Политическата криза, която набира скорост от 3 години, бе легитимирана в деня, в който обявиха официално победата на Тръмп, а канцлерът Шолц уволни финансовия министър, отказал да планира по-големи разходи в бюджета за 2025 г.
На 27 декември 2024 г. федералният канцлер Франк-Валтер Щайнмайер официално разпусна Бундестага (Долната камара на германския парламент) и обяви за първи път от 20 г. насам предсрочни парламентарни избори за 23 февруари 2025 г.
Формално се стигна дотук на 6 ноември 2024 г., дата, която ще остане в учебниците по политическа история на Германия! В деня, в който официално бе обявена безапелационната победа на Доналд Тръмп на изборите в САЩ, канцлерът Олаф Шолц уволни финансовия министър Кристиян Линднер заради отказа му да планира по-големи разходи в бюджета за 2025 г. и с този акт се легитимира официално политическата криза в Германия, която набираше скорост през последните три години от управлението на светофарната коалиция от социалдемократи, либерали и зелени. Тя стартира като коалиция на напредъка и прогреса през есента на 2021 г. и приключи предсрочно на 16.12. 2024 г. с вот на (не)доверие.
И тук оправдано възникват най-малко два въпроса - как и защо се стигна дотук и какво предстои?
Как и защо се стигна дотук? Много от гражданите, и то не само на Европа, не знаят или не желаят да си представят и повярват, че Германия от икономически мотор и лидер на Европа е стигнала до ситуация, която експерти и анализатори оценяват като “икономически апокалипсис” (“Политико”, 19. 09. 2024 г.), с най-слаба икономика в световния елит Г-7 и вече втора поредна година в рецесия. Причините са много и в интерес на истината част от тях са наследени от времето на канцлера Ангела Меркел, което не блестеше с реформаторски дух и остана в историята най-вече с решението за закриването на АЕЦ и отварянето на границите през 2015 г. за безконтролен прием на бежанци.
Негативната тенденция беше катализирана в последните 3 г. главно от войната в Украйна. Германия загуби ключов фактор за успеха си като експортен лидер, а именно - евтините енергийни ресурси от Русия и цените им скочиха 4-5 пъти в сравнение с тези в САЩ.
В пика на кризата - през април 2023 г., зеленият министър на икономиката и климата Роберт Хабек затвори АЕЦ и към днешна дата вече е известно, че са били манипулирани документи в полза на това “самоубийствено” за германската икономика решение. И нещо повече - в публичното пространство излезе писмото на министър Хабек до френската му колежка, с което той очаквал информация от нея, за да гарантира вноса на електроенергия за Германия, произведен пак от АЕЦ, чийто противник са Зелените, но този път френска и на по-висока цена.
Този удар по германската индустрия беше явно един от най-силните. Големите концерни бяха отблъснати и в същото време привлечени от по-ниските цени на енергоизточници и по-изгодните и субсидирани условия за бизнес в САЩ. Дълъг списък от емблематични за германската икономика фирми (Schaefler, Bosch, Ford, Karcher, Miele, Continental и др.) напуснаха Германия. Други като гиганта на химическата индустрия BASF смело заминаха в Китай, където концернът строи нов завод за 10 млрд. евро.
Малкият и средният, главно семеен бизнес, не можа да избяга в чужбина и беше разтърсен от масови фалити. Официални данни показват, че само за първите 6 месеца на 2024 г. ръстът на фалитите в Германия е скочил с 24,9% в сравнение със същия период на 2023 г.
Не е тайна, че Германия изостава в сферата на иновациите и новите технологии в сравнение със САЩ и Китай. От 100 световни високотехнологични фирми само SAP е още в Германия. Неслучайно бизнесът се оплаква от аналогова бюрокрация, символ на която е факс апаратът, който в Германия още е в масова употреба, докато в другите развити страни е в музеите.
Високите данъци допълнително продължават да тежат като воденичен камък на бизнеса. Към това се добавят нарастващата липса на инвестиции, на работна ръка и в последните месеци и растяща безработица с нива над 6%. Символ на деиндустриализацията в Германия обаче стана “Фолксваген” - германската, а и европейската емблема на автомобилостроенето.
За първи път от 87-годишното си съществуване "Фолксваген" обяви, че се налага да закрие три завода в Германия и след масовите протести и все още водещи се преговори със синдикатите най-вероятно ще бъдат съкратени 35 хил. работни места. "Тисен Круп", друг колос на тежкото машиностроене, осигуряващ 80 хил. работни места, е намалил производството си с 60% поради срива в автомобилостроенето.
