Отлагането с идеята “нека се оправят след мен” води до финансови загуби и разрушаване на семейните отношения, казва известната адвокатка по гражданско и търговско право
И още акценти в интервюто:
Търговският закон е изключително лаконичен за наследяването на дялове. То се споменава само като възможност, но законодателят не е предвидил специален ред
Време е тези теми да бъдат поставени на дневен ред и у нас
Стотици фирми са в ръцете на основателите си от 90-те години, но идва второ и трето поколение
Стабилните семейни компании на Запад отделят специално внимание на обучението на наследниците
Наследяване на бизнес често е свързано с чувствителни въпроси, трябва "семейна конституция"
Дружества, градили с години име и пазарен дял, при смъртта на съдружник, който е имал няколко брака и наследници от тях, не намират начин да продължат. Делата блокират бизнеса за неопределено време
- Адвокат Мургова, умее ли българинът да съхранява семейния си бизнес за поколенията?
- Семейният бизнес е гръбнакът на много икономики по света. В България около 75% от малките и средните предприятия са семейни и играят ключова роля и за нашага икономика- В ЕС тези компании представляват над 60% от всички фирми и осигуряват повече от 40% от заетостта. Успешните и устойчивите от тях залагат често на култура на приемственост, изграждайки традиции за плавно наследяване на управлението.
Като адвокат с над 30 г. опит в работата със семейни компании наблюдавам, че у нас много семейни бизнеси нямат разработени стратегии за предаване на управлението на следващото поколение. Липсата на такъв план често води до хаос. Наследниците нямат желание или готовност да поемат и се стига до конфликти, съдебни спорове или продажба в неподходящ момент.
За съжаление, много предприемачи, фокусирани върху всекидневните предизвикателства на бизнеса, не отделят време за създаване на стратегия за наследяване. Това допълнително изостря поколенческите конфликти.
- Какви са рисковете, когато няма план за приемственост?
- Липсата на стратегия за приемственост може да доведе до сериозни проблеми както в управлението на бизнеса, така и в отношенията между наследниците. Ако собственикът се оттегли или почине, а наследниците не са подготвени или нямат съгласие, последствията са трудни за овладяване. Започват междуличностни конфликти между родители и деца, спорове между наследници от различни бракове. Също така липса на съгласие между съдружниците относно приемането на нови партньори. Неподготвено управление, което може да доведе до спад в производителността или загуби.
В България много бизнеси, създадени след 90-те години, все още са в ръцете на своите основатели. Поради липсата на ясна законодателна рамка за приемственост и управлението на семейните компании, те често се изправят пред сериозни пречки при предаването на бизнеса.
Нашето законодателство изостава в предоставянето на гъвкави и адекватни механизми, които да улеснят наследяването на бизнеси в условията на глобализация и динамични пазари.
Това е особено наложително, тъй като България вече преминава през процеса на предаване на бизнеса на второ и трето поколение след промените.
- Какво според вас трябва да се промени?
- Мечтая за промени в законодателството, които да създадат правна рамка, улесняваща наследяването и управлението на семейни бизнеси. Чрез професионални инструменти като тръстове, фондации и семейни офиси компаниите ще могат да запазят своята жизненост и устойчив растеж. Това би позволило: осигуряване на дивиденти за наследниците, дори ако те не участват активно в управлението.
Също така гарантиране на професионално управление, което не зависи от желанието или подготовката на наследниците. А и стабилност и предвидимост за бизнеса, независимо от промени в семейната структура. Тези механизми са доказано ефективни в световен мащаб и е време да ги въведем и у нас, за да защитим бъдещето на семейните компании.
- Как е уредена тази материя в чужбина и има ли нужда от законови промени у нас?
- В много държави, като Германия, Великобритания и САЩ, съществуват добре развити правни механизми и данъчни стимули, които улесняват прехвърлянето на семейните бизнеси между поколенията.
Сред водещите примери са Швейцария и Австрия, където тръстовете са предпочитан инструмент за управление и наследяване на бизнеса. Докато завещанието влиза в сила след смъртта на собственика, тръстът и фондацията могат да осигурят управлението на активите при различни обстоятелства. Например в случай на физическа или психологическа неспособност на собственика, липса на подготвени наследници или различия в техните интереси.
Фондациите също са широко използвани за управление на специфични активи, като например произведения на изкуството. Примерите от международната практика като фондациите “Рокфелер” и “Карнеги” показват как тe успешно се използват за управление на фирмени активи, осигурявайки дългосрочна стабилност.
