Мир би бил само пауза, след която Путин ще нападне още по-силно
Проф. Игор Жалоба бе в София по покана на председателката на ПанЕвропа България Гергана Паси. Той изнесе лекция пред студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски” и се включи в публична дискусия, посветена на възстановяването на Украйна.
- Проф. Жалоба, вие сте ветеран от войната в Украйна. Какво е да захвърлите живота си и да отидете да се биете на фронта? Държавата ли ви накара, или това бе лично ваше решение?
- Като гражданин смятам себе си за част от държавата. Като човек - естествено имам отговорността за всичко, което се случва, и да защитавам страната. Като професор, преподавател в миналото на история на Русия знаех, че тази война ще се случи. Цял живот съм учил студентите и със своя пример би трябвало да показвам как да се постъпва в такива ситуации. Най-доброто признание на моите стъпки идва от децата ми. Миналата година моята най-малка дъщеря навършваше 15 години и по време на празненството децата ми споделяха помежду си, че ако баща им не бе отишъл на война, то това нямаше да е техният баща.
- Каква бе ситуацията на фронта? Разкажете ми за особеностите на войната, които остават невидими за нас.
- Бих го разделил на три части. От битова гледна точка - първото, за което се сещам, е неподреденост, блатото, водата под краката, битът в суровия окоп,
студът, как
върху теб
скачат мишки
Спомням си, бях заспал и се събудих от това, че нещо падна върху мен. Разбрах, че една мишка тъкмо е родила малките си и едно от тях беше паднало на лицето ми. Когато се озовах в окопите, първият въпрос на моята съпруга беше “Как се справяш там? Ти се страхуваш от мишките.”
От другата страна стоят неимоверните човешки отношения между хората, които се озоваха на фронтовата линия. Имаше едни момчета на фронтовата линия, с които смените ни се разминаваха. Те пристигаха, когато ние заминавахме. Нашите взводове работеха по 24 часа и после почивахме. Веднъж от първата смяна забравиха един много красив нож. След като преспахме, на следващия ден ни попитаха дали сме проверили ножа и дали да не си го задържим. Миша от Одеса, у когото се намираше ножът, отговори: “Ако ще крадем един от друг, тогава за какво воюваме?”. Този дух надделява. Там хората са отишли доброволно. Тези, които искат да защитават държавата, семейството си - те имаха мотивацията да го правят.
Третата част от фронтовия живот това са ранени и убити хора. Това е нещо, към което не можеш да се адаптираш и да го приемаш нормално. Виждаш колко добри момчета загиват, а Украйна никога не е провокирала тази война. За нас тя не е била нужна. Дали на Русия ѝ липсва земя, територия? Това е ключов въпрос. Съвсем наскоро идваха в Киев моите братя от взвода. Това, което най-напред правим, е да посетим ранените момчета в болниците. А второто - посещаваме гробовете, там, където са погребани нашите побратими. Моят командир сега прави първите си крачки. След като го раниха на 6 април тази година, остана без крак и ръка. Прекрасен човек е. Много силен духом. Но ние разбираме за какво воюваме. На вратовръзката ми пише “Роден в Украйна, роден да бъдеш свободен”. През тези повече от 30 г. след възстановяване на независимостта Украйна съхрани своята свобода, направихме го без външна помощ. Това, което направиш самостоятелно, ти го цениш много повече от това, което ти е дадено. Този човек, на когото му е дадено нещо, никога няма да бъде доволен. Той винаги ще има някакво оплакаване, липса. Но това, което отбраняваш и за което се бориш със своите сили, пот и кръв, ти го оценяваш. Този дух преобладава в украинската армия сега. Всички мислеха, че в рамките на 3 дни ще бъде превзет Киев, а за 3 седмици ще бъде свършено с Украйна. Ние като териториална отбрана стояхме в столицата, още не знаехме дали нашите автомати стрелят, но духът беше такъв, че всички си казахме: “Да опитаме!”
- Каква е ролята на дипломацията в предвоенно и във военно време. Имаше ли начин войната да бъде избегната?
- Като историк знаех, че тази война е неизбежна. Превантивно би могло да се действа само през 2008 г. Единствено в случай че е имало адекватна реакция на руската агресия в Грузия. И второто - в случай че по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008-а беше взето решение Украйна да се присъедини към алианса. Това е бил дипломатическият път към превенцията на настоящата война. Изпусна не толкова Украйна, колкото западните политици. Освен това на правителствено ниво ние не сме се готвили за войната. Но през 2014 г.
