- Нека заведат Урсула фон дер Лайен в Стара Загора - да покажат къде е живял "първият председател" на Европа
- Сега националният ни идеал е пълният хладилник, проблемът ни - как да "наснадим" почивните дни. А предците ни са стояли пред телените мрежи на Одрин и Чаталджа
- В историята ни е имало много тупици – през 1923, 1934 и 1944 г., партиите си играят на партизани и накрая идва горският с пушка и игрите на свобода и демокрация приключват
- Когато дъщеря ми стане на 5-6 г., няма да разказвам за войни, а за Димитър Пасков, който създава чудно лекарство от българското кокиче
- Симеон II обяви, че династията се отказва от титлата "цар", а това е хилядолетна традиция, но тази новина не произведе никакво впечатление
- В книгата си разкривате много истории, за които дори изкушените от историята не сме подозирали? Всъщност кога Европа е била част от Тракия?
- По времето на римския император Диоклециан. Той прави административна реформа в империята и част от големия диоцез Тракия става една малка провинция на име Европа. Тя е започвала приблизително от днешната българо-турска граница и е стигала до Византион или бъдещата столица Константинопол. Още по-любопитно е, че първият управител на провинция Европа е двукратният олимпийски победител Аврелий Фронтон, който е от Аугуста Траяна, или днешната Стара Загора. В града на липите има открити каменни надписи в негова възхвала. В кръга на шегата и не съвсем, ако на посещения у нас дойде Урсула фон дер Лайен, може да я заведат там, за да види къде е живял "първият председател" на Европа. Твърде често ни се внушава, че тук Европа свършва. Напротив чисто цивилизационно и исторически Европа е започнала от нашите днешни земи.
- Има много спекулации как е изтрито името на Симеон Велики от Симеоновия сборник?
- Изтрива го князът на Киевска Рус Светослав Ярославевич през 1073 г. Просто маха името Симеон от посвещението на сборника и слага своето. В Русия и до ден днешен тази книга се издава многократно и супер луксозно под името Светославов сборник и някъде в увода или под черта се обяснява, че това е препис на Симеоновия сборник. Нещо повече, оказва се част от прочутото произведение дори не е руски препис, а директно е откъснато от българския оригинал. Най-красиво илюстрованите страници са си старобългарски. Това се разкрива още през XIX век от княз Михаил Оболенски, но е потулено. Големият ни изкуствовед проф. Асен Чилингиров има прекрасно изследване по темата.
- Защо според вас руската историография като цяло пренебрегва ролята на средновековна България?
- Защото "малка" България се явява една ненужна брънка между Константинопол и Москва. Обективната историческа истина пречи на руската доктрина, че Москва е Трети Рим, че Русия е наследник на Източната Римска империя по простата причина, че България е придобила правото да е империя 500 години преди Русия. Има и един друг нюанс. През XIII век, след като кръстоносците превземат Константинопол, Търново започва да се определя като Трети Рим, нов Цариград и център на православието. Е, ако Търново е бил Трети Рим, тогава Москва кой Рим е?
- Кои чудеса на българската книжовност ви впечатлиха най-много?
- Безброй са. В "Шестоднев" Йоан Екзарх описва Кръглата земя, начините на действие на климата, разливите на Нил и Инд. Това е началото на Х век. Ако си представим нивото на образованост на европейската аристокрация по онова време, то общо взето не е особено високо. А сега да си представим самия Симеон и неговия елит. Тази книга е била за тях, това са били начетени хора, а не варвари с овчи кожи и геги. От тази гледна точка най-голямото чудо на българската книжовност е самото раждане и огромен размах.
- Дъщеря ви е на 3 г., когато стане на 5-6 г., кои от събраните истории непременно ще разкажете? Какви идеали искате да формирате в нея, разказвайки й различни истории?
- Мога да отговоря много банално, но всъщност нямам лесен отговор на този въпрос. Може би ще разкажа за д-р Димитър Пасков, който от българското кокиче създава едно чудно лекарство, или за проф. Иван Странски, който пръв в света разбрал как "растат" кристалите. Има и такива неща в книгата. Във всеки случай няма да разказвам за войни и битки, както правя обичайно.
- Често се налага да чета учебници по история и забелязвам, че целта сякаш е децата да запомнят много факти, но те не вдъхновяват, не разбирам как могат да формират идеали, не палят детското съзнание да мечтае и децата да са като големите откриватели и герои. Чудя се дали именно така не създаваме толкова много младежи, които са нихилисти, агресори?
- Има нещо сбъркано в начина, по който историята се поднася. Съзнавам, че тя трябва да отговаря на академични стандарти, но от нея вее една хладна скука, за това написах и тази книга.
- Примерите в историята ли ни формират като народопсихология, или там е намесено и нашето черногледство? Има ли ярки примери, които могат да променят досегашната ни представа за нас самите?
