- Отляво - страх от климатични промени, отдясно - страх от демографско топене.
- Демокрацията е в парализа*
Европа е в трудна позиция, защото светът, в който тя се чувстваше добре и в който имаше своето място, се променя. Всичко това е болезнено за Европа.
Това казва българският политолог Иван Кръстев в интервю за германско-френската телевизия АРТЕ в партньорство с още седем европейски издания.
Границата между демокрацията и авторитаризма се е размила, посочва Кръстев.
“През последните 5-6 години се промениха много неща - обществото се промени, информационната среда също, а демокрацията е в криза”.
Всъщност, исторически погледнато, демокрацията винаги е била в криза, защото това е присъщо на природата ѝ, посочва Кръстев.
В България в последните три години са се провели осем парламентарни вота, а трайно мнозинство така и не е формирано.
Комбинацията отфрагментация и поляризация прави страната неуправляема и дава на гражданите
усещането, че гласуват, но с това не решават нищо
Такава поляризация, която прави страните да изглеждат неуправляеми, се наблюдава не само в България, но и в Западна Европа, казва още Кръстев. Примери са Австрия, а и Франция, където има три властови блока, но не и стабилно мнозинство. Подобни тенденции се наблюдават и дори в най-склонните към компромиси държави. Защото това вече е изгубено. И от тази гледна точка
те освирепяват по един специфичен начин.
Самоубийствена е неспособността на на политическите елити да формират управление след 8 избори. Човек би си задал въпроса какво причиняват тези хора на самите себе си, да не говорим за държавата, казва Кръстев.
Изборите в САЩ са голяма промяна, особено в сравнение с тези от 2016 г., когато Доналд Тръмп бе избран за първи път. Ако тогава никой не знаеше какво искаше, сега всеки знае той какво иска и администрацията му ще направи точно това, което казва, че ще направи. От тази гледна точка, дори ако управлението му не бъде чак толкова успешно и се провали, САЩ няма да са същите. В Европа ние си мислим, че разбираме САЩ, като постоянно сравняваме политиките си. Но
идеологическият консенсус в Америка сега се е преместил в Маями,
изразява се символично Кръстев.
На въпрос дали Европа е в състояние да гарантира своята собствена сигурност и тази на съседите си, Иван Кръстев отговаря така: “Без САЩ Европа действително ще трябва да се справя сама. Въпросът за сигурността е един от най-трудните въобще. Войната в Украйна ни принуждава да преосмислим някои основни предположения от нашата стратегия за гарантиране на сигурността”.
Първото предположение е, че взаимната икономическа зависимост намалява риска от война. Ангела Меркел символизираше това разбиране. Второто е, че САЩ дават гаранции за сигурност. Повече не можем да ги приемаме за даденост. Трето - национализмът. Войната в Украйна внесе и положителна нотка в понятие, което доскоро се приемаше основно негативно. Ние се възхищаваме на украинците, които са готови да умрат за своята страна. Когато говорим за сигурността в Европа, обикновено говорим за бюджети. Те обаче не участват във войни, а хората, посочва политологът.
Кръстев казва, че ако не се случи някакво чудо, е трудно да си представим как Украйна може да си върне всички територии. Има нещо много важно, което обаче рядко се споменава - че това не е война за земя, а повече за идентичност и население. “Когато Путин казва, че без Украйна Русия не е Русия. И когато отвлича деца, той ни казва, че това са техни деца. Че трябва да има повече руснаци в този свят”, посочва Иван Кръстев пред АРТЕ.
“Ако Тръмп постигне това, което говори, това ще означава примирие, изтъргувано срещу неутралитета на Украйна и загубата на част от украинските територии, които Русия в момента контролира”, продължава политологът. Ще означава ли това наистина мир за украинците?
Ще се върнат ли прогонените от войната, ще се върнат ли инвеститорите в Украйна? "Единствената гаранция за това ще бъде изпращането на западни войници в Украйна, за да гарантират мира. Вторият въпрос е как икономически да бъде интегрирана Украйна."
Украинците имат нужда тяхното население, което напусна пределите на страната, да се върне обратно. Социологическите проучвания показват ясно, че
колкото по-дълго продължава войната, толкова по-малко вероятно е тези хора да го направят.
Украйна е голяма страна, която икономически и политически трябва да е част от Европа. Путин обаче иска Зеленски да си ходи, добавя Кръстев.
Много държави са изправени пред демографска криза, посочва Иван Кръстев. И докато в Силициевата долина говорят за безсмъртието на човека, други говорят за смъртност на нацията. Това създава страхове.
"България е най-бързо свиващата се нация в световната история при липсата на война или природно бедствие", казва политологът. През 1989 година в страната живееха 9 милиона души, а днес са 6,5 милиона.
Всеки месец по едно село изчезва,
защото последният живеещ там е умрял.
Има два "бунта срещу изчезването". Отляво има хора, които се страхуват от климатичните промени и за тях колкото по-малко хора има, толкова по-добре.
Отдясно пък има съпротивата срещу демографското изчезване. И двата лагера виждат бъдещето като заплаха - като нещо, което не искаме да дойде.
А демокрацията е предпоставка за отворено бъдеще. Ако "затвориш" бъдещето и накараш хората да се страхуват от него, демократичните институции се парализират. Общото между оптимиста и песимиста е, че и двамата са си мислили как ще изглежда бъдещето. Но бъдещето има навика да не изненадва, заключава Иван Кръстев.
* Заглавията са на редакцията.
