- Парите само на 20-30% от българите растат, а линията на бедност стои все така ниска
- Ако у нас въведем индикатора заплата за издръжка, ще е ясно колко достойно успяваме да живеем с доходите си
- Не всички социални плащания са обвързани с линията на бедност, а това е проблем
- При икономически спад замразяване на доходите може да става на всички, които получават заплата над тази за издръжка на живота
- КНСБ настоява да се въведе заплата за издръжка, като минималната работна заплата да достигне 80% от нея до 2027 година. Какво включва това понятие, доц. Пенева?
- Заплатата за издръжка прави оценка на потребителската кошница от хранителни и нехранителни продукти в определени количества на база на цените от последния период - тримесечие или шестмесечие. Представлява актуална оценка на тази потребителска кошница. КНСБ имат план за тази методика от доста години и много често публикуват какъв е размерът на издръжката на живота у нас.
Заплатата за издръжка обаче има една разлика от тази за издръжката на живота и тя е, че отразява дали доходът, който получаваме, покрива тази издръжка за живот след плащането на данъци и осигуровки. С други думи, заплатата за издръжка е по-висока от издръжката на живота, а тя е водещият индикатор за това колко достойно съумяваме да живеем.
Когато една държава има различни видове данъчни облекчения, варлимер необлагаем данъчен минимум или други, заплатата за издръжка би могла да е по-ниска от реалната издръжка на живота в една държава.
- У нас така ли е?
- За съжаление, у нас заплатата за издръжка е по-висока от издръжката на живота. Затова въвеждането ѝ би било доста адекватен начин да сме наясно съумяваме ли да си покрием разходите за живот с доходите си. Помня, че издръжката на живота у нас миналата година беше към 1460 лв.
- От ваше изказване на международна конференция разбираме, че искате при изчисляването на тази заплата за издръжка да се включи и стойността на килокалориите, които влизат в продуктите от потребителската кошница. Това нововъведение ли е и за какво ще допринесе?
- Не е нововъведение, защото наши колеги от Института за икономически изследвания на БАН, включително проф. Васил Цанов, за съжаление, вече покойник, дълги години работиха по темата и имат много публикации по нея. Използват тези сметки с килокалории при изчислението на линията на бедност до 2019 г., когато се прие методиката на Евростат във всички страни -членки на ЕС. Тогава отпаднаха националните дефиниции и методики, за да бъде една и съща методиката в целия Европейски съюз. Тя обаче е доста относителна и в редица наши публикации от тогава до днес ние показахме, че има много недостатъци.
- Какви са?
- Това е относителен подход, който в България - страната с най-високите неравенства в целия ЕС, не показва абсолютно нищо. И въпреки че е полезен, защото преди две години го обвързаха със социалните плащания, вече не се ползва гарантираният минимален доход, който дълги години беше замразен и се променяше на ръчен режим, т.е. правителството решава да го вдигне и го вдига. В момента тези социални плащания са обвързани с линията на бедност, но не и с размера на плащанията, а само доходния критерий.
- Ще опишете ли разликата с пример?
- Например да вземем 50-те лева семейни помощи за деца, които и през 2025 г. си остават толкова. С линията на бедност се вдига само прагът за достъп до тази помощ. Т.е. ако моят доход от 710 порасне на 810 или 860 лв., ще мога да получавам тази помощ пак, но размерът ѝ ще е отново същият - 50 лв. С това искам да кажа, че не всички социални плащания са обвързани с линията на бедност. С нея се обвързва само доходният праг. Това е сериозен проблем, който с колегите проф. Георги Шопов, Йордан Христозов от икономическия институт на БАН критикуваме. Прилагането на такъв подход прави социалното подпомагане жертва на политическите решения.
Освен това приложение в страна с неравенства, не показва какво се случва със социалното подпомагане и каква част от населението то обхваща. Относителният подход е на база 60% от медианния еквивалентен доход на населението.
- Какво означава това?
- За да се изчисли медианата, населението се разделя на две половини и се гледа какъв е доходът точно по средата. Медианният доход обаче изостава от средния доход, който основно расте в най-високодоходните групи у нас. Реално това става, защото само на едни 20-30% от населението им расте доходът. А в същото време точно медианният доход държи линията на бедност по-ниска. Тази е и причината линията на бедност у нас да е все около 22% - така е, защото медианният и средният доход се различават много.