В България все повече предприемачи започват да осъзнават необходимостта от правни механизми, които да предотвратят разпокъсването на собствеността и да гарантират дългосрочната устойчивост на бизнеса.
- Крие ли риск наследяването на дружествени дялове в ООД?
- В България голяма част от фирмите са дружества с ограничена отговорност (ООД). При тях наследяването на дялове и изплащането на тяхната равностойност в случай на неприемане на наследниците като съдружници може да създаде значителни правни предизвикателства. Ако тези въпроси не са уредени ясно и изрично в дружествения договор, това може да доведе до разочарования, финансови загуби и дори съдебни спорове.
- Какви са основните предизвикателства?
- Прехвърлянето на семейния бизнес и запазването му за поколенията е въпрос на устойчивост и планиране. Този процес има два основни аспекта. Единият са личните и семейните отношения. Наследяването на бизнес често е свързано с чувствителни семейни въпроси. Затова е необходимо изграждането на т.нар. семейна конституция, която да регламентира финансовите и бизнес отношенията между членовете на семейството.
Тя може да включва традиции, ясни правила и стратегии за управление, които да намалят конфликтите и да осигурят плавен преход. Важно е наследниците да бъдат включени в процеса на планиране и да им се даде време да обмислят дали желаят и са готови да поемат бизнеса.
Но има и правни предизвикателства. Проблемите, свързани с наследяването на дялове, включват въпроси като: дали наследниците ще бъдат приети като съдружници в бизнеса. Как ще се определи стойността на дяловете, ако те изберат да не участват в дружеството. Как ще се уреждат правата и задълженията при прехвърляне на собственост.
Много собственици отлагат тези въпроси с мисълта “нека се оправят след мен”. Това обаче често води до хаос, финансови загуби и разрушаване на семейните отношения. Време е тези теми да бъдат поставени на дневен ред и у нас.
- Имате ли подобни дела в България?
- Най-дългите ни и многобройни казуси са свързани с уреждане на отношения между бивши съдружници и или между оставащия съдружник и наследниците на другия, когато са повече от един, а така и между другите съдружници и техните наследници.
Но дали си даваме сметка за това какво наследство оставяме на децата си, когато значителни капитали и имущества са съсредоточени в една или в няколко компании. Също така колко добре са защитени интересите ни и тези на наследниците ни, когато започваме бизнес и влизаме в съдружие, особено при повече от един съдружник?
Имаме няколко примера от практиката си, когато дружества, градили с години име и пазарен дял, при смъртта на съдружник в хипотезата на няколко брака и наследници от тях не намират начин да продължат. Делата блокират бизнеса за неопределено време.
А ако междувременно съдружник е била предишна съпруга и/или дете от предишен брак, които по обясними причини не желаят да приемат другите наследници за съдружници, е повод за дела, защото липсва семейна конституция, или правила за унаследяване.
В богатата си 30-годишна практика съм имала немалко случаи на дълги съдебни спорове, засягащи уреждане на наследствено правоприемство на дялове, когато на карта са били заложени интересите на дружеството. Защото, докато се водят делата, бизнесът страда, а и нерядко бива напълно блокиран. Често достойнството и моралът на участниците в спора са подложени на огромно изпитание. Не само поради неизвестността на изхода от един съдебен процес, а и поради неговата продължителност и невъзможността да бъдат вземани жизненоважни въпроси.
Отделно е и защото отношения между страните се влошават в резултат на действията на другия съдружник, при ситуации, които не са редки, ако другият е решил да “присвои” дела на починалия. Или ако преживелият съдружник, който е управител, реши да натовари дружеството със задължения, за да намали стойността на дела. Различни са възможните сценарии тук.
- Какви са основните предизвикателства при наследяването на семейния бизнес у нас?
- Едно от най-първите е липсата на навременна подготовка както за собствениците, така и за наследниците. Често бизнесите не разполагат с ясна стратегия за предаване на управлението на следващото поколение. Липсата на план за унаследяване може да създаде проблеми, като неефективно управление след предаване на бизнеса, а и да генерира допълнителни загуби и неясноти относно бъдещето на компанията между различните участници - съдружници, бизнеса, мениджмънта и служителите. Не дай боже съдебни дела за уреждане на правоприемството.
Вторият въпрос е свързан с динамиката и характера на самите семейни отношения, които са вплетени в бизнеса.
Когато се насложат бизнес и семейни отношения, се получава сложна картина. Семейните отношения са лични и наслоени с много чувствителност, уязвимост и могат да усложнят процеса на наследяване, особено когато не всички членове на фамилията са съгласни с посоката на развитие на бизнеса.
