- Преяждането е грешен начин да преработим тревожността си
- Дългата кампания "да се чувстваме коледно" ни насилва да сме щастливи
- Коледа може да ни докара депресия, слушаме от ваши колеги през последните години. Идеализиран ли е този голям празник, който мнозина разтягат от Бъдни вечер чак до първата половина на януари, г-жо Стаменова?
- Реално заради украсите по магазини и публични места празниците започват да се прокрадват от началото на ноември чак след средата на януари, т.е. имаме около три месеца, в които сме насърчавани да се чувстваме “някак си коледно”. Идеализацията в случая може да е полезна, защото стремежът и нуждата на всеки от нас от принадлежност и привързаност към ценности като семейство, добро, благотворителност, е една кампания в служба на основата на успешните общества от нашия край на света.
Обаче Коледа може да е и звездата на бодливото дърво с топки от проблеми, закачани през цялата година. Тя огрява в пълен блясък, когато взривоопасните съставки като стрес, алкохол, умора, тревожност и агресия се съберат вкъщи.
Има семейства, за които годината не е била лесна, и при тях по-яростно избухват взривове, докато за други, в които нещата са се получавали не по-добре, но по-спокойно, празникът действително не е идеализиран, а семейно приятен. Всеобщото очакване за грейнали бузки и весели камбанки натежава върху тъгата. А тя се изживява по-дълбоко, когато всички около коледната елха изглеждат в празнично настроение. Затова и да не се опитвате да се насилвате да бъдете щастливи по време на празничния сезон или да го очаквате от себе си, е добра начална точка за по-умерено и нескандално лошо преживяване по празниците.
- Не съм убедена, че българинът спазва стриктно всички ритуали преди Коледа - например 40 дни строг пост. По-достоверно ми изглежда повечето да го схващат като седмица отпуск, в която да се видят с роднини и приятели. Щастие или нов стрес е да останем толкова дълго време с близките си?
- Държавната политика след 1945 година за ограничаване на значението на религиите и неспособността на БПЦ след 1989 година да се заеме с основната си роля на крайъгълен камък в обществото, съчетана със световната тенденция за спад в религиозността, доведе до това, че Коледа са просто весели празници и ваканция за по-голямата част от хората.
Дали е щастие, или нов стрес – зависи и от вас, и от близките ви. Зависи от отношенията, които сте отгледали помежду си и от желанието си какви искате да бъдат.
- За мнозина празникът се е превърнал в сядане на изобилна трапеза и ядене на корем, не мислите ли?
- Като психотерапевт с интерес към нарушенията в храненето от дълги години говоря с пациентите си за всеки аспект от общуването и ако мислите, че храната е онова, което създава проблема, нека кажа, че проблемът не е в нея, а в отношенията, които се създават на фона на храненето.
Не може да си представите за колко хора проблемите започват точно при семейните сбирки, на които се коментират техните и телата на други хора, навици за хранене (от “спри да се тъпчеш” до “хапни поне нещо да не ме обидиш“). Реално си е насилие хората да правят неща, които не искат да правят, или да им коментират поведението и части от тялото, които им принадлежат лично и е техен избор и воля как да изглеждат и как да се държат.
Така коледните празници, а впоследствие и всякакви други събирания се превръщат в хорър преживявания и спирала от проблеми, страхове и тревожност, които рефлектират върху храненето. Затова и преяждането по празниците невинаги е резултат от семейните рецепти и изкупените готварски книги, а неефективен, грешен начин за преработка на тревожността, който води до цикъл от преяждане и гладуване, но по-често само до болестно по същината си преяждане.
- Откъде идват проблемите - от претъпканите маси с храна и алкохол на големите фамилии, или от самотата на взрените в телевизора си в празничните дни?
- Алкохолът изтрива задръжките при много хора и това задължително е съпроводено с повече “откровеност”, отколкото е приемлива. Но алкохолът е само една от съставките, която традиционно присъства в скандалите и лошите отношения. Добавям и “хумора”, който с привидната си безобидност е съсипал не един и два празника и заради който са пролети доста сълзи. Тази година беше публикувана биография на президента Рейгън, в която особено впечатление прави формулировката, че е бил приеман много добре освен всичко друго и защото шегите му били незлобливи и никога не засягали никого конкретно.
- Проучвания показват, че непосредствено след празниците нивата на депресия нарастват. За други обаче стресът, тичането, умората от обикаляне по магазини и домакинстването преди празника са кошмарът. Кое най-много дави радостта от празника?
- Очакванията. Нереалистичното очакване, че ще се събудиш на сутринта и всичко ще бъде различно – партньорът, семейството, децата, работата, държавата, всичко. Реалността е пълна с препятствия, задръствания, проблеми и дори рядко има сняг по празниците, което пък води до плавно настъпващата тревожност, базирана на климатичните промени.
- Намерих цял списък от вгорчаващи Коледата причини - комерсиализацията, идеализирането и нереалистичните очаквания от празника, самотата, натискът за срещи със семейство и познати, стрес от пазаруване и подготовка на трапезата, равносметка за допуснати грешки и неуспехи през годината, неблагоприятни сравнения с другите... Кои са най-честите?
- Нека се спрем на комерсализацията, която по-рядко се разглежда задълбочено. Вече живеем в период на “депресирани удоволствия”, което е различно от анхедонията – невъзможността да изпитваме удоволствия. В момента все повече хора търсят удоволствие след удоволствие единствено за да запълнят голямата дупка на собствената си депресия, самота или тревожност. И търговците им предлагат за това всичко – пътувания, храна и всякакви вещи. Тези непрекъснати “инжекции” от удоволствия няма как да решат съществени въпроси, но пък придобивайки вещ след вещ, хората се барикадират от собствените си усещания, реалността и истинските отношения. Така и децата, които получават двуцифрен брой подаръци, са залъгвани, че именно стоките са ценни, а не отношението. По този начин развиват една напълно грешна житейска стратегия за отношение не само към празниците, но и към удоволствието от живота. Прехвърлянето върху “да имам” означава за тях да се “чувствам” и трае кратко, защото няма общо с реалността – няма скъп сешоар, парфюм или телефон, който да успява да възпроизведе удоволствието, което моделите или инфлуенсърите излъчват. Напротив, вещите носят обещание за връзка, което е като всяка връзка с неодушевен предмет – без душа и тя не е възможна да се случи.
- Какво бихте посъветвали човек, който се чувства потиснат по Коледа, независимо че е обграден с любов от най-близките си?
- Да се обърне към добър психотерапевт през идващата година, за да потърси в миналото си онова, което е изгубил, и да отключи ресурсите си за по-добър живот.
CV
Родена е в София. Завършила е психология, социология и психотерапия. Над 10 г. е с частна практика на психолог и психотерапевт.
Автор е на терапевтичния дневник “РАЗниМисли” и на книги и статии в популярни и научни списания и сайтове, сред които е и докладът “(не?)Победими пандемии” на ПанЕвропа България. Част е от ръководния комитет на европейския клон на Академията за хранителни разстройства (AED).
