- Най-новият тренд е заедно да пътуват няколко поколения от едно семейство
- Само преди 30 г. презокеански полет струваше 10 хил. долара за бизнес класа, сега е 5 пъти по-евтино, казва председателят на Световния съвет по туризъм
Още акценти:
- Авиокомпанията печели едва по 5 долара от продадено място
- Още сме далеч от времето, когато бот ще ни организира екскурзиите
- Впечатлена съм от красотите на България, но тя се нуждае от дългосрочен маркетинг
- Г-жо Симпсън, през последните години стачките на служители в авиационния бранш по време на празници и ваканции се превърна в традиция. Как може да се реши този системен проблем?
- Няма две мнения, че лесната плоскост за синдикатите е да преминават към изнудване точно когато всички искат да пътуват. Страдат всички, губят всички. Затова в последните години авиокомпании и летища водят постоянни преговори с пилотите, бордните екипажи и наземния състав, за да са в постоянно съгласие. Напоследък стачките от страна на работещите във и покрай самолетите са много редуцирани.
Но всичко това спира, когато започне стачка на някое ръководство на въздушното движение и конкретно – френското. Поради географското положение техните протести влияят пагубно на Испания и други южни части от континента, които привличат огромен брой туристи. Въздушният контрол е държавна, а не частна структура и е задължение на френското правителство да се справи с този системен проблем. Но тук се намесват политиката и политиците и те използват подобни ситуации за лични пропагандни цели. Френското правителство е длъжник на всички европейски пътници.
Когато аз работех в авиационния сектор, трябваше да извършим много реформи и не всички бяха доброжелателно приети от персонала, но това прекрати традицията на празничните стачки. Всички бяхме наясно, че бизнесът не може да работи така, и трябваше да го проумеят и тези, които създават проблемите.
- Възможно ли е това да бъде решение на ниво ЕС? Нещо, което да важи за всички държави и да гарантира пътуванията?
- За такива всеобщо работещи решения е измислен Европейският съюз, но очевидно не работи така. Някои синдикални закони важат на територията на една държава и когато се отнася до транспортните дейности, местните политици играят на страната на протестиращите, защото така запазват своята позиция.
- През 2025 г. приходите на авиацията ще надхвърлят 1 трлн. долара, а нетната печалба ще е около 35-36 млрд. долара. В същото време хората са все по-малко доволни от условията, в които пътуват, и усещането е, че след куп условности преди полета и тормоз чрез проверки за безопасност превозвачите сякаш им правят услуга да ги качат на борда. В повечето самолети е трудно дори да скръстиш крака, без да ги удариш в предната седалка.
- В недалечното минало полетите със самолет бяха запазена марка на много, много богатите. Само преди 30-ина години билетът за бизнес класа за презокеански полет бе около 10 хиляди долара, за икономична класа – около 2 хиляди. Сега за 2 хиляди летите в бизнес, а за 700 - в икономична. Пътуването със самолет се превърна в достъпно преживяване. Процесът на навлизане на средната класа в света на пътуванията и превръщането им в нещо достъпно се отвори към целия свят. Средната класа се разширява и тези хора пътуват. В голяма степен това се дължи на появата на нискотарифните превозвачи.
Хората обичат да пътуват, но искат да е на много разумни цени. Осреднената нетна печалба от пътник в света е пет долара. Пет! Това е изключително нисък марж. Сега помислете за последната цена, която сте платили за самолетен билет, и опитайте да предположите колко струвате на превозвача. А колко струва самата авиация?
На първо място, голяма част от себестойността на превоза е горивото. Превозвачите не могат да избират тази цена и ако искат да летят, плащат каквото и да струва.
Другият гигантски разход е самият самолет и неговото оборудване – от техническите екстри до устойчивостта и екстрите на всяка седалка.
Усещането за дискомфорт у пътниците, особено на дълги полети, е резултат от усилието на всяка компания да поддържа цените възможно най-ниски.
- Мечето Падингтън в цял Лондон се продава с куфар в ръка, тръгнал към голямото завръщане, и цената му е бомбастична. Как играчка се превръща в посланик на туризма на цяла държава?