- Каква роля играе във внасянето на някаква справедливост изчисляването на килокалориите?
- Ролята е, че вече ще знаем какво можем да си купим с минимална пенсия или минимална работна заплата, очертаващи линията на бедност от потребителската кошница във всички региони. При това и като набор от хранителни продукти и услуги, и като килокалории в тези хранителни продукти.
- Защо изобщо се използва понятието “килокалории”?
- В момента методката на КНСБ за заплата за издръжка ползва количеството потребление на 7-ата децилна група, а не директно килокалории. Ако населението се раздели на десет групи, вземат се тези с високи доходи към 7-мата от тях. Аз предлагам да се ползват килокалории, защото в условие на икономическа криза може да има много по-ниско потребление. Тогава не знаем какво ще е количеството килокалории, характерни за консумацията на тази група. Така отново стигаме до един елемент на относителност в този абсолютен подход. Затова има наредба, има и методика за изчисляване на минималните потребности от хранителни продукти в килокалории. Тя не е и българска, а е общоприета в света. В тях се казва какви са минималните потребности от хранителни продукти, вкючително и в килокалории. Става дума за изчисляване на дневния калориен прием, съответстващ на препоръчителните физиологични норми за хранене.
- Хранителната стойност в потребителската кошница на заплатата за издръжка е от 2831 калории дневно. А данни се взимат и от заведенията за обществено хранене. Достатъчно изчерпателно и благонадеждно ли е да се разчита на такива данни?
- За повече подробности бихте могли да попитате експертите на КНСБ, които са правили тези изчисления. Но данните от заведенията за обществено хранене са важни, защото много работници се хранят тъкмо в тях. Данни се събират в теренни изследвания чрез анкети. Има си екипи, които вършат това, въпросници, събират се данни на определен период от време с тези въпросници, има си методика, по която се изчисляват.
- А за тези 162 хранителни продукта от потребителската кошница как се изчисляват килокалориите?
- Вече споменах, че за изчисляването на килокалориите в нея си има наредба, която е съгласувана на международно ниво. По нея са работили здравни специалисти и експерти от много други области. Не е нещо, което си измисляме. Има начини да се остойностяват продуктите и като цени, и като килокалории и тази методика е утвърдена от Международната организация на труда.
- Защо не е приета методиката за заплата за издръжка на живот?
- Защото има много препятствия и е трудно да бъде обвързана с минималната работна заплата. Най-малкото частният сектор ще има затруднения да заплаща такива високи данъци и осигуровки.
Според мен може да се обсъди какви спомагателни мерки и инструменти може да подпомогнат въвеждането на този подход.
- Какви са ползите от въвеждането на заплата за издръжка?
- Да говорим, да обсъждаме много по-широко заплатата за издръжката на живот в България. Плюсовете от въвеждането ѝ са по-адекватно разбиране какво получаваме за доходите от труда си. Другото го каза президентът на КНСБ Пламен Димитров - че при всички преговори за покачване на доходите, когато се използват понятията минимална работна заплата и средна работна заплата, а тя расте само при високодоходните групи, все повече служители са обхванати от желанието за вдигане на заплатите в техния бранш. А когато имаш един унифициран стандарт, валиден за всички, можеш да кажеш, че само позициите под този стандарт трябва да го догонят. И съответно при неблагоприятен икономически цикъл или спад в икономиката тогава вече замразявянето на доходите може да е на всички, които получават заплата над тази за издръжка на живота.
А в момента какво правим? Държавата (по закон) замрази заплащането само на държавните служители, а заплатите в частния бизнес се вдигнаха. Само че в групата на държавните служители има такива, които взимат заплати много под тази за издръжката на живот. Ако обаче тази заплата се превърне в измерител, тогава повече средства ще бъдат насочени към места, където наистина има нужда. Затова въвеждането на заплатата за издръжка на живот ще внесе повече справедливост в подоходната политика.
CV
Доцент Теодора Пенева е родена в Ботевград.
Завършила е магистратура по международна икономика в Пекинския университет. Също - магистратура по управление на социални услуги в СУ.
Доктор по икономика и управление на публични услуги в Стопанския факултет на СУ.
Доцент в Института за икономически изследвания на БАН в направление “Бедност и социална защита”.
