен водач, да плези език покорно /като пудел/ , гледайки в очите своя величав ръководител, и да очаква любовно неговото име да бъде вписано в списъка на „избираемо място" на следващите избори. И...... и след това започва такъв живот, „че само си викам ДАНО".
Получаваш си заплатката от над 10 000 лева, независимо от полезността на своя труд, често се включваш в лобистки проекти, дето едни хора плащат едни пари за „прокарването" на едни закон, кльопаш си практически безплатните, в сравнение с истинския живот кюфтета и внимаваш само в едно: да не вземеш някак от тъпота да накривиш шапката на незаменимия партиен ръководите и на следващите избори да не се окажеш в онази чудна позиция с избираемото място.
Ако малко поне ставаш, ако можеш да вързваш цели изречения, по време на мандата си можеш да станеш и обществено популярен – в добрия или /както по-често става/ в лошия смисъл на думата.
Но, каквото и да правиш, трябва да знаеш, че си неуязвим за правосъдието, със своя имунитет , а в последно време и с два имунитета, с колкото са се самовъзнаградили българските депутати.
Удивително е по принцип единодушието, с което българското депутатство се награждава с нови по-високи заплати и с нови двойни имунитети. Там те противоречия нямат.
И отбележете. Тяхната съдебна и подследствена неприкосновеност се отнася не само за действия, извършени в качеството им на депутати, но и за всички онези действия, за които българските граждани са отговорни, в това число криминални, корупционни и дори пътно-транспортни.И за да бъде премахната тази неприкосновеност трябва самите те да си гласуват нейното „сваляне". Иначе – пълна и всеобхватна неприкосновеност!
И до днес с ужас си спомням за онези две жени, които без това да бъде санкционирано от капо ди тути капи си бяха позволили да договорят или вземат или поне бяха набедени, че са взели подкуп и чиито престой в следствието беше показно за това на какви човешки унижения можеш да бъде подложен, ако не си протежиран от властта. И ако нямаш имунитет.
А те нямаха. Бяха проста районна кметица и нейна приближена, жени и майки /по Борисов/, чрез които властта ни запозна със своята сила да наказва тези, които са взели белязаните пари. Беше ужасно, но както се опитваха тогава да ни го „продадат" заслужено и борбата на държавата срещу корупцията не спира, дори когато си районна кметица.
Ама спира, когато си депутат, с двоен имунитет, макар актътс белязаните пари да е извършен, кинтите да са прибрани във вътрешния джоб и свидетелите да са налични. Също като при майката Иванчева.
Особено готино е как "прогресивната журналистика и анализатори" в един /да не си помислите ,че контролиран дъх/ започнаха да оспорват не факта на вземане на подкупа, а процедурата, при която е "нарушен" имунитета. Щото ние сме демократичната мисъл и е важно да се спазват процедурите. Впрочем същите тези процедури, които не са спазени при ареста на Борисов, ама ние сме демократична мисъл и няма значение дали нещо е законно, ако ние го определяме като справедливо!!!
Та, депутатинът от дсп-то на Доган, заловен с белязани пари е охраняван от своя двоен имунитет и нищо не може да го поклати. А, ако и когато , все пак се стигне до гласуване за неговото сваляне /след като напълно човешки депутатинът беше оставен да си празнува коледните и новогодишни празници в семейна среда/, тогава ще се броим – кои са за борба с корупцията и при кои депутатската „солидарност" взема връх.
Засега парламентът няма време за такива дребнавости, като гледане на искане за сваляне на имунитет. По Великден може и да има, ама пък няма ли да е човешко, човекът да бъде оставен да си изкара празниците?
Защото може да се окаже, че всички сме равни, ама някой са доста по-равни и законите не важат въобще за тях.
Но, докато дойде този момент, депутатът с двоен имунитет и подкуп в ръка ще се разхожда тържествено из парламента, ще произвежда българските закони и ще служи за пример.
Пример за това, как чрез депутатство се стига до ненаказуемост.
(От фейсбук)
