Решението на Фейсбук да спре на работи с т.нар. „факт чекъри" не е краят на света по няколко причини. Проблемът е съвсем другаде и го пропускаме в моралния си гняв.
На първо място имаме много малко емпирични доказателства – тоест изводи от методологично издържани проучвания – че подобни проверки на фактите имат измерими големи ефекти сред хората, към които са насочени. Съжалявам, но е така. Десет плюс години факт-чекинг и безброй проучвания го доказват.
Това не прави проверката на факти безмислена: има много ефективни интервенции и методи, полезно е вярната информация да я има някъде там, полезно е особено да я има преди невярната да се е разпространила мащабно, т.нар. „ваксинация" срещу дезинформация, която работи много по-ефективно от оборването на вече добре вкоренени вярвания.
Но отнемането на огромен журналистически ресурс, за да си обясняваме, че земята е кръгла – което се случи особено през последните години, в които буквално цялото финансиране за журналистика се пренасочи към факт чекинг, без да се провери какви резултати ни носи това – е нерационално.
Хората, които се интересуват от фактите, а не от това да подреждат света така, както им харесва, винаги ще се отнасят критично към своите и чуждите твърдения. Хората, които имат нужда от идеология, за да се чувстват нещо или някой в света, винаги ще я търсят и ще вярват на нейните истории. Хората, които смятат, че журналистиката е важна, ще вярват на журналисти. Другите, които смятат, че един клип на потребител prudnq_boy23 е достатъчен, за да им обясни света, няма да се трогнат от дълги статии с проверка на факти, писани от журналисти, които са част от „елитите" и искат да ги (попълни празното място с актуалната конспирация).
Все още няма стабилни проучвания за ефектите на т.нар. „бележки на общността", но ако съдим по общите доказателства, теория и познатото ни дотук, много по-вероятно е хората да „повярват" на проверка, направена от други като тях, отколкото на проверка, направена от експерти и професионалисти. Ако МЕТА наистина въведе тази мярка и обозначава невярното съдържание ясно и отчетливо, което като метод има силен ефект за „поправянето" на вярата в неверни твърдения, всичко ще бъде наред.
Това обаче надали ще се се случи така, както трябва поради следната причина, която е и основният проблем: както в Туитър, така и тук не става въпрос за „свободата на словото", която най-богатите мъже в света – които знаят и кога сте в тоалетната, и каква тоалетна хартия ползвате, но не са „елитите" и в никакъв случай не искат да ви „контролират" и да се възползват от вас – уж бранят и се опитват да върнат някому.
Глупостите на Зукърбърг, че създал Фейсбук, за да свързва хората, може би са били релевантни преди десет години, но на всички е ясно, че днес социалните мрежи са машини за реклама, за произвеждане на гняв и силни емоции, и за правене на политика и пропаганда. Поради това не виждате снимките на децата на приятелите си или добрите новини, а виждате поляризиращите мнения и троленето на поредния човек, който си е повярвал, че достъп до интернет и интелект са едно и също нещо.
Позата „политическа неутралност", която и Мъск правеше в седмиците преди придобиването на Туитър, се стопи с буустването на множество алт акаунти, с монетизацията на платформата, с коментарите на Мъск „интересно" под всякакви глупости и конспирации, със създаването на огромна политическа машина за подкрепа на консервативното дясно, а сега и с влизането на Мъск в Белия дом. Същата е и позата на Зукърбърг, и позата на Джеф Безос, които дариха милиони на Тръмп по същия начин, както преди години даряваха и на демократите. „Свободата на словото" последва с shadow ban за множество акаунти, триене на такива, които тролеха Шефа, и т.н. Бележките на общността, обаче, си остават добро въведение и често оборват дори самия Мъск.
Независимо дали сте леви или десни, препоръчвам да спрете филма, че някой се бори за вашите права, свобода на словото и какви ли не други фантасмагории, и да спрете да се дразните, да злорадствате и псувате с хора, с които имате много повече общо, отколкото с всички политици и тех милионери, взети заедно.
„Свободата на словото" на Силициевата долина означава вниманието ви да е постоянно приковано в екрана, емоциите – на градус, надеждата за света – на дъното. Защото от това някой прави пари, а друг – политическа кариера. Няма значение кого мразите, няма значение дали това, което четете или гледате, е истина, няма значение какво това прави с обществата ни, стига да генерира печалба. Никой не ви заробва конспиративно – заробването, затъпяването и разлагането на обществата ни се случват съвсем наяве. „Свободата на словото" на консерваторите означава да се говорят нещата, които им изнасят на тях. И не казвам, че крайнолявата „свобода на словото" не е абсолютно същата.
Задават се тъмни времена, в които единствената релевантна идеология е идеологията на парите. В развитите държави има страхотно сливане на политическа и бизнес класа, независимо дали говорим за сектори като горива или технологии. Никога не сме имали по-малко лично пространство, никога не сме имали по-малко право на тайна и анонимност, и никога не сме имали по-малка способност да противостоим на информационна манипулация. Никога не сме били толкова уязвими. В такива времена себеуважаващият се, критично мислещ човек не може да си позволи да се кланя на фалшиви идоли. Най-малкото защото по този път се превръща в изрод и чудовище, и няма значение дали в синьо или червено такова.
Ако се използват правилно и с мисъл, тези пространства могат да ни служат, вместо ние да служим на тях. Смятам, че обществата все още могат да държат лидерите си отговорни по мирен път, макар че и това време изтича. Ключът е да не се обръщаме едни срещу други. Да не гледаме към сенките на стената в пещерата, а един към друг.
Алтернативата е доста антиутопична.
