За щастие, пак изтеглихме дългата клечка
Ако се съди по ликуването на сирийците, очевидно падането на режима е избавление за този народ мъченик. Така че длъжни сме да се радваме заедно с тях, независимо дали разбираме какво се случва.
Каква обаче е поуката за нас, българите? Това, че можеше да сме като Сирия, но Господ се оказа българин. В избора между 3 империи този път май пак изтеглихме дългата клечка, засега.
Да припомня, че заедно с Башар Асад от Дамаск си тръгна и последното угаснало въгленче от Баас – партията на арабския светски социализъм, който в течение на половин век бе важен стратегически съюзник на Москва, по-важен и от София.
Ние бяхме част от същата схема
Голямата разлика е, че Москва ни изрита от схемата още през 1989 – 1991 г., а през 2004 година попаднахме в лоното на НАТО. Докато Сирия си остана в руския лагер до миналата седмица.
В НАТО може да сме последната дупка на кавала, но поне не падат бомби. А можеше да е като в Сирия, какво, като сме на Балканите? Вижте например какво стана със съседна Югославия, която до 1990 г. беше независима държава, не членуваше във Варшавския договор. И чак след като този договор се разтури, някак си реши да потърси сигурност и защита от Москва.
Тогава Кремъл се разведе със София, за да се ожени за Белград
Защо Москва постъпи така? Защото Югославия разполагаше с огромно средиземноморско крайбрежие, а това е историческата мечта на руската империя още от времената на Екатерина Велика.
При управлението на Тито Белград отказваше да даде земя за съветски военни бази, но поне предоставяше пристанища за ремонт на подводниците. С възхода на Милошевич обаче като че ли се отвори възможност някак си да се вбие клин между различните национални интереси и да се вземе база - ако не в Хърватия, то поне в Черна гора, която още стоеше здраво залепена за Сърбия. Уви, накрая и Черна гора се отлепи, за да влезе в НАТО.
Тук не казвам кой крив и кой прав исторически. Важното е, че от гледна точка на вековните руски инстинкти,
Белград беше блондинката, София – брюнетката
Естествено, че Кремъл ще избере блондинката с излаз на Средиземно море. И за да ѝ се хареса, още през 1991 г. Москва наложи забранителни мита върху българските стоки, докато югославските получиха всички привилегии. В резултат българската промишленост рухна, но пък Югославия се превърна в бойно поле, което тук-там още дими.
Изводът е, че и тогава ние изтеглихме дългата клечка. Чист късмет. Не е ли късмет например това, че на нашата територия не е имало бойни действия от 1919 година? Никой от днешните българи не е воювал. Това не важи за почти всички европейски държави, особено за съседките.
И така, с какво Сирия напомня за Югославия?
Пак със своето средиземноморско крайбрежие - там все още се намира последната руска средиземноморска база в Тартус плюс авиационната в Латакия, чиято цел е да спасява морската. Когато империята се разпадаше, руснаците изгубиха интерес към Тартус и я оставиха да гние. Но щом Русия реши отново да стане империя или поне регионален хегемон, Асад отново стана скъп за Кремъл и Вашингтон пак го взе на мушката.
Междувременно Сирия започна да се скапва отвътре. До един момент партията Баас беше социалистическа, но икономиката на страната бе смесена, което ще рече, че едрата промишленост, земните недра, транспортът и финансовата политика бяха в ръцете на държавата, докато дребният бизнес, търговията, леката промишленост бяха оставени в частни ръце.
Това разделение бе прокарано и по линия на вероизповеданията. Военната и държавната власт бяха почти изцяло в ръцете на алевитите, към които принадлежи и фамилията Ал Асад. Частният сектор обаче бе оставен на сунитите, а в Сирия те са огромно мнозинство. И така известно време едните командваха, другите търгуваха, така че редът се поддържаше с умерена полицейщина. Но щом СССР рухна, рухна и социалистическата идея. Точно като у нас.
И както у нас, Сирия започна своя преход към чистия капитализъм
Държавният сектор бе разграбен безпардонно, като най-много успяха да отмъкнат алевитите и най-вече родата на Асад.
За броени дни братовчедите на Башар станаха милиардери и това, естествено, вбеси старите сунитски предприемачи, които бяха изкарали милионите си с пот на челото. Консенсусът в сирийското общество се разпадна безвъзвратно, с което се отвори възможност за вътрешен бунт и всевъзможни външни намеси.
Това не ви ли напомня на т. нар. преход в България? Той започна със скандала между спомените на обезнаследените внуци за капитала на дедите им и новия капитал на партизанските внуци. И ако не беше европейската мечта, щяхме да изпаднем в нещо като сирийска диктатура още някъде през 1993-1997 година.
Като споменах европейската мечта, сещам се, че има и трета алтернатива. През 1996 г. при управлението на Виденов 4-5-има главни редактори на всекидневници бяхме поканени на среща с турския посланик. Един-единствен път. Никога турският посланик не е викал шефове на медии да им каже нещо важно.
И какво бе то? Ами че в момента турско-българските отношения са ударили дъното. Че никога, едва ли не в цялата история, не са били толкова зле.
Попитах плахо - дори по-зле от времето на възродителния процес? "Точно така" – кимна посланикът.
Излязохме от посолството и отскочихме да ударим по едно уиски. "Дано не е каквото си мисля" – каза един от нас, който вече не е жив.
Днес стана точно каквото си е мислил, но не у нас, а в Сирия. Този бивш протекторат на Москва от една седмица е протекторат на Турция, както векове наред е бил вилает на Османската империя. Където е текло, пак потече.
Прочетох книгата "Стратегическа дълбочина" на бившия турски външен министър Давутоглу в първоначалния превод, преди да излезе у нас редактирана. В онзи ръкопис
турската национална доктрина изключваше влизането на България в НАТО
Защо една натовска държава да не ни иска в НАТО? Много просто – Турция чакаше, където е текло, пак да потече. А НАТО е друго русло.
Слава богу, по онова време Анкара все още имаше страх от Вашингтон. Е, наложи се да си нарежем ракетите, но пак изтеглихме дългата клечка. Какво ли щеше да стане, ако се бяхме наканили да влизаме в НАТО днес? Днес Ердоган отдавна е еманципиран от Вашингтон. Миналата година той дори отказа да пусне Швеция в Алианса, докато Вашингтон не му обеща изтребителите, които преди това отказваше. Би ли пуснал България? Според мен – не. Щяхме да сме като Сирия, полигон за всякакви експерименти.
За 13 века България е била част от 4 империи – византийската, османската, съветската, евро-американската. И винаги резултатът е същият – която империя ни е присъединявала, в един момент се е разпадала.