Този списък може да бъде продължен, за жалост. Към така изброените тревожни факти трябва да се добавят още: демографски срив, тежка миграционна криза. 36% от всички имигранти в Европа са в Германия, а те натоварват изключително много социалните фондове. Не може да не прибавим и финансовата и военна помощ за Украйна. "След САЩ Германия е осигурила най-голямата помощ за Украйна в размер на 28 млрд. евро, а по някои други изчисления даже 34 млрд. евро." (Марк Рюте, генерален секретар на НАТО, интервю за DPA, 23.12. 2024).
Трите години на управление на светофарната коалиция бяха гарнирани с управленски грешки и догматично изпълнявана зелена политика за защита на климата, която рязко снижи конкурентоспособността на германската икономика и в началото на 2024 г. изведе иначе смирените и дисциплинирани германски селяни на протест с трактори на площада около Колоната на победата в центъра на Берлин. А бившият комисар на Германия Гюнтер Йотингер обобщи: "Няма да доживеем зелено икономическо чудо".
Дали провалът в икономическата политика, или провалът на миграционната политика е по-болезнен за германското общество? Излишно е да задаваме този риторичен въпрос! И двата заедно?! Последните ужасяващи събития от 20.12. 2024 г. в Магдебург, където саудитски бежанец, получил убежище в Германия през 2006 г., премаза смъртоносно 5-има души и рани тежко 230 невинни граждани на коледния базар, белязаха връх на една черна трагична статистика на ежедневни нападения с ножове, която през годината бе маркирана от подобни трагедии в Манхайм и Солинген. Затова оглушително се чува навсякъде въпросът: Колко може да понесе още германското общество и защо?
Неслучайно оценката за управлението на Олаф Шолц е, че правителството сложи като приоритет мигрантите и Украйна пред собствените си граждани и икономика.
Всичко това доведе до справедливото недоволство на германските граждани и възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), както и до раждането на новата партия "Алианс Сара Вагенкнехт", която отстоява икономическия интерес на Германия, настоява за рестриктивна миграционна политика, край на военните доставки за Украйна и решение на войната по дипломатически път. Тази млада партия само за по-малко от година е в правителствата на две източни провинции - Тюрингия и Бранденбург, след парламентарните им избори в края на септември т.г.
И така, на 27. 12. 2024 г. федералният президент с тъжна физиономия призова за единство на нацията, която е тежко разделена и поляризирана, и за спасяване на демокрацията, която боледува сериозно.
2. Така стигаме до втория въпрос - какво предстои и ще успее ли Германия да си върне старата слава?
Проучванията на общественото мнение (Politbarometer) от края на декември 2024 г. показват предпочитанията на гражданите за консервативната коалиция ХДС/ХСС (31-32%), водена от лидера на ХДС Фридрих Мерц, главно заради заявената политика за възстановяване и подкрепа за икономиката и твърд курс в миграционната политика. Втора е АзГ с 19%, СДП остават трети с около 15% и Зелените с 10%, а Либералите са на границата 4-5%.
Каква коалиция ще се формира след 23.02. 2025 г., предстои да видим. Каквато и да бъде, тя ще трябва да се справи във вътрешнополитически план с тежкото наследство на предшествениците си и да посрещне новите предизвикателства, които се очакват както в ЕС, така от САЩ, и от Китай, т.е. от протекционисти и автократи, а и с тези от продължаващите войни в Украйна и Близкия изток.
Коя е рецептата за успеха на Германия, успех, който всички желаем и от който има нужда не само Германия, а и всички ние в цяла Европа? Анализатори спекулират, че Германия има нужда от революционен алианс като този в САЩ на Тръмп и Илон Мъск.
Аз смятам, че отговора го дават двама велики канцлери на Германия. Единият е Хелмут Кол, (ХДС), чието име ще остане със златни букви в германската история, но и в европейската като канцлера на обединението на Германия и на разширението на ЕС. Цитирам негови пророчески думи от 2006 г., казани за ЕС, но те могат днес с пълна сила да бъдат отправени към Германия: "Има нужда от лидери с визия и със смелост". Другият велик канцлер е Вили Бранд (СДП), на когото принадлежат мъдрите думи: "Мирът не е всичко, но без мир всичкото е нищо".
Оставаме в очакване на новите държавници - визионери! Германия го заслужава!
Д-р Меглена Плугчиева е бивш вицепремиер и
посланик в Германия. Носител на "Федералния кръст" I степен и на "Федералния кръст" за заслуги със звезда
