Всеки ден в 6-те големи социални мрежи текат 1,5 млрд. подвеждащи съобщения
В съвременния свят на несигурност и страх започва да изглежда приемливо, че във войната и политиката всичко е допустимо. Но не само правото, а и здравият разум ни казват, че това не е така. Именно здравият разум, нашите възприятия, все по-често са обект на въздействие. Човешкото съзнание се е превърнало в
новото бойно поле чрез дезинформация.
Актуалният пример с Румъния показва, че въздействието върху съзнанието на избирателя е широко използвано. Според Конституционния съд на Румъния това е довело до изкривяване на изборните резултати и президентските избори са касирани.
Друг пример са изборите в Тайван в началото на тази година. Похватите за въздействие са сходни, но избирателният процес в Тайван запазва своя интегритет. Но и в двете държави е отчетено широко използване на социални мрежи за чуждестранно въздействие върху възприятията на избирателите с висока активност няколко седмици преди изборния ден.
Крайната цел е промяна не само на мисленето, но и на начина на действие и гласуване. Затова демокрациите са толкова уязвими към дезинформация и подвеждаща информация – приемат за висша ценност свободата на словото и политическия плурализъм.
Ако избирателите са подложени на дългосрочно дезинформационно въздействие, тогава се променя начинът им на гласуване. Накрая (колкото и печално иронично да звучи)
на власт идват политически партии с крайни възгледи,
но чрез прилагане на формален демократичен избор, тъй като избирателите вече са променили възприятието си. Но не с предизборни програми, диалог или ясни политически платформи.
В съвременното ни свръхрисково общество избирателите са податливи на внушения и страх, лесно се доверяват на непроверени източници. Очертава се сблъсък между демокрации и авторитарни държави – този сблъсък е на информационното поле и се случва днес и сега. Пред автокрациите няма законови и етични пречки да въздействат върху изборния процес в други държави. Диктатурите презират демократичния изборен процес, но охотно използват тези характеристики на всяка държава, която обявят за неприятелска, за да оказват влияние върху изборния ѝ процес.
Нещо повече – забелязва се своеобразно взаимодействие в дезинформационните кампании на държави като Русия и Китай и използване на близки похвати, а финансирането на такива кампании нараства. Смята се, че
Русия изразходва около 2 млрд. долара годишно
за дезинформация и пропаганда.
Наскоро разсекретените документи на румънската служба за сигурност SRI потвърждават, че основната социална мрежа за въздействие върху избирателите на президентските избори е ТикТок, а опитът от Тайван свидетелства за същото.
Вече почти никой не чете предизборни програми, но всички четат социалните мрежи, мненията и коментарите в тях. Следващата предизборна кампания няма да се води с дебати, а с постове в социалните мрежи, подкасти,
Избирателите нямат време, а често и желание, да четат за политика и това отваря още по-широко вратата към въздействие върху тях чрез подвеждаща или лъжлива информация. Публично оповестените данни свидетелстват, че в шестте най-големи социални мрежи по света се разпространяват по около 1,5 млрд. подвеждащи съобщения дневно!
Но какво предприемат демократичните общества? Необходими са защитни действия. Коментатори възразяват – как да се бориш с дезинформацията без да ограничиш свободата на словото? Отговорът е ясен. Свободата на словото не бива да се нарушава. В борбата с дезинформацията може да използваме опита на други страни. В Тайван се използват различни механизми за противодействие – съвкупно се постигат добри резултати и превръщат
Тайван в своеобразен „остров на устойчивост“ спрямо дезинформацията, без да се вреди на свободата на словото и политическия плурализъм.
На първо място – медийната грамотност и създаването на средства и умения да се разпознава невярната информация. Върху гражданското общество ляга основната тежест да подготви избирателите, да им обясни и в крайна сметка да ги убеди, че тяхното съзнание е станало бойно поле.
Медийната грамотност далеч не е само обучение – модерното разбиране е, че това е предоставяне на софтуерен инструмент (приложение), което да идентифицира дезинформацията. Медийната грамотност означава, че всеки може да чете каквото пожелае, но ясно да вижда разликата между качествена журналистика и манипулативното поднасяне на фактите. Като отношението към книгите – всеки може да чете булевардни романи или световна класика и е свободен да го прави, но следва да знае разликата между тях.
На второ място – категоричното и публично опровергаване на дезинформацията. По примера на Тайван може да се създадат
групи за "бързо реагиране" при установени случаи на дезинформационно въздействие.
Тези групи ясно да посочват кое е невярно и как се доказва, че е невярно. Това особено важи за държавните органи – публичността премахва хранителната среда за дезинформацията и пресича наратива "аз ви казвам онова, което другите медии или държавни органи крият". Да се бориш с вече разпространена дезинформация обаче, е трудно, тъй като колкото и да се опровергава, винаги възникват конспиративни теории ("крият нещо, затова отричат"). Превантивният подход за противодействие е по-перспективен – да се обмисля какви дезинформационни кампании ще използва противникът и да се посочва публично опасността от това.
На трето място – отчитане на особеностите на различните групи избиратели, т. е. тяхната възраст, образование, житейски и медиен опит и съобразяване на посланията към тях. В Тайван са използвани иновативни подходи като възможност за изпращане на SMS към кратък номер при идентифициране на дезинформация, за да се предприемат мерки за нейното разобличаване.
Доколкото вече съзнанието и възприятията на избирателите са се превърнали в бойно поле – не е ли време, от гледна точка на страна - член на НАТО, да помислим за възможността за активиране на чл. 5 от Вашингтонския договор за започване на
колективна отбрана при условия на масирана дезинформационна кампания срещу една от държавите - членки.
Това ще означава съвместна защита и помощ от всички държави от алианса. Ако насрещната страна с лекота харчи по 2 млрд. долара годишно за дезинформация, то държавата самостоятелно не може да се изправи срещу такъв ресурс, но колективно държавите от НАТО – биха могли. Първа стъпка в тази насока може да е създаване на отделно командване на НАТО за борба с дезинформацията.
Какъв е рискът за България?
Пропагандата и дезинформацията може да разделят българското общество още повече, да доведат до по-голяма нестабилност, да радикализират някои партийни субекти, да изкривят изборните резултати. Борбата с дезинформацията е като да противодействаш на балистична ракета – или поразяваш стартовата позиция, или я сваляш в твоето въздушно пространство.
Не можем да поразим "стартовата площадка" на дезинформацията. Но можем да я поразим на наша територия – в полето на социалните мрежи например. А най-ефективното е да не позволим да намери благодатна почва в съзнанието на всеки избирател.
