Един от най-големите рискове за мирния преход в Сирия се крие в североизточната част на страната. Докато много сирийски араби празнуват свалянето на режима на Асад и края на дългогодишната гражданска война, кюрдите са изправени пред екзистенциална криза.
Сблъсъците между сирийските бойци, подкрепяни от Турция, и кюрдските сили в Северна Сирия сериозно притесняват специалния пратеник на ООН Геир Педерсен. Сред другите развития, които будят тревога, са продължаващите операции на Израел в Сирия, както и защитата на малцинствата в страната.
Какво става в Североизточна Сирия?
Сраженията, които се водеха в рамките на сирийската гражданска война, до голяма степен бяха замразени в последните години. Отделните опозиционни групировки контролираха различни части от Северна Сирия и се стараеха да не влизат в конфликти. В последните няколко дни обаче те отново се атакуват. След падането на режима на Асад т.нар. Сирийска национална армия, подкрепяна от Турция, се опитва да навлезе в териториите, контролирани от сирийските кюрди. Турското правителство не иска кюрдско присъствие по границите си заради дългогодишните опити на кюрдите в Турция да постигнат независимост, които често водят и до насилие, пише "Дойче веле".
Силите на сирийските кюрди, познати още като Сирийските демократични сили, загубиха територия, след като Сирийската национална армия напредна, а Турция също нанесе въздушни удари срещу кюрдите. През миналата седмица беше постигнато примирие с помощта на САЩ. Според него сирийските кюрдски сили трябва да се изтеглят от някои територии, които преди контролираха. Другата основна бунтовническа група - Хаят Тахрир ал Шам, превзе град Дейр ез Зор, кюрдските сили се изтеглиха и оттам, а обучените от САЩ бойци на Сирийската свободна армия превзеха територии и в този район. В същото време кюрдите казват, че са отворени към участие в новите политически процеси в страната.
Битката на кюрдите за независимост
Кюрдите са една от най-големите етнически групи в света, която няма собствена държава. Ако имаха такава, тя щеше да се простира на територии в Ирак, Сирия и Турция. Движението за независимост на кюрдите във всяка от тези държави се бори за някаква форма на автономност с различен успех. Всяко от правителствата в тези държави репресира движенията. В Турция Кюрдската работническа партия (ПКК) често прибягва към насилие за постигане на целите си. Тя е обявена за терористична организация от Анкара.
В Сирия около 2012 г. силите на Асад се изтеглиха от регионите с предимно кюрдско население без голяма съпротива. Арабската фракция сред бунтовниците в Сирия настояваше, че не трябва да има независима кюрдска държава в рамките на Сирия, а страната трябва да остане обединена. Фактът, че кюрдите де факто не са се били срещу силите на Асад, предизвика дискусии дали те не са предали целите на революцията да свалят режима. Това създаде проблеми между арабите и кюрдите в страната, които само развиха вече съществуващото етническо и расово напрежение.
По време на 13-годишната гражданска война САЩ подкрепяше сирийските кюрди в борбата срещу т.нар. Ислямска държава. Американските и кюрдските войски бяха в основата на борбата срещу терористите, а в това време кюрдите разшириха влиянието си и в предимно арабски части на Сирия като Ракка и Дейр ез Зор. Местните протестираха срещу това, включително и сега, когато хората настояваха кюрдите да позволят на другите бунтовнически групи да влязат в градовете.
Всички тези проблеми са в корена на настоящото положение на сирийските кюрди. След края на режима на Асад те са притиснати между Турция и арабските групи в Сирия, а САЩ е единственият им съюзник. Един от най-важните въпроси за тях е докога ще продължи подкрепата на Вашингтон и дали такава ще има след връщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Съществуват опасения, че администрацията на Тръмп ще изтегли американските войски изцяло от Сирия, изоставяйки кюрдите. В момента в страната има около 900 американски войници.
Кюрдите държат петрола, пшеницата и затворниците от ИД
Около 4,6 милиона души живееха доскоро в контролираните от кюрдите територии в Северна и Източна Сирия. В района, който местните кюрди наричат Рожава, живеят и кюрди от Ирак, Турция и Иран. От ООН изчислява, че 100 хиляди са напуснали региона заради сраженията в последните седмици - повечето от тях са кюрди. Няколкостотин души са били убити при боевете.
Освен хуманитарния аспект на ситуацията, на територията, контролирана от кюрдите, се намират и повечето петролни находища на Сирия, както и голяма част от пшеницата в страната. Контролът над петрола определено ще е много важен за новото управление, защото се очаква той да помогне на съсипаната икономически страна да се съвземе.
Експертите предполагат, че опитите на подкрепяната от Турция Сирийска национална армия да завладее максимално много територии не са свързани само с целите на Анкара. Териториалният контрол е от значение и за борбата за власт в бъдещото сирийско правителство. Освен това кюрдските Сирийски демократични сили държат контрола над големи затвори в Североизточна Сирия, където са затворени екстремисти от "Ислямска държава". Кюрдските бойци вече са предупреждавали, че ако са нападнати, няма да могат да охраняват затворите.
