Избягвам да се изказвам по църковни въпроси - освен ако не се отнасят пряко до личната вяра и принадлежност към определено вероизповедание. Наблюдавам голямата възбуда в определени обществени среди, че съдът е регистрирал православна старостилна църква в България.
По този повод бих искал да изкажа само мое мнение, за което не претендирам да е експертно или изчерпателно. От гледна точка на канона Българската православна църква е поместната църква на Вселенското православие в България. Това е въпрос на духовна легитимност.
От гледна точка на светската държава формирането на общност, заявяваща се с определена духовна идентичност, има право на регистрация - съдът не притежава компетентност да преценява коя духовна претенция е легитимна и коя - не. Съдебна регистрация у нас имат няколко католически църкви - включително униатски, въпреки че католицизмът притежава добре позната “монархическа” йерархия начело с папата. Чл. 13 на Конституцията определя източноправославното вероизповедание като “традиционна религия в Република България”.
Същевременно основният закон не предвижда специален институционален статут на БПЦ, ограничаващ правото на други религиозни организации да се самоопределят като “православни”.
Подобно ограничение в закона за вероизповеданията сега предлагат от партия “Възраждане”. Единственият резултат от подобна законодателна промяна би било заобикалянето на определението “православна” в регистрацията на други вероизповедания. Държавата няма право да ограничава съществуването и дейността им. Каква ще бъде разликата, ако православната старостилна църква се регистрира примерно само като старостилна? Нейното самоопределение като “православна” ще си остане де факто във всички аспекти на нейната духовна и организационна дейност.
Разколът в БПЦ в началото на 90-те години ни показва, че всеки опит за външна намеса в църковните дела не води до добри резултати. Разколът започна като оперативно мероприятие на 6-и отдел на ДС, чиято цел бе да фрустрира ръководството на БПЦ и да продължи системата на неговото подчинение на наследниците на комунистическата държава.
Друг е въпросът, че мнозина свещеници и епископи на БПЦ се присъединиха искрено към “алтернативния синод”, вярвайки, че по този начин ще допринесат за обновлението на БПЦ.
От гледна точка на държавата БПЦ притежава неоспорим монополен статут като организация със своите храмове, имущество и легитимност като изразител на основното вероизповедание на българския народ.
Този монопол има и редица сенчести страни. Висшият клир много често се държи като феодален разпоредител с всички въпроси на вярата. Не можем да забраним на групи граждани с декларирана верска идентичност да съществуват с единствената цел висшият клир да запази своя монопол. Границата между духовно и светско начало в упражняването на обществената власт трябва да се запази. Между другото, доколкото зная, в съседна Гърция има няколко синода на Православната църква - може би защото те припознават като свой духовен водач Вселенския патриарх.
(От фейсбук)