Или в семейството няма хармонични отношения, или по чисто поколенчески различия, които могат да бъдат генерални, свързани с наемането на хора, с баланса между личен и служебен живот.
И третият въпрос, който е фундаментален, защото е свързан с образование и възпитание в семейни традиции, е липсата на добре подготвени наследници, които да поемат бизнеса, или липса на желание у тях.
В много случаи те го усещат като тежест и не желаят да го продължат или имат съвсем различни интереси. Препоръката ми е собствениците да планират своевременно как ще изглежда бизнесът им още в мига, когато е ясно, че децата им се насочват другаде, и да търсят добре подготвени управленци.
Възможно е да се мисли за преструктуриране на компанията чрез заделяне на определен процент дялове/акции за управляващия/управляващите, ако са външни лица.
- Какви са основните грешки, които предприемачите правят при предаването на бизнеса на следващото поколение?
- Едната е липса на подходящо обучение, създаване на съзнание у
наследниците да бъдат подготвени за това, което ги очаква,
поради което често се оказват в ситуация да гасят пожари.
Стабилните семейни компании на Запад отделят специално внимание на обучение на наследниците не само като образование, а и като семейни ценности, отношения към финанси.
Другата грешка е пренебрегване на правната и финансовата страна. Често собствениците мислят, че могат и без юридически съвети. Затова правят пропуски по отношение на правните формалности и финансовото планиране при прехвърляне на бизнеса, при създаването на устойчиви документи за управление като семейна конституция, планове за унаследяването и дружествен договор, който е уредил подробно и максимално много аспекти от възможните трансформации в бизнеса.
Третата грешка са нереалистичните очаквания и егото на собственика. Понякога предприемачите не осъзнават, че следващото поколение може да има различни интереси или приоритети от техните. И при липса на подготвеност
поставят наследниците си пред свършен факт
или животът ги поставя поради определени събития от непредвиден характер, без да са имали възможност да се запознаят с всичките му страни. Подобно навлизане може да е шоково вместо плавно, което директно влияе на финансовата стабилност и печалбите на компанията.
- Говорите за план за приемственост като гаранция за устойчиво управление на семейните бизнеси. Какво представлява той?
- Това е стратегически документ, който определя как собствеността, управлението и контролът върху семейния бизнес ще бъдат предадени на следващото поколение или на избрани наследници. Целта му е да осигури плавен преход, минимизирайки рисковете от конфликти, загуби или прекъсване на дейността на компаниите. Той не само защитава бизнеса, но и помага за запазването на семейните ценности и визията за бъдещето на компанията. Изготвянето му е сериозен процес, в който участва собственикът и/или цялото семейство.
Ще си позволя да маркирам само основното и препоръчително съдържание. Един план трябва да включва визия и цели на семейството. Какво иска да постигне то с бизнеса в дългосрочен план, какви са основните ценности, свързани с компанията, каква ще бъде наследствената структура, как се уреждат въпросите за унаследяването при наличие на наследници от различни националности, по кое законодателство.
Следва да се определят и правоприемниците.
Кои членове на семейството ще участват в управлението
или ще притежават дялове от бизнеса? Кой и кога? Препоръчително е да има разписан план за справяне със случаите, когато наследниците не желаят да поемат ръководството.
Важна част е процесът на предаване на управлението, подготовка на следващото поколение чрез обучения, менторство и включване в управленски роли. Определяне на преходен период и механизъм за постепенно предаване на отговорностите.
Задължителна част са юридическите и финансовите механизми за съществуването и предаването на бизнеса на следващото поколение. Това
включва изготвяне на завещания, тръстове
или други правни инструменти за наследяването. Данъчно планиране с цел минимизиране на разходите за наследяване.
Планът следва да включва и специален раздел за управление на конфликти, различните механизми за разрешаване на спорове между членовете на семейството (арбитражни клаузи, вътрешен медиатор, семейна медиация и др.).
- На няколко пъти споменахте семейна конституция. Какво представлява тя?
- Документ, който регулира взаимоотношенията между семейството и бизнеса, включително права, отговорности и правила за работа в компанията.
- Как са уредени въпросите в нашия Търговски закон по отношение на гаранциите на съдружниците при наследяване на дялове и получават ли наследниците автоматично дялове?
- При липса на завещателни разпореждания се приема, че дяловете на починалия съдружник се придобиват от наследниците по закон. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ урежда съвсем лаконично правото на наследяване на дружествения дял, но не и наследяването на членствени права в дружеството. Наследяването на дела на починалия съдружник не е равнозначно на придобиване на членствени права. Ако съдружниците не са дали съгласие за встъпване на наследниците в членственото правоотношение на наследодателя, това не може да стане автоматично със смъртта на техния наследодател - съдружник в съответното дружество.
