Преглеждаме имотите си, може да се помисли за осигуряване на дом за младите докторанти, казва новият председател на БАН
Още акценти от интервюто:
- Можем да задвижим с водород железницата в Родопите
- Много професори - директори в БАН, са жени, деликатни сме, но и твърди. Прецедент е жена начело на академията, но по-важни са качествата
- Младите колеги са активни в международни проекти, само трябва да добият още самочувствие
- Чл.-кор. Славчева, за първи път жена поема БАН в 155-годишната история, какво е чувството?
- Чувството безспорно е на вълнение, защото знам, че това е прецедент и буди интерес. Но много повече заради това, че получих толкова сериозна подкрепа от колегите. Фактът, че съм жена, не знам дали ще направи нещата по-леки, но във всеки случай ще има друг стил на работа. Жените сме деликатни, но можем да бъдем и твърди.
- И Конституционният съд е начело с първата си председателка, това десетилетие Народното събрание също за първи път бе оглавено от жени, според вас обществото ни вълнува ли се от пола на ръководителите на подобни институции? Има ли в наши дни някакви предразсъдъци?
- Мисля, че в България, ако ги има, са много ограничени. Специално за БАН този въпрос изобщо не стои. В нашите институти много от директорите професори са жени. Може би някак си в един период преди години принудително се случи така, че много от мъжете напуснаха, за да изхранват семействата си. Някак си жените поеха този кръст. Сега продължават да идват и млади докторантки.
- Готови ли сме например за жена президент?
- Защо не? Дали е жена, или мъж, няма толкова голямо значение. Ще се радваме да има хора, които наистина имат грижа за държавата.
Ако говоря за себе си, наистина много се надявам, че това няма да бъде основното ми качество като председател. Ще се преодолее този момент, в който това е прецедент, прави впечатление, дискутира се. След това по делата трябва да съдим хората и по техните професионални качества.
- Казахте, че основният ви принцип е приемственост и модерност, кое е модерното в науката сега?
- В науката има теми, които са голямо предизвикателство. Появяват се, някои отшумяват, след това циклично отново излизат на дневен ред. През последните години науката се развива изключително динамично и както и в живота изкуственият интелект е една от сферите, в които се получи бум. Тук трябва особено внимание. БАН помогна за изработването на стратегия във връзка с използването на изкуствения интелект.
Друга важна тема, пак продиктувана от нуждите на развитието на обществото, е проблемът с енергията - зелената сделка, зелената енергия е тема, по която в академията се работи от много години. Но едва сега, когато това стана политически въпрос и стратегически цели бяха начертани в документите на Европейската комисия, стана ясно, че науката е подготвена за това. За да може да стане въвеждане в реалния живот и в икономиката обаче, трябва много работа. Биомедицината, имунологията, вирусологията - също актуални теми, по които трябва да работим. И по които имаме доста добри учени.
Същевременно трябва голяма грижа и към фундаменталните изследвания, дори такива, които на пръв поглед не са много модерни, но без тях няма как да вървим напред и в другите области.
- С какво ще започнете?
- По отношение на научната политика нямам тревоги, защото експертизата е в институтите. Те имат достатъчно голяма самостоятелност, за да определят своите приоритети. Ролята на ръководството на академията е да подпомага тези политики. Бих направила отново срещи с направленията, за да поговорим по същество и с по-голяма конкретика къде има проблеми.
- Нарисувайте портрета на българския учен - колко е млад/стар, колко е богат, удовлетворен?
- Това е труден въпрос, защото учените често са ексцентрични личности и между нас има всякакви.
Ако трябва да направя някакво обобщение, възрастта е 45-50 години. Това са хора, които се обличат прилично, но не държат много на външния си вид. Акцентът не е върху това. Обикновено са замислени - имат свой вътрешен живот. Духовни са. Обичат си работата. Ако говорят за пари, то е по-скоро с неудоволствие. Колегиалност и толерантност са качествата, които мисля, че успяхме да запазим в нашата научна общност. По-добро е материалното състояние на хората в последните години. Не се гордеем, но не се и срамуваме от заплатите си вече.
- Кои разработки на учени на БАН скоро ще влязат в живота и ще помогнат на икономиката? Например във вашата област - водорода.
- В областта на водорода в момента имаме два сериозни проекта, които се надявам скоро да стигнат до високо ниво на технологична готовност. Първият проект сега получи допълнително финансиране по плана за възстановяване и устойчивост с разработка на генератор на водород, базиран на алкален електролит, но е с конструкция, която позволява да се повиши както производителността, така и ефективността и безопасността. В момента сме на ниво лабораторен прототип. С този проект сме обещали да постигнем ниво 6-7, което означава да е в реални възможности като капацитет, за да може да се проведат дългосрочни тестове и да започнем да го предлагаме смело на заинтересовани инвеститори.
Второто, което все още е във фаза на лабораторни изпитания, но е модерно и важно, е електрохимичен компресор на водород. Докато компресорите, които са на пазара, са пригодени основно за въздух и инертни газове, те много бързо биха дефектирали, ако се използват за водород. Ние имаме такъв в нашата станция към центъра за компетентност. Електрохимичното компресиране избягва всякакви механични части в компресора, повишава ефективността на самия процес и е по-добро по отношение на безопасността. Проблемът е, че досега не достигат тези високи налягания, които позволяват механичните компресори, и се работи върху мембраната, която може да бъде полимерна или керамична. Така че там имаме разработен прототип, но той е до 30 бара, а трябва да постигнем поне 60 до 300.
В областта на батериите нашият институт също има дългогодишна традиция. Там пък работим върху проточна батерия.
