Специалистката по транспортна психология в Института за изследване на населението и човека в БАН казва още:
- В медиите се шуми за катастрофите с пияни и дрогирани, но високата скорост е по-опасна
- Шофьорите не разпознават рисковете от превишената скорост
- Повече от половината шофьори дори не отчитат ползването на телефона като заплаха
- Хората сме склонни да мислим, че катастрофите се случват предимно на другите
- Доц. Тоткова, участвахте в изследването на Съюза на автомобилистите в България (СБА). Прави впечатление, че 63% от хората признават, че карат с превишена скорост. Какви са оправданията им?
- Процентът никак не е малък. Това са 63% в извадка от 2356 човека. Те са активни водачи, шофират всеки ден. Изследването е проведено в пунктове за технически прегледи.
29% казват, че превишават, но с малко над допустимото. Други 22% посочват, че това се случва само по време на изпреварване. А 12% споменават, че го правят само извън населени места. Рискът, свързан с превишаването на скоростта, не е добре разпознаваем и очевидно доста често е пренебрегван по различни причини.
- Защо хората пренебрегват риска от високата скорост?
- Не са запознати с последиците. Не допускат, че катастрофата е нещо, което може да се случи на тях като резултат от превишаването на скоростта. Надценяват способностите и уменията си. С превишена скорост карат хора, които вече имат опит зад гърба си и това им пречи да преценяват по-добре и по-точно какво умеят.
От научната литература е ясно, че има хора, чиито личностни характеристики предполагат и предразполагат към по-рискови поведения. Те се проявяват, когато човекът не е наясно с негативните последици от поемането на определен риск.
- Постоянно се говори за промени на Закона за движението по пътищата. Трябва ли в обучението да се прави психологичен анализ на бъдещите шофьори?
- Предложихме подобна промяна преди време, когато се разработваше новата методика на обучение. Целта не беше да спираме такива хора да получават книжки, а по-скоро да се даде възможност на младите водачи и на тези, които сега се обучават, да опознаят себе си по-добре, защото ние не се познаваме добре. Малко са хората, които имат такава добра рефлексия и са наясно с това как реагират, какви са, защо се случва нещо определено в конкретни ситуации. По-голямата част от нас не сме запознати с личността си.
На един млад водач му предстои все още да развива определени характеристики и те да придобиват още по-голяма устойчивост, но част от нещата са обусловени от темперамента. Те няма да се изменят кой знае колко. Но няма нищо лошо на един кандидат-шофьор да му се даде обратна връзка, след като е отговорил на 15 или 20 въпроса. Така ще знае, че е предразположен към нещо, което в бъдеще би му попречило в процеса на шофиране. На база на резултатите може да му се каже: “Вие като човек сте по-склонен да поемате рискове. Обичате адреналина, търсите силни усещания. Това в голяма степен може да предизвика желание у вас да нарушавате правилата, да се държите по-опасно на пътя, което ще застраши както вас, така и останалите”.
Това е полезно. За съжаление, предложението не беше прието.
- Кога е било това обсъждане?
- През пролетта. Имаше комисии с министерство на образованието, с Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата и други. Тогава бях поканена като експерт, за да кажа мнението си за въвеждането на такова психологическо изследване при обучението.
- Какъв беше мотивът да ги отхвърлят?
- Автоинструкторите и школите бяха против, защото изследването трябва да се извършва от психолог. Намериха хиляди оправдания за това, че нямало да може да се намерят психолози, че щяло да оскъпи допълнително курсовете.
- Да ви върна на изследването на СБА. Споменахте, че 12% се оправдават, че карат с превишена скорост извън населени места. Всъщност точно там стават най-много тежки катастрофи с жертви и ранени. Не е ли запознат българският шофьор с това къде е опасно?
- МВР периодично изнася такива данни. Те сочат, че катастрофи стават най-много на третокласни пътища. Но дори и да знаем тази информация, хората сме склонни да пренебрегваме рисковете, опасността, да си мислим, че това е нещо, което се случва предимно на другите, а не на нас. Факт е, че човекът причинява катастрофите. Такива са данните в световен мащаб за над 95% от инцидентите на пътя. Друг е въпросът кога и защо човек греши и защо у нас грешим толкова често, а не е така в държави, в които смъртността на пътя е изключително ниска. Но има и други фактори освен грешките на шофьорите. Има околна среда, кола и път. Това са неща, които не бива да се пренебрегват. Всички знаем качеството на пътищата у нас и трябва да се съобразяваме с това.