Търговският закон е изключително лаконичен
в този смисъл, тъй като наследяването на дялове се споменава само като възможност, но законодателят не е уредил и предвидил специален ред. За да бъде приет наследникът за съдружник, е необходимо следното: да е приел наследството, да е подал изрична молба до дружеството, в която заявява желанието си да встъпи като съдружник и приема условията на дружествения договор. Но също така да бъде взето решение на общото събрание, с което се одобрява приемането му, да се направят съответните промени в дружествения договор, да бъде обявен новият и да бъде направено вписване на новия съдружник в Търговския регистър.
- Какво се случва при отказ на общото събрание да приеме наследника на дяловете?
- Законодателното уреждане на този въпрос в нашия Търговски закон предизвиква голямо негодувание, повод е за несправедливи съдебни процеси, когато е ясно, че при наличие на дълготрайни материални активи балансовата стойност на актива е в пъти, понякога стотици пъти под пазарната стойност. Поради това справедливото определяне на пазарната стойност е нещо, което следва да бъде законодателно уредено, за да е разумно и справедливо. В България има няколко публично известни дела, свързани със семейни бизнеси, които са довели до сериозни конфликти между наследници и съдружници, прекратяване на компании или продажбата им на отделни активи. При компании с висока доходност това не е нито далновидно, нито печелившо като стратегия.
Налице са случаи, в които наследниците на починал съдружник претендират за управление на фирмата или за пазарна стойност на акциите, докато миноритарни съдружници настояват за оценка на балансовата стойност. Такива дела е препоръчително, ако могат, да завършат със споразумение за изкупуване на дела, което нерядко е свързано с много високи разходи и дълги съдебни процеси.
Към момента в кантората ни имаме няколко висящи съдебни дела за изплащане на дял на наследник, който не е приет за съдружник в дружеството. Получават се абсурди между реалната пазарна стойност на дела на активи и тяхната много ниска балансова стойност. Това сериозно се конфронтира с вроденото ми чувство за справедливост, но които, за съжаление, са законово определени.
Така например наследникът на починал съдружник в дружество, в което има актив - имот, сграда, чиято пазарна стойност е над 7 милиона лева, а балансовата му стойност е 50 000 лева, може да се окаже, че ще получи като равностойност на дела си от капитала сума, която е десетки и стотици пъти по-ниска.
- Каква е причината за това?
- Защото не е направена преоценка на имуществото от периода на придобиването му. То е придобито преди доста години и реално вследствие на амортизация балансовата му стойност е доста под пазарните нива, което ощетява значително наследника, който не е приет за съдружник. А той се надява на справедлива равностойност на дела. Хипотезата в тази редакция и буквалното тълкуване на закона в мнозинството случаи на съдебната практика нерядко води до значително ощетяване на напускащия съдружник. Това се знае и се използва нерядко от другия съдружник или компанията се държи в нивата на ниски балансови стойности на активи по чисто данъчни съображения.
Съветът ми е да преразгледате стойностите на нематериалните активи - като търговски марки, патенти, ноу-хау. Пример за случай на несправедлива оценка може да бъде, когато бизнесът има нематериални активи като търговски марки, патенти или други нематериални активи, които не са отразени в баланса, но играят съществена роля в пазарната оценка на бизнеса.
- Какво е вашето пожелание към нашите читатели?
- Пожелавам успешна, изобилна и чудна нова година на вашите читатели! Пожелавам им мъдри избори, открита и ясна комуникация в семействата по отношение на изготвянето на планове за унаследяване и приемственост между поколенията. Ранното планиране на наследяването е сигурен залог за успех, тъй като позволява на потомците да намерят вярната мотивация и да придобият допълнителни знания, ако ще поемат бизнеса, или да намерят други подходящи кандидати. Освен ранното планиране на наследяването откритата комуникация преди и по време на планирането на наследството е в основата на успеха на приемствеността.
CV
Завършила е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Адвокат с повече от 33 г. опит по граждански и търговски дела, създател и управляващ партньор в “Мургова и партньори”
Има изключителен опит в строително право и недвижимите имоти, медицинското право, авторското право и интелектуалната собственост
Арбитър е в Арбитражния съд при БСК
От 2023-а е национален представител на България в Международната асоциация на адвокатите, а от 2024 г. е съветник на новия президент
Сред съучредителите е на Балканската асоциация по медиация
