Морската богиня Тетида е потопила своето новородено бебе Ахил в реката Стикс, за да го направи неуязвимо.
Знаела е, че го очаква кървав, изпълнен с опасности живот, и е искала да бронира бъдещето му.
Държала е невръстния си син за петата и това останало единственото уязвимо място в тялото на легендарния герой... прочутата Ахилесова пета.
Непобедимият боец е издъхнал чак когато самият бог Аполон насочил стрелата на Парис към недокоснатия от вълшебните вълни на Стикс глезен.
Не само древногръцките герои имат ахилесова пета. Най-голямото сухожилие в човешкото тяло е безценна пружина, еластичен мост между мускулите и стъпалото, който ни дава възможност да тичаме, да скачаме, да спортуваме, да се движим.
Но... когато се скъса, последствията за повечето хора и най-вече за елитните спортисти са катастрофални.
Възстановяването е неистово трудно. Тъканта става крехка, губи еластичност, изтънява, съседните мускули атрофират... стъпалото става нестабилно.
Човек интуитивно става по-предпазлив, усещайки своята древногръцка уязвимост в най-тънката секция на човешкия крак. Мислите ли, че е случайно, че находчивият ни език е нарекъл тази част от тялото именно “глезен”.
Виждал съм кариерите на толкова много великолепни атлети да издъхнат, прободени от бога на нещастието, подобно на митичния герой.
Човек никога не е същият... с малки изключения. Едно от тях е може би единствено по рода си: Карлос Насар разкъса ахилесовото си сухожилие в злощастен инцидент и само година по-късно някак си стана по-силен, по-експлозивен, по-непобедим, и то в спорт, в който всяка става, мускул и сухожилие са подложени на чудовищни натоварвания.
Не се сещам за друг подобен случай. Просто няма такъв! Как е възможно човек да се възстанови по този начин след подобна контузия?
Не е достатъчно да си млад и физически силен. Тук става дума за особен нечовешки екземпляр. Става дума за единствена по рода си воля, капацитет за преодоляване на болка и целеустременост.
Такъв човек няма глезени - той има обратното - “калени”. Според неговата собствена анатомия, когато ти се скъса десният кален, той става по-силен. Такава е натурата му.
Карлос Насар щеше да бъде пример за подражание и повод за възхищение независимо къде е роден, но... така ми се иска, ако въобще съществува български фенотип, то в него да има поне една хилядна от неговия характер.
Ахил - древногръцкият герой, е паднал сред димящите останки на Троя покосен в петата.
Карлос, съвременнобългарският герой, от своя страна, се е изправил със стотици килограми в ръцете си, вдигнати високо над главата.
Понякога митологията прави странни неща, бие шамар на собствената си дефиниция и става част от обкръжаващата ни действителност.
Легендата на Карлос Насар е тук, в този декемврийски ден на изтичащата година, и е повод за вдъхновение, растеж и вяра, че човек може да постигне и най-откачената си мечта, да надделее над себе си, над болката, над най-могъщите съперници, дори над бога на нещастието и да накара целия свят да онемее, а водите на самата река Стикс да пресъхнат от възхищение.
Мнението е публикувано във фейсбук.
