- С първите бебета за новата година винаги се поставя и темата за раждаемостта. Кажете, доцент Бърдаров, какво е състоянието на българската нация и защо няма постоянен тренд за все повече деца?
- Това е дълга тема. Накратко - безспорно България е в демографска криза, и то сериозна. Аз съм против термина “катастрофа”, защото той предполага нещо необратимо, а ситуацията не е такава. Вече има позитивни наченки на обратимост, но не и процес на възстановяване. Какво се случва - имаме процеси, които определят тази демографска криза. Те са част от естествените процеси в света, от причинно-следствените връзки на историята и са характерни за развития свят сега, а скоро ще бъдат факт и за целия останал свят. Първо,
имаме ниска раждаемост и
ниски репродуктивни нагласи
навсякъде по земното кълбо
Този факт в България тотално не се разбира. Тук постоянно обясняват колко е ниска раждаемостта, как ще се дават пари да се повиши. Невъзможно е да стане така. Говорим за процес, засягащ начина на мислене, образованието, ценностна система, динамика на живот, демографските особености. Все по-големи части от света имат същата като нашата раждаемост. Държави като Индия например дори имат коефициент на детност от 2,1. У нас е 1,8. (Коефициентът на детност показва средния брой деца, родени от жени във фертилната възраст от 15 до 49 г.) Моята прогноза е, че процесът ще стигне критично ниска точка на раждаемост в целия свят, след което ще тръгне по естествен път нагоре. Но ще стане след 40-50 г.
- Излиза, че става въпрос за естествен кръговрат - след демографски срив ще последва пик по естествен път, така ли?
- Тенденция на покачване. В крайна сметка населението на Земята не може да се увеличава до безкрайност. Към 2050 г. ще бъде към 10 млрд. души. Само преди 1000 години е било общо 300 млн. Това е огромен скок. Говорим за апогей. Нормално е да започнем да намаляваме. Но, естествено, не и дотам, че да изчезне човешкият род. Очаквам сега по естествен начин да започне процес на повишаване на раждаемостта. Реалността в момента е такава - в света има само 20-ина държави с коефициент на детност над 3. Важи дори за държавите в Африка и Азия. Целият свят е в една и съща демографска спирала.
- Какво ще се случи с живота, след като хората стават все по-малко? Какви социални изненади ни очакват?
- Процесът на спад на раждаемостта се движи успоредно с този на удължаване на живота.
В Европа средната
продължителност е
около 85 г. Аз предполагам,
че скоро ще се повиши на
90 или дори 100 години
Ще се променят изцяло социалните категории в обозримото бъдеще. Ще се промени пазарът на труда. Колкото по-малко е младото население, толкова по-натоварени са социалните системи. И се налага покачване на пенсионната възраст. Жаргонно казано - 40 е новото 20, 50 е новото 30, тъй като до не толкова отдавна продължителността на живота е била много по-кратка. На 40 г. си бил старец, а сега на 40 г. животът тепърва започва. Всичко се променя. Съвременното общество при смъртта на 70-годишен си мисли “отиде си доста млад човек”. Неразбирането на този феномен, че светът е тръгнал в тази посока, води до неразбиране на демографията на България. Аз го виждам като учен. И не можем да променим случващото се с мерки, а трябва да се адаптираме към сегашните условия. Веднага се отваря вратата на въпроса за изкуствения интелект. Дали заради него ще има нужда от толкова много хора на пазара на труда? Дали в един момент няма да се оформи привилегирована класа от образовано население и ненужна маса от хора, които нямат образование. Тук обаче навлизаме в конспиративните теории.
- Значи в недалечно бъдеще може да имаме предимно възрастно население, пенсионната система да прегрее, буквално да няма кой да работи?
- Най-важно е да не се изпада в паника и крайности. Понякога такива процеси се регулират по естествен, биологичен път. Без изключителни мерки раждаемостта ще тръгне нагоре.
След военен конфликт
например често има
демографска
компенсация
- Войните винаги намаляват мъжкото население.
- Давал съм примери с Първата и Втората световна война. Има един квартал на Берлин, в който след войната има 100 момчета на възраст от 18 до 21 г. и 3000 момичета. Да, но подобни изменения не са част от природата, а човешка грешка.
- Важен ли е балансът между мъже и жени? Какво би станало, ако драстично везните се наклонят в едната посока?
- Чисто биологично не е възможно. Природата го е измислила. Винаги има някаква дребна разлика. Например у нас малко повече се раждат момчета, но пък жените живеят по-дълго. Изменения не могат да се случат освен ако не се изменят естествените процеси по изкуствен път (да можем да определим пола на детето), но това е в сферата на научната фантастика. Природата обаче поддържа баланс.
- Наблюдавате ли тенденции в интерес за обществото, за които не се говори?
- Да. Наблюдавам по своите студенти нещо, което се потвърждава от редица социолози. Ако допреди десетина години 80% от младите казваха, че ще живеят и ще се реализират в чужбина, сега е точно обратното. От 1990 г. до пандемията България намаляваше с близо 50-60 хиляди души всяка година, което е населението на един цял град. Миналата година намалението е само 2200 души. Процесът е видим. Трябва да се говори повече за положителните тенденции. Например, вярно е, че все повече жени раждат по-късно, и нямат толкова много деца, но за сметка на това те са образовани майки.