- Мисля, че това е великолепна кампания и тя обобщава всичко, което представлява туризмът, а именно да бъде разказана добра и вълнуваща история – такава, от която искаш да станеш част, да усетиш лично. Туризмът води хората към нови култури, нови гледни точки за света. С Падингтън е лесно, защото той вече е достатъчно популярен и сега само влиза в нова роля.
Но аз ще дам пример с живи посланици на своята родина – горилите на Руанда. Тази държава залага все повече на своите планински горили, които са изключително рядък вид и съществуват в Уганда, Конго и Руанда. Държавата осъзнава с какво природно богатство разполага. Проблем обаче се оказва, че местните хора изсичали горите, в които те живеят, за да садят маниока, и ги докарват почти до пълно изчезване. Днес, за да видите тези горили, трябва да платите много голяма такса – около 1500 долара, само за правото да ги посетите.
Именно чрез този пример можем да говорим за здравословната сила на туризма: 10% от тези пари се дават директно на фермерите с посланието: “Можете да спечелите повече пари, като не сечете горите и убивате горилите, и ще бъдете по-богати и по-доволни”. И сега те наистина са по-богати и участват във възстановяването на горите. А горилите са вече над 1200 и са извън списъка на застрашените видове. Това е цяла поредица от събития, в които всеки печели, и всичко това се дължи на умния туризъм.
- Предполагам, че съществува и глупав туризъм.
- Глупав – не, но остарял по съдържание и скучен – да.
- Докато едни държави опитват да привлекат туристи, други се борят със свръхтуризма, и то с все по-агресивни мерки. Какъв е начинът да се върне животът на хората, които са така нещастни да живеят на най-популярните места?
- Това се нарича “управление на дестинациите”. Когато става дума за нашествията от круизни кораби например, започна разработване на програми за защита на местното население и посетителите от корабите могат да слязат на сушата само в определени часове и след това, в 11 сутринта, са длъжни да се приберат. Дубровник се справи именно по този начин.
Сингапур е създал дигитален близнак и през цялото време следят накъде се движат хората и като обобщават нагласите, те създават инфраструктура и предприемат маркетингови решения, базирани на концентрацията, и разпръскват посетителите в посоки, сходни на техния интерес, но без да допускат свръхнатоварване само в едни и същи точки.
В градовете, където струпването на туристи е огромно, вече работят онлайн билетоиздаващи системи, които предлагат единичен или комбинирани билети за посещение на много обекти, и всеки билет е с час на влизане. Така резервациите се правят достатъчно рано онлайн и това е механизъм за управление на големите потоци от хора. Да, може да не се явите пред къща на Гауди в Барселона точно в 16 ч, а в 16,05, но ако отидете в 17, вече няма да можете да влезете, защото други хора ще са там навреме с билета си. В Барселона този модел работи безпогрешно.
И още практики: ако искате да посетите място в най-желаното време през деня и през най-желания сезон, този билет е по-скъп от други за по-малко активни дни и часове.
А колко хора посещават България? Бях изключително впечатлена от красотата на България, но тя се нуждае от помощ, от маркетингови инструменти, които да подсказват неразказаната история, емоциите, които хиляди хора дори не допускат, че могат да преживеят. Модерните технологии могат да помогнат на потенциалните туристи да се ориентират към непознати за тях територии, да избират качествени преживявания на по-малко познати места и да остават дори по-удовлетворени заради личното си откривателство.
За да се случи това обаче, местните власти трябва да са активни, да са наясно каква е целта им - не може да очаквате, че нещо ще се случи, защото и без това хората пътуват. Да, те пристигат по своя воля, но управленците трябва да им дадат посоката, в която да се движат, да предизвикат интереса им, да дадат разнообразните възможности.
Не бива да пренебрегваме и филмовите творби. По “Нетфликс” тръгва “Емили в Париж” и хайде – всички се юрват към Париж, ама точно където е била Емили. Парижани и сами могат да се досетят какво ги очаква, когато се завърти популярна продукция, и да бъдат готови за управление на нашествието.
- И у нас сме готови да посрещнем Емили. Сама казахте, че България е от държавите, които се нуждаят от маркетингова подкрепа. На кого да кажем Емили да дойде у нас, а ние знаем къде да я заведем, че дори можем и да я омъжим!
- Мисля, че Емили ще остане очарована да дойде в България, аз вече съм била и мога да ѝ обещая прекрасни преживявания от всякакъв вид. България трябва да стане толкова неустоима, че Емили да мечтае за това пътуване. Визията за историята, която една страна разказва, е от ключово значение.