- Всъщност изследването сочи, че едва на трето място шофьорите считат, че нарушението на скоростта може да е причина за тежка катастрофа. Много хора се успокояват, че алкохолът и дрогата са водеща причина. Данните на МВР обаче показват друго.
- Разминаването по отношение на отговорите на изследваните и данните на МВР е доста интересно. На Запад, включително и в САЩ, употребата на психоактивни вещества действително е сред основните причини за катастрофи. У нас загиналите вследствие на тази причина са доста малко.
Това означава, че има някакво сериозно разминаване в начина, по който се възприемат тези причини. Може да е от медиите, които съобщават предимно за тежки катастрофи с пияни или дрогирани. Това е нещо, което чуваме сравнително често по новините. Може да е, защото се опитват да чистят съвестта си. Да си мислят “аз не използвам психоактивни вещества по никакъв начин, значи съм по-добър и безопасен шофьор”.
На първо място в изследването обаче хората са отговорили, че като причина за катастрофа смятат неспазването на закона. То обхваща в себе си доста неща. Не можем да знаем какво точно са имали предвид анкетираните. Неспазването на закона отразява както превишаването на скорост, употребата на психоактивни вещества и разсейването, когато използваме телефон. Това са неща, които са упоменати в закона и е ясно, че не трябва да се нарушават.
- 56% си признават, че докато карат, говорят по телефона и не ползват слушалки, високоговорител или опцията за безжично свързване. Как си го обяснявате - не го смятат за опасно ли?
- Абсолютно по същия начин като със скоростта. Повече от половината шофьори в това изследване въобще не разпознават използването на телефона като заплаха за безопасното им шофиране и не се стараят да сведат до минимум използването му по време на шофиране. На Запад е ясно, че дори е добре да се ограничи общуването с хората в автомобила, за да може човек да е максимално концентриран и да е подготвен за всяка една ситуация, която може да възникне.
А у нас 84% казват, че ползват телефона си без никакъв проблем. И по-големият процент го държат в ръка. Тоест този риск отново не се разпознава.
Боравенето с телефона е доста сериозна заплаха, защото включва както визуалното, така и механичното и когнитивното разсейване. Водачът отмества първо погледа си от пътя. На второ място ръцете му не са на волана. На трето - това, което чува по телефона, със сигурност го отвлича от мисълта за това как да се придвижва по-безопасно и как да е внимателен. Това е още нещо, което е изключително подценено.
- Според данните само 1% казват, че чатят на телефона, докато шофират. Не са ли повече?
- Така ми се струва. Някои хора са отговорили според обществено приетите правила. Аз също наблюдавам по време на движение, че много шофьори, дори да не чатят, седят и скролват в социалните мрежи, което отново е недопустимо.
- Зима е, сутрин понякога трябва да се чисти сняг от колите. Може ли това например да изнерви шофьор и да доведе до пътно хулиганство след катастрофа? А и не само зимата, защо изблици на агресия има по всяко време?
- Агресивното шофиране спада към опасното шофиране. То включва в себе си както агресивно каране, така и безотговорното и невнимателното.
В световната литература агресивното шофиране се дефинира като всяко поведение на водача, което цели да навреди физически или психологически на друг участник в движението. Причините са изключително субективни спрямо конкретния водач. В изследването на СБА става ясно, че 65% от водачите са ставали свидетели през последните 2 години на агресия на пътя. Това е доста неприятен резултат.
От известно време проучвам гнева по време на шофиране и знам, че това е емоцията, която до голяма степен отключва у нас тази поведенческа изява на чисто агресивно ниво. Дали ще е вербална агресия, ще се крещи и ще се псува, дали ще е физическа агресия, няма значение. Важното е, че има водачи, които не успяват конструктивно да се справят с емоциите си. Изследването на СБА показва, че е необходимо да се предприемат по-сериозни мерки в тази посока.
Има хора, които са склонни в по-голяма степен да изпитват гняв по време на шофиране. Това не е нещо лошо, случва се навсякъде по света. Просто е важно тези хора да знаят, че са склонни да постъпват по такъв начин, и когато го знаят, да предприемат мерки да се справят с тези емоции.