- Нашата история е изключително трагична -няма как да няма и черногледство. Липса на държавност в продължение на 7 века си е казала своето. Тежките крушения във войните за национално обединение също. 200 хиляди жертви даваме. Нека поне за миг си представим пред какво са били изправени нашите предци. За нас основното препятствие е дали 3 януари ще е неучебен ден, та да можем да си "наснадим" почивните дни, а пред тях са стояли телените мрежи на Одрин и Чаталджа. На Дойран сигурно на ръка са изкопали две софийски метра. Просто е срамно, че ние днес не можем да решим сравнително елементарни задачи.
- Има ли примери в историята, които оборват най-популярните лафове, формиращи негласната ни представа, че сме втора ръка – ще влезем в ЕС и Шенген и те ще се разпаднат, "българска му работа", да не се хвалим, че нещо лошо може да ни сполети?
- Често ни се е обърквала историческата съдба, така че е нормално да сме станали мнителни. Иначе в историята е пълно с примери, че не сме "втора ръка европейци" и за да го разберем, дори не е нужно да се връщаме към величието на Плиска, Преслав и Търново. За мен беше суперинтересно да разбера, че след Първата световна война ние сме имали една много добра школа по физика и инженерни науки. Доста български учени правят открития със световно значение. Мнозина работят първо за Германия, а после се реализират в САЩ. Например проф. Кръстьо Кръстев. По време на български артилерийски стрелби той засича излъчвания, които нарича ЕМП, или електромагнитна пулсация. Това откритие по-късно ще е в основата на апаратурата, с която САЩ и СССР ще проследяват първите ядрени опити, преди да има толкова много шпионски сателити.
- Как си обяснявате тази липса на сплотеност, характерна за други нации. Какъв е генезисът в историята? Мнозина смятат, че именно липсата на интегритет в обществото най-много ни пречи?
- Има едно великолепно есе на Найден Шейтанов "Духът на отрицанието у българина". То е писано 30-те години на ХХ век. И тогава са си задавали същите въпроси. Националната ни съдба ни е възпитала да оцеляваме поотделно. За жалост, след промените през 1989 г. липсата на интегритет се задълбочи още повече.
- Политиците непрекъснато ни разделят, търгуват успешно със страховете ни, но защо нямаме някакъв център като нация, около който да се обединим? Понякога се чудя дали страните, които са с вековни монархии, не ги пазят до наши дни именно за да поддържат необходимия интегритет в обществото?
- Не знам дали монархията е верният отговор. У нас Симеон Втори обяви, че династията се отказа от титлата "цар", без това да произведе никакво впечатление. Дали някой е разбрал, че бъдещият приемник на Симеон Втори няма да е "цар", а само "пазител на короната"? Един нюанс, титлата "цар" във всички езици произлиза от старобългарски и е зафиксирана най-рано в Европа в надписа на ичъргу-боила Мостич. Тази "титла" произлиза от старобългарския прочит на името "цезар". Ние се отказваме от хилядолетна традиция, без дори това да произведе поне малко впечатление.
- Каква е прогнозата ви – ако продължава този тупик в политиката, отблъскващ хората да гласуват, какви нови партии биха могли да се появят?
- Опасявам с, че ситуацията скоро може да излезе извън контрол. Виждате какво се случва с европейската икономика. Това неминуемо ще ни засегне. Българинът понася много, но е склонен на стихийни изяви с огромни мащаби, особено ако някой посегне към джоба му. Две по-тегави сметки за ток и може да има "Бум".
- А има ли период в историята, от който можем да се поучим днес, за да се обединим около няколко важни приоритета? Имало ли е други периоди с подобен тупик в политиката и как са се преодолявали?
- Например трите десетилетия след Освобождението. Те са родили и Бай Ганьо, и политически боричкания и ексцесии, но са родили и една държава, която се е европеизирала бързо и е могла да обуе, облече, въоръжи и обучи една от силните армии в Източна Европа - българската. 500 000 щика. Тогава е и най-големият бум в културата - Вазов, Яворов, Славейков, Дебелянов, Йовков. Имали са могъщ национален идеал - обединенията на българите в една държава. Било е пасионарно страстно време. Сега националният ни идеал е пълният хладилник, но дори него не пълним за половината българи. Иначе у нас политическите тупици в историята обикновено свършват по един и същи начин. Спомнете си какво е ставало през 1923, 1934 и 1944 г., партиите си играят на партизани и накрая идва някой горски с пушка и игрите на свобода и демокрация приключват.
СV
Роден е на 24 юли 1970 г. в София
Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури, а след това Академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността"
Започва тв кариерата си като сценарист в легендарното "Ку-ку", после е в "Хъшове", 8 години в "Шоуто на Слави", водещ на историческото "Операция Слава" и "Нека говорят" по Би Ти Ви.
Депутат е в 43-ото НС от БДЦ
Днес води собствено предаване за историята - "Операция История", по "България он еър"
Автор на книгата "Нека помним. Истории от историята"