И в другите институти на академията има доста интересни неща. И една от задачите на ръководството е да популяризира постиженията не само чрез форума “Наука за бизнес”. Иска ми се да има много повече двустранни връзки с фирмите. Да отиваме и на място, да се запознаваме с конкретни проблеми, за да ги убедим, че могат да заложат на нас. Да, има риск, когато се влага в наука. Не може обаче да разчитаме само да купуваме технологии, ако искаме да развиваме българска индустрия.
- В кои области са готови да инвестират компаниите?
- Бизнесът сякаш проявява интерес, но до момента, в който трябва да инвестира. Обикновено по-малки компании проявяват интерес. Сега имаме контакти с малка фирма във Варна, която е разработила малки яхти, на които е сложила двигатели, задвижвани от батерии. Идеята ни е да заменим батериите с водородни горивни клетки. Имаме и меморандум за сътрудничество, който се надявам да прерасне в сериозен договор, с железопътната компания.
В европейски мащаб има голям проект за задвижване на локомотиви с водород. Ние искаме да пробваме с малък маневрен локомотив да направим демонстрационен проект. След това да помислим железницата през Родопите също да задвижим с водород, за да бъде екологично.
- Трябва ли да има граници между “чистата” наука и комерсиалното? Станаха ли учените от БАН по-прагматични?
- Границата трябва да е дифузна. Без чистата наука не могат да се родят открития от нищото. Трябва да има фундамент, върху който да се стъпи.
Да, станахме по-практични, защото науката е динамична и се променят формите на финансирането ѝ. Програмите залагат приоритети и ние трябва да се настройваме спрямо тях, ако искаме да печелим проекти. Има прагматизъм. Особено младите хора насочват интересите си в области, които са по-добре финансирани.
- Доколко активни са в международни проекти?
- Активни са да работят по тях, но все още нямат смелостта сами да подготвят такива проекти. Още имат нужда от учен с по-голям опит, който да структурира проекта, да го включи в консорциум. Тогава те вече работят с жар. Трябва да добият самочувствие, че те сами могат да пишат.
- Търсят ли институциите експертизата ви - това беше записано като приоритет в управленската ви програма?
- Търсят, въпреки че, като се подготвяше планът за възстановяване и устойчивост, не бяхме потърсени в първите му варианти. След това нещата станаха. Сега отново има запитване към нас във връзка със Зелената сделка и нейното развитие за климата.
Имаме наложени от закона експертни дейности, свързани с геофизиката, с природните ни резервати. Мисля, че има какво да предлагаме. Отнасяме се отговорно. Стратегията за изкуствения интелект беше едно добро сътрудничество между министерството и БАН. На разположение сме и сме готови да съдействаме.
В областта на демографските проблеми например беше изработено сериозно изследване. Мисля, че не се обръща обаче достатъчно внимание на тези проблеми, а Институтът за изследване на човека и населението би бил доста полезен.
- Като проблем на БАН изтъкнахте недостатъчния брой докторанти, какво ще направите, за да задържите младите да правят наука у нас - общежития, детска градина за децата им?
- Това са нещата, които съм споменала в програмата, и ще направя всичко възможно, за да ги реализирам. Трябва да помислим как по-рационално да използваме някои от имотите, които имаме. Смятам, че изграждането на дом за младите учени на БАН ще е стимул за тях, защото няма как, ако не си от София, да живееш нормално с докторантската стипендия. А общежитията, които са ни отпуснати от университетите, не са в добро състояние.
- Как страниците на институтите на БАН да станат по-атрактивни и учените да говорят разбираемо и за неспециалистите? Можете ли да влезете в класните стаи, да запалите детското любопитство за наука?
- В института, в който работя, регулярно правим детски ателиета и те се радват на голям успех. Няколко пъти правихме уроци в Научно-техническия музей. Там децата реагират по различен начин. Тук, в лабораториите, им е интересно. Когато отидохме обаче в музея, освен нашия щанд и на батериите разгледаха и музея. Една от идеите, които имам, е да правим в нашите музеи семинари за децата по различни теми. Може би трябва да ходим и в класните стаи.
Колкото до страниците на институтите, те са различни. Някои са добри, други са по-статични. В академията трябва да има общо, свързващо между страниците. В момента са всяка за себе си. Когато обявяваме позиция за докторант пък, го правим обикновено със сухо кратко съобщение. Това трябва да стане по много по-атрактивен начин, включително и в социалните мрежи - с тематиката, с възможностите, с това каква професионална кариера след това би имал докторантът. Трябва да грабнем младите хора, а те вече не четат такива суховати съобщения.
- Колко средства годишно са нужни за повишаване на заплатите и на администрацията, след като тези на учените бяха вдигнати? И какво ще предприемете, ако това не бъде заложено в бюджета предвид политическата нестабилност и предупрежденията, че ще трябва да пестим?
- Не искам все още да говоря с числа. Но сега получихме около 20 млн. лв. допълнително, за да се повишат заплатите на академичния състав. Процентът на специалистите с висше образование и администрация е значително по-малък. Мисля, че по-малко от половината от тази сума би била достатъчна. Това ще бъде голямата ми грижа. Акад. Ревалски също го спомена в отчета си като едно от нещата, за които е неудовлетворен. При всички случаи ще настоявам тези хора да бъдат удовлетворени. Ако не бъдат отпуснати средства, трябва да потърсим някакви вътрешни резерви, което е много опасно.
- А има ли “академичен” отговор на политическото уравнение? Оптимист ли сте за изход от кризата?
- Проследихте избора в академията на 2 декември. Мисля, че култура и толерантност са нужни, за да вървят нещата в държавата - както е в БАН. Пошегувахме се, че трябва да дойдат и да се поучат как се прави избор на председател.
Тягостно е впечатлението. Не само моето, всеобщото впечатление е тягостно. Хората не се чувстват добре, унизително им е някак. Не знам дали съм оптимист.
