- Трябва задължителна матура по математика - пренебрегването на това знание се отразява зле на икономиката
- Нужно е да се облекчат и учителите, за да могат да работят повече с отделните ученици
- "Дупката" между училищата лидери и останалите драстично се увеличава след 7-и клас
- С всяка година се увеличава разликата между учениците, които се справят и останалите
- Неограниченият достъп до интернет и социални мрежи в училище няма как да се отразява добре върху вниманието и фокуса на учениците
Интересен анализ на Адриан Николов
Последните резултати за българските четвъртокласници в международното изследване TIMSS по математика и природни науки са сравними с тези на страните - образователни лидери.
Резултатите на 15-годишните у нас в изследването PISA обаче са със 78 точки по-ниски от средните за ОИСР по четене, с 63 точки по-ниски по математика и със 70 точки по-ниски по природни науки. “Нещо се случва в прогимназиалния етап между пети и седми клас, в резултат на което резултатите на българските ученици спадат далеч зад тези на европейските им връстници”, пише в анализа. Разговаряме по тази тема с Адриан Николов.
- Вашият анализ сравнява резултатите от TIMSS в 4-и клас за българските ученици, които са сравними с добрите образователни системи, и тестовете PISA, на които 15-годишните вече са значително по-неграмотни. Колко всъщност пада нивото на PISA спрямо TIMSS и каква картина ни показват двете изследвания?
- Трудно е да се направи директно сравнение – изследванията се правят от различни организации, с различни групи държави и различни методологии, а и мерят в различен етап на училищното образование. Въпреки това, дори само групата държави, сред които България се класира дава достатъчно ясен извод – на TIMSS нашите четвъртокласници по математика и природни науки са със сходен резултат с връстниците си от Финландия, Ирландия, Чехия, образователни системи, които често се дават за пример.
Обратно, на PISA вече отчитаме почти половината ученици като функционално неграмотни (независимо дали става дума за четенето, математиката или природните науки – много са сходни резултатите), a България се класира много под средните глобални равнища и на опашката на европейските държави. Изводът е повече от ясен – има сериознО влошаване в качеството на образованието след края на началния етап.
- Въз основа на това сравнение анализирате, че вероятно училищното образование се чупи между 5-и и 7-и клас. Какви може да са причините за този срив, за който говорят и много експерти от системата на образованието - учебните програми, семейната среда или друго?
- Както винаги, не можем да правим анализ само с една променлива – факторите са много и вероятно с различна тежест между отделните ученици и училища. Възможно обяснение е преходът от модела на учене на всички предмети с един учител в началното образование към отделни преподаватели – неизбежно с различно ниво и способности – в прогимназиалната фаза.
От голямо значение е и нарастващата трудност на учебния материал, като с всяка една изминала година натрупаните дефицити имат все по-голям и по-голям ефект, а разликата между учениците, които се справят, и изоставащите се разширява.
Определено има дефицити в програмите – особено видим недостиг има при математиката, което кара и почти всички ученици да се откажат от нея, когато това стане възможно и особено да не се явяват на зрелостния изпит, с всички икономически последствия от това.
Редно е да споменем и владеенето на български език, който е пречка пред задържането в училище на учениците от малцинствата. Проблемите на семейната среда стават по-видими с напредването на класовете – докато почти всички могат да подкрепят децата си с базовото четене, събиране и изваждане, това далеч не е вярно за по-абстрактния и академичен материал.
- Какъв е трендът с неравенството между добрите и изоставащите училища у нас. Как той допринася за цялостното намаляване на знанията и уменията на учениците?
- Именно прогимназиалната фаза е моментът, в който се разширява драстично неравенството между водещите училища и всички останали. Това личи както от международните изследвания, така и дори от тукашните изпити след седми клас – добрите, най-често математически училища имат много високи постижения, останалите с малки изключения се представят много слабо.
Това именно влияе и на ниските средни нива – когато сложим заедно малко много добри ученици и много слаби, по необходимост средните резултати са разочароващи.
Има и елемент на селекция – добрите ученици често още и след четвърти, и след седми клас се ориентират към водещите училища, което води до задълбочаване на “дупката” между училищата лидери и всички останали.
- Каква според вас е посоката на реформи, която може да промени “счупването” между 5-и и 7-и клас?
- Трябва да се започне с по-подробен анализ на тежестта на движещите фактори, според мен. Някои относително лесни решения излизат на преден план – поставяне на допълнителен фокус върху фундаменталната грамотност и владеене на език, да речем, чрез допълнителен хорариум и програми за наваксване за изоставащите ученици. Освобождаването на учителите чрез ревизия на учебните програми и създаването на по-широка рамка за работа, която да може да отразява конкретните потребности и силни страни на отделните ученици, също е добър подход.
Въпреки че е наглед далечна цел, задължителната матура по математика би принудила всички ученици и училища да не пренебрегват базисното математическо знание. По-общо, става дума за комплекс от мерки – няма едно-единствено решение, което да доведе до желания резултат.
- Какво мислите по широко обсъжданите мерки за ограничаване използването на телефони в училище и на социални мрежи за непълнолетните? Имат ли те лошо влияние върху образователния процес?
- Това е въпрос по-скоро за психолозите. За мен е очевидно, че неограниченият достъп до интернет, социални мрежи и подобни в училище няма как да се отразява благотворно върху вниманието и фокуса на учениците.
Колко голям би бил положителният ефект обаче, е спорно – аз персонално не бих могъл да дам такава оценка.
CV
Роден е на 28 август 1990 г. в София
Завършил е НГДЕК “Константин-Кирил Философ”
Висшето си образование е получил във Варшавския университет. Има магистратура по сравнителна политология от Университета в Тарту, Естония
Работил е като репортер международник в “Дневник”, анализатор в Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и е бил член на борда на Българското либертарианско общество
От 2017 г. е анализатор в Института за пазарна икономика
