- Ако 400 000 души отделят по 20 лв., сумата за построяването на център за деца със специални нужди ще бъде събрана. Това са едва 20% от населението на град като София. Сигурен съм, че ще се справим!
- "Слънчевите деца" могат да водят пълноценен живот, стига да имат подкрепа. По света има примери за хора със синдром на Даун, които се кандидатират за общински съветници, стават депутати
- Вълна от подкрепа и сериозни обещания за помощ получихте и от хиляди хора, и от институции, след като разказахте публично за сина си Дани, който е със синдром на Даун. Как се промени животът ви с появата на Дани?
- Дани ни направи по-силни и по-сплотени. Научи ни да се радваме на малките неща, да ценим живота повече, даде ни съвсем различна перспектива за нещата.
- Какъв е Дани?
- Дани е усмихнато и любопитно дете. Обича да играе с кака си и обожава музиката. Понякога е палав, но винаги ни разсмива.
- Какви са трудностите, които срещате?
- Най-голямата трудност е, че от самото начало информацията е кът и в момента човек трябва много да се лута, докато достигне до малкото добре обучени специалисти, които могат да обяснят какво следва и какви са възможностите. Много по-лесно би било да има едно централно място, където веднага можеш да получиш информация, подкрепа и надежда от хора, които наистина искат да ти помогнат и наистина искат детето ти да развие пълния си потенциал и да бъде максимално интегрирано в обществото.
- Как реагирахте на съветите да оставите Дани в дом?
- Бях шокиран и гневен. За мен това не беше опция. Дани е нашето дете и заслужава същата любов и грижа като всяко друго дете.
- Какво бихте казали на родители, които се колебаят дали да изоставят детето си?
- Да не се отказват. Всяко дете заслужава любов и грижа. Трудностите са големи, но радостта и любовта, които тези деца дават, са несравними.
- Обявихте желанието и готовността си да създадете център за деца със специални нужди. Какво ще представлява той?
- Центърът ще предлага терапевтични програми, спортни и творчески дейности, насочени към развитието на децата. Ще работим с психолози, рехабилитатори и педагози, които да подпомагат социализацията и интеграцията им.
- Каква помощ ви е нужна за създаването му?
- В този първи етап на кампанията се нуждаем от финансова подкрепа. Простата сметка показва, че ако 400 000 души отделят по 20 лв., сумата, необходима за построяването на центъра, ще бъде събрана.
Това са едва 20% от населението на град като София и аз съм сигурен, че ще се справим! Ако получим и подкрепата на големите български бизнеси, целият проект ще се вдигне на съвсем друго ниво и ще направи много български деца и техните родители щастливи.
- Започнахте ли вече разговори с държавни институции за създаването на този център?
- Да, започнахме първоначални разговори с представители на институциите. През седмицата имах среща с екипа на Столична община, както и проведох няколко разговора с депутати от различните политически партии, които заявиха своята подкрепа. Целта е да изградим партньорства, които да осигурят стабилност и подкрепа на проекта. Център от подобен мащаб със сигурност изисква координация между държавата, бизнеса и неправителствения сектор.
- Потърсиха ли ви хора от бизнеса, които искат да помогнат?
- Да, веднага след като обявих идеята, множество компании веднага обявиха различни инициативи, които ще генерират средства за фондацията. Тяхната готовност да помогнат е обнадеждаваща, защото подобен проект не може да бъде реализиран само със собствени средства.
Ще продължим да разчитаме на партньорства с бизнеса и обществени дарения.
- Защо според вас държавата не се грижи достатъчно за деца и възрастни със специални потребности?
- Аз предпочитам да бъда активен и да поема инициативата, когато виждам, че системата не успява да отговори на нуждите, и се надявам промяната, която целим със създаването на този център, да се отрази както в държавната грижа, така и в цялостното отношение на обществото към “слънчевите деца”.
- Българското общество толерантно ли е към деца и възрастни със специални потребности?
- Виждам промяна в отношението през годините. Хората стават по-информирани и по-съпричастни. Но толерантността идва с образованието и с личния контакт. Още има какво да се направи, за да се премахнат стереотипите, и това е една от нашите цели.
- Как трябва да възпитаваме децата си, за да не приемат такива хора като различни?
- Най-важно е да им обясним, че “различно” не означава “лошо” или “по-малко”. Децата попиват нашето отношение и думи. Ако ние като родители показваме разбиране и приемане, те ще растат с тази нагласа.
- Смятате ли, че днешните тийнейджъри са по-адекватни в отношението си към деца със специални потребности?
- Да, мисля, че младите хора днес са по-отворени и разбиращи. Те растат в свят с повече информация и примери. Това ме кара да вярвам, че бъдещето ще бъде по-добро за хората със специални нужди.
- Колко назад сме в сравнение с другите държави по отношение на грижите за хора със специални потребности?
- Изоставаме в много отношения - инфраструктура, специализирани програми, но най-вече и най-чувствително - достъп до специалисти.
В други държави има интегрирани системи за подкрепа, които тук все още се изграждат или липсват напълно.
- Има ли специалисти, които могат да помагат?
- Да, има прекрасни специалисти в България и много от тях се свързаха веднага с мен с предложения за партньорство и подкрепа, за което искам искрено да им благодаря. Но истината е, че обучените хора не достигат. Често са претоварени и недооценени. Центърът, който планираме, ще осигури възможност не само на изградени професионалисти да работят в подходяща среда, но амбицията ни е това да бъде място, където да бъдат обучавани нови кадри по най-модерните програми.
- Можете ли да направите паралел между развитието на деца, които получават грижа, и тези, които са в домове?
- Разликата е огромна. Децата, които получават грижа и внимание, се развиват много по-добре. Те имат шанс да покажат потенциала си и да живеят пълноценен живот. По света има примери за хора със синдром на Даун, които се кандидатират за общински съветници, стават депутати. В домовете често липсва индивидуален подход и това забавя развитието им и ги лишава от възможности.
- Влизали ли сте в такъв дом? Защо родителите изоставят децата си?
- Да, влизал съм и емоциите са неописуеми. Често родителите се чувстват безпомощни, сами и в този труден момент получават погрешни съвети.
Бих им казал, че децата със специални потребности могат да бъдат източник на огромна радост и сила, ако им се даде шанс.
- Какви грижи и специалисти са необходими за деца със синдром на Даун?
- Необходими са логопеди, рехабилитатори, психолози и педагози.Ранната интервенция е ключова за тяхното развитие.
- Трябва ли да има специализирани детски градини и училища?
- Интеграцията е важна, но трябва да има и специализирани програми в обикновените училища. Всичко зависи от нуждите на детето.
- Какво не знае обществото за хората със синдром на Даун?
- Че те могат да водят пълноценен живот, да се учат, да работят и да бъдат щастливи. Стига да имат нужната подкрепа.
CV
Тази седмица личната история на певеца Кристиан Талев - Криско разтърси всички. Второто му дете - момченцето Даниел, е със синдром на Даун, но той и жена му Цвети събраха смелост да обявят това публично 4 години след раждането му. За да помага на деца със специални нужди, Криско иска да направи най-големия детски център на Балканите, където те ще могат да се развиват и интегрират в обществото. За да се съберат необходимите средства, той основа и фондация "Слънчеви деца 2024", която набира дарения.
36-годишният певец е роден в София, но израства в Габрово в семейство на музиканти. Още като дете участва в музикални телевизионни предавания, а от 2005 година започва да пише песни. На 1 март Криско ще отбележи 18 години на сцената с голям концерт в "Арена София".