на Украйна беше
наложено
ембарго за
внасяне
на оръжия
Затова Украйна се съобразяваше с тези ресурси, с които самостоятелно разполагаше. Путин знаеше за това. Той е смятал, че Украйна е слаба. А когато някой е слаб, той винаги провокира силния. Но той много подцени духа на украинците.
- Готова ли е Украйна за помиряване? Как виждате да се договори мирно споразумение?
- Какво се разбира под думата помиряване? Разбираемо е, че доколкото ще има натиск върху Украйна, тя ще бъде принудена да направи някакви стъпки към примирието. Но тогава не става дума за мир. Това ще бъде само пауза, след която Путин ще нападне още по-силно, по-качествено и по-подготвено. Той откровено говори, че неговата цел е унищожаване на украинския народ и присъединяването на Украйна към Руската федерация. Затова постоянно подчертавам, че тази война е екзистенциална и за двете страни. За Украйна - да оцелее, и за Путин - неговият режим да оцелее. В тази война изходът може да бъде капитулация или на едната, или на другата страна. Това е реалността. И при нас хората се умориха от войната. Но ако сега отстъпим от нашата позиция и предадем всичко, как тогава ще мога да посетя гроба на моя командир, на моя брат, и да гледам в очите семейството му. Какво ще кажа на децата, останали сираци? Съпругата на мой загинал другар от войната ми каза, че ако се вземе такова решение, самата тя ще излезе на улицата да протестира.
- От гледна точка на войната виждате ли засилване на отношенията между българите и украинците? Питам ви, защото България и Украйна имат обща история, включително и по отношение на организацията, която представлявате. Първият български председател на ПанЕвропа е уважаваният проф. Иван Шишманов, който се жени за украинка. Какви са били отношенията ни тогава и как се еволюирали?
- България прие решение да стане част от европейското сътрудничество. Украйна също иска да постигне тази цел. Това ни обединява. България иска да живее в демократическия свят, Украйна също. Затова войната срещу Украйна има такова глобално измерение. Москва, Техеран, Пхенян, Пекин - очертава се тази ос. Вие споделяте ли техните ценности? Аз не ги споделям и не искам да живея в този свят. Вие сте млад човек и вероятно също не искате да живеете така, няма да искате и вашите деца да живеят така. Това нас ни обединява. Това го декларира Ричард Куденхов Калерги (основател на неправителствената организация ПанЕвропа - б.а.) - неговата идея за обединяването на Европа е била геополитическа. През 1923 г. той е казал, че войната на Русия срещу Европа е необратима, предначертана. Или Европа ще победи, или Русия - трети сценарий няма. Моята задача като историк и като човек от фронта е при посещенията ми в европейски държави да върна хората в реалността, в която ние живеем. Украинците направиха своя избор. Вие също трябва да направите своя - какво бъдеще искате за себе си и за вашите деца. Това се решава точно сега в този миг. Затова много благодаря на ПанЕвропа България за тази покана и благодаря на всеки човек по света, който ни подкрепя с дума или с конкретно действие. Това е нашето общо дело и нашият общ дом. Като съседи може да се караме и да имаме проблеми, но когато излизаме заедно от двора, ще бием всички, които ни нападат.
- В България живеят поколения на щастливци, които разполагат с лукса да не са воювали. Какво да не забравяме от миналото, за да не воюваме и в бъдеще?
- Пожелавам ви столетия напред да живеете само в мир. Аз като свидетел твърдя, че това, което се случва сега, е абсолютно неразбираемо и абсурдно. Разбирам, че е много трудно да излезнеш от зоната си на комфорт, но ние трябва да сме винаги готови за война. Моите деца ме питаха: “Тате, как е възможно? Каква война в XXI век?” Но ние имаме война. Не може да се преструваме, че я няма.
Само силната
армия осигурява
мира
Защото нападат срещу слабия. Изключително рядко в живота нападат срещу силен - при това под въздействие на алкохол. Затова по време на това мирно и комфортно живеене всеки трябва да вземе решение за себе си. Какво ще прави в критична ситуация? Всички няма да могат да избягат. Ти можеш да станеш роб на агресора или да живееш в свободна държава. Формулата е проста.