България все още не е успяла да се завърне на нивата от туристически пътувания отпреди пандемичния период. Ако бях в правителството на страната, щях да си задам въпроса какво е онова, което можем да предложим, за да ни пожелаят хората, пред кого да го покажем и с какво да изпълним дългосрочен маркетингов план, за който сме сигурни, че носи качество и удовлетворение. Хората не отиват там, където още няма достатъчно хубав разказ. Няма значение дали Емили ще дойде в България, или някой ваш герой ще се представи пред света, но страната трябва да инвестира в дългосрочно маркетиране.
- На срещата на министрите в Лондон казахте, че правителствата по света са твърде бавни в създаването на регулации по отношение на изкуствения интелект и ще бъде много по-лесно, ако изкуственият интелект се регулира сам. Как изкуственият интелект ще навлезе в туризма?
- Изкуственият интелект вече работи в туризма, но в бекофиса и оптимизира процесите - финансови и административни. Но работата с клиенти е между едни и други хора.
Прочетох в списание “Таймс” статия, че някой е тествал ботове с изкуствен интелект, за да бъде направена обиколка на Манхатън, но не се е случило, защото започнала снежна буря и изведнъж изкуственият интелект нямал какво да направи или какво да измисли. А и по време на буря хората искат да говорят за това с други хора, не с обучен бот.
Ако искам да посетя България и вече съм прочела достатъчно онлайн и умен бот е отговорил на основните ми въпроси, на място ще се радвам на туристическия агент, който ме посреща. Затова ролята на туроператорите, на гидовете остава актуална и желана.
Другата страна на развитието на изкуствения интелект е, че всички правителства и институции са твърде мудни, що се отнася до всестранно разширяващите се способности на този интелект.
Ние сме насред нова индустриална революция, която се развива невероятно бързо, и хората в правителствата не могат да насмогнат на темпото. Затова трябва да разчитаме на заложените в системите за самообучение и саморегулация умения на изкуствения интелект. Но ние се нуждаем от интелекта на хората, които работят с изкуствен интелект, и те да съдействат за утвърждаване на правилата. На този етап обаче с управлението на изкуствения интелект сме като в Дивия запад.
- Ежедневно в света се извършват около 6 милиарда търсения, свързани с туризъм и пътувания. Каква е дългосрочната тенденция – знаем ли какво иска светът днес, когато планира пътувания?
- Поривът за пътуване е комплексно съчетание между вече натрупани идеи и конкретно вдъхновение. Несъмнено трендът в света е насочен към активни преживявания и опознаване на непознати култури, към търсенето на автентичност.
Ако идвам в България, не искам да съм била просто в чужбина, а да усетя нещо типично българско и автентично.
Един от новите трендове в туризма е да пътуват едновременно по няколко поколения – бабите, дядовците, децата и внуците. Когато бях млада, основно правило беше, че никога не заминаваш на ваканция с две поколения, защото това е гаранция за проблеми. А сега всеки остава удовлетворен и семействата са заедно и приходите от такива пътуващи са страхотни. Как България показва на света колко е подходяща за качественото преживяване едновременно на три поколения?
В момента най-платежоспособните туристи в света са жени на 64 години, които пътуват самостоятелно. Те знаят къде искат да отидат, знаят какво качество търсят, но се обръщат към експерти, които да изготвят детайлната им програма, искат да получат най-доброто и са прекрасни и желани клиенти. Затова работата на туроператора и турагента е далеч от момента, когато ще бъде заместена от машина. Младите, приключенците, те обичат сами да правят своите програми, обичат и проблемите, които сами създават с грешки в планирането си. Хората истински обичат да пътуват и както и да управляваме тяхното движение, винаги трябва да сме готови да им предложим нещо неочаквано, вълнуващо и заредено с позитивна енергия.
CV
- Преди да поеме ръководната роля в Световния съвет по туризъм, Джулия Симпсън работи 14 години в авиационния сектор, в управителните съвети на British Airways и Iberia и като началник на персонала в International Airlines Group
- Била е старши съветник на британския премиер Тони Блеър
- Заемала е ключови длъжности в британското правителство и публичния сектор
- Член е на УС на Лондонска търговска камара
