- Без обучение на хората хаосът ще се премести от СИК в преброителните центрове
- Набързо и без анализ приета активната регистрация може да увеличи възможностите за фалшификация
- Някои предложения са ОК, но няма как да се въведат за 3 месеца
С малки изключения промените в изборното законодателство, предложени от политическите партии, са измислени така, че да влязат в сила при един скоро наближаващ вот.
И българския, а и световния опит показва, че е почти невъзможен консенсус за правилните неща, ако партиите променят изборните правила преди вот. Всяка формация смята, че всеки неин прокаран текст ще ѝ осигури победата на изборите (всъщност много рядко става така, обикновено е точно обратното).
Добро решение е предложението за въвеждане на преброителни центрове. Това ще върне доверието в изборната администрация. Но изисква внимателна и сериозна подготовка от гледна точка на процедурите и логистиката. Ако се осъществи правилно, ще даде възможност за по-масово наблюдение на процеса на броене, което би трябвало
да увеличи
доверието в
крайния резултат
Но някои елементи трябва да се обмислят внимателно. Например по каква логика ще се определя колко такива центрове ще има в България, както и колко секции и избиратели ше влязат в един център. Трябва да се реши кои правила ще бъдат записани на ниво Изборен кодекс и кои ще се оставят за решения от самата ЦИК.
Друг важен казус е за състава на хората, които ще броят в тези центрове. И къде и как ще се осъществява контролът по влизането на бюлетините в центровете - те трябва да минават някакъв общ контрол, който да сравнява бюлетините и подписите в избирателния списък. При голямо групиране на бюлетини от различни секции някои
грешки в
секциите могат
да потънат в
общия брой
Но предложението за активна регистрация и даването на възможност за дописване на списъка - това е път към ада и към разрушаването на целия изборен процес.
Преди да тръгнем да поправяме списъка и начина за неговото формиране, трябва да направим изследване какъв е проблемът, откъде идва и колко е голям.
Трябва да разберем колко пълен е избирателния списък, колко и какъв тип грешки има в него, има ли някакво географско разпределение на грешките.
Ако има някакъв
процент на починали, които са все още в този списък,
те са в определени части на България по различни причини и това също трябва да се изследва.
Ако обаче става дума за живеещи в чужбина, те трябва да са в списъка. Не може да се отнеме правото на глас на хора, които имат това право! Това, че някъде има секционни избирателни комисии, които си позволяват евентуално да подписват хора и да гласуват от тяхно име, е много повече проблем на морала и вътрешния контрол на СИК, отколкото на списъка. Не можем да решим този проблем с отнемане на права.
Няма консистентен подход при решаването на този проблем. Вкарването обаче на всякакви
възможности за дописване на списъка го прави по-неточен
И създава много по-големи възможности за фалшификации, като основната е възможността за двойно и тройно гласуване. Вместо да оправим проблема, създаваме риск от по-голям проблем.
Грешка е да се сравняват две несравними цифри - големината на избирателния списък, който ГРАО произвежда, с цифрата, която ни дава Националният статистически институт от преброяването преди няколко години. И се казва: “Тези две цифри са различни”.
Те обаче измерват две абсолютно различни неща и не може на базата на едното да се прави извод за качеството на другото.
Видеонаблюдението в преброителните центрове би било много по-добра мярка за прозрачност и създаване на доверие, отколкото сегашните камери в секции. Сложиха ги, но не промениха нито начинът на набиране на хората, нито на обучението им. И се видя единствено колко зле са някои от секциите.
Така се връщаме на въпроса за подбора и обучението на хората, които ще бъдат в преброителни центрове. Един от казусите е за партийния модел в секционните комисии.
Очевидно е, че този механизъм на вътрешен контрол в секциите, при който всяка партия да контролира останалите, вече не работи, въпреки че години наред даваше сигурност, че броенето е вярно. Хората
вече не са така лолялни към изпратилите ги в секции партии,
както в началото на 90-те години.
Затова трябва да започнем поне дискусия дали този модел не трябва да мине от чисто партиен към смесен.
Например в секцията да има един човек от държавната администрация, който е обучен и знае как се извършват процедурите стъпка по стъпка.
Ако изнесем броенето от СИК в преброителните центрове, първата сметка, която трябва да се направи, е с колко човека ще се увеличи изборната администрация и
дали партиите ще могат да си осигурят още толкова хора
Това и сега им е огромен проблем.
Ако се прецени, че политическите формации са стигнали граница, отвъд която не могат да си наберат достатъчно хора, може да се помисли за смесен или за административен модел на състава в преброителните центрове.
Партиите обаче няма лесно да се откажат от квотното си представителство в изборната администрация. Ако те кажат, че могат да наберат достатъчно хора и за преброителните центрове, тогава моделът може да си остане същият. Но само ако се въведе задължението или те, или ЦИК да извършат специално обучение за процедурите в преброителните центрове. Ако не се обучат тези хора, ще прехвърлим хаоса от СИК в преброителните центрове. Просто там всички ще видят колко неорганизиран е процесът.
Има добри предложения за машинно броене на бюлетините както на ниво секции, така и на ниво преброителни центрове, а отделно и за биометрична идентификация на избирателите. Всяка от тези идеи обаче изисква определен период, за да се въведе разумно. Не може за 3 месеца.
Трябва ясно да се каже, че ЦИК няма техническия капацитет да управлява такива действия.
Предлагат се технологични решения, но не и как ЦИК да управлява
внедряването на технологии в изборния процес. Най-лошо би било да се направи по непоследователен и непрозрачен начин. Това ще има обратен ефект.
