На Западния бряг има улици с табели "Забрането за араби" и селища, държани под ключ от окупатора, казва полестинският посланик в България
- Г-н посланик, днес, 29 ноември, е ден за солидарност с палестинския народ, но през последните десетилетия тази дата сякаш бе загубила смисъл. Трябваше ли да се случи бруталният терористичен акт на "Хамас" на 7 октомври миналата година, отнел живота на 1200 души, а след него да дойде още по-бруталният военен отговор на Израел в Газа, където бяха убити повече от 40 хил. души, за да се сети светът и да получат палестинците наистина тази солидарност, която като народ винаги са заслужавали?
- Международният ден за солидарност е приет по решение на ООН, която по този начин иска да насочи вниманието на света, че има един проблем - палестинския, който не е решен, и има един народ, който продължава да е под окупация. Народите, които се намират под окупация, нито за миг не спират съпротивата, те водят непрекъсната война. Палестинците водят тази борба почти 100 г., тъй че 7 октомври не дойде от нищото и не се роди от вакуум. Несъмнено тази борба няма да свърши и днес независимо от убийствата, от геноцида, от етническото прочистване. Палестинците като народ ще продължат да се борят, докато не извоюват правата си.
По-голямата част от държавите в света, в това число и България, са имали в своята история борби срещу чуждестранно господство и колониализъм. Ние, палестинците, взимаме добрия пример от страните, които са водили борба и са постигнали независимост. Това е наше право, за да извоюваме своите права. Може би сегашният наш окупатор се различава по характеристиките си от класическия колониализъм, неговите сегашни съюзи в световен мащаб са по-различни, отколкото са били в миналото, що се отнася до сътрудничеството със Запада и САЩ, но това не може да отрече нашата борба и тя ще продължи, докато и ние не извоюваме свободата си.
Солидарността, на която сме свидетели, проявяват точно тези народи, които са водили такива борби в миналото, включително и много европейски народи като българския. Такава солидарност имаше и във войната през 1982 г., но разликата сега е, че истинският лик на окупацията е много по-ясен, по-брутален и по-кървав.
- Как може да се реши проблемът с израелските заложници в Газа и ако "Хамас" е унищожен, кой тогава държи заложниците?
- Нека бъда ясен. "Хамас" е част от палестинския народ. Аз съм против някои от действията им, но това не променя факта, че те са част от палестинския народ. Несъмнено заложниците трябва да бъдат освободени. Това е нещо, за което и ние настояване - прекратяване на войната, освобождаване на израелските заложници и на палестинските политически затворници, осигуряване на хуманитерни помощи за Газа и изтегляне на израелската армия оттам. Но нека ви уверя, че израелският премиер Нетаняху е този, който не иска заложниците да бъдат освободени. Той иска да срине Ивицата Газа и не го интересува дали заложниците ще бъдат убити. През март и април съпротивата бе готова да освободи заложниците. Когато президентът Байдън излезе с решенията, които бяха подкрепени от Съвета за сигурност на ООН, "Хамас" незабавно заяви положително отношение към тази резолюция. Но Израел я отхвърли, въпреки че проектът бе представен от САЩ. И днес "Хамас" проявява готовност за заложниците, но трябва да бъде прекратена войната и изтеглена окупационната армия, а това няма как да стане без споразумение.
- А с какво 7 октомври и войната в Газа промениха нещата в Западния бряг и палестинците, живеещи там?
- До този момент няма никаква промяна с положителен знак за палестинския народ. Окупацията продължава. Газа бе с наложена блокада за 17 г., което я постави в изключително тежка ситуация. Въпреки че съществува палестинска власт, Западният бряг също продължава да е окупиран. И тази система на окупация и апартейд се разпорежда навсякъде из нашите земи. Тя нахлува в градовете и селата и извършва арести и убийства, препятства всячески връзките между отделните селища и хората в тях.
През последните 10 години десетократно се увеличи израелската заселническа колонизация. Към момента броят на тези незаконни заселници е вече 1 милион и продължават да се строят колонии на Западния бряг. От израелска страна се приемат закони в полза на незаконните заселници, които всячески улесняват заграбването на земи и спират свободното движение на окупираните палестинци. По всякакъв начин саботират и усилията на палестинската власт да изгради своя икономика, която да не зависи от окупатора.
- Казвате, че Израел налага срещу палестинците система на апартейд - нещо, което много израелски официални лица вече не си правят труда да отричат, - за вас в какво се изразява това?
- На първо място, е препятстване на придвижването. В момента има пътища, на които са поставени едни червени табели "Забранено за араби". Това е въплъщение на системата на апартейд. И е подобно на системата, съществувала едно време в Южна Африка. Ако аз искам да отида от Наблус до Рамала, което са 50 км, за това ще ми трябват най-малко 3 часа. Ако можех да мина по едно шосе покрай заселническите колонии, бих стигнал за не повече от 40 минути.
Палестинец - без значение дали християнин, или мюсюлманин, не може да отиде свободно в Йерусалим, за да се помоли на светините.
Има населени места, които отвсякъде са заобиколени от стена и в тази стена има врата, която всяка вечер се заключва от окупатора. Такъв пример е град Калкилия. Стени отвсякъде и вратата се отваря в определен час.
Както системата на апартейд в Южна Африка е налагала мерки, които осигуряват преимущество на белия човек над чернокожия, по същия начин в момента израелският апартейд налага система срещу палестинците.
Прилагат се две различни системи. Едната - в Западния бряг, която е колониална расистка система. А втората е за територията на самия Израел, която представлява закони, създадени в най-ново време и насочени срещу палестинците, живеещи в Израел. Тези закони налагат допълнителни ограничения на палестинците.
- Значи, ако израелец и палестинец извършат едно и също нарушение или престъпление, те ще бъдат съдени по различни закони?
- Точно така! В Израел има закон за националния характер на държавата, който беше приет преди 4-5 години от израелския Кнесет, който е напълно расистки закон. Палестинците на територията на Израел са подложени на дискриминация и в работата си, и в правосъдната система. Когато израелец извърши нещо, неговият случай отива в полицията, ако палестинец извърши същото - неговият случай отива в армията и ще бъде подложен на военен съд.
По същия начин се извършва правораздаването и на Западния бряг - все на базата на военните закони. Дори палестински малолетни и непълнолетни, т.е. деца, биват съдени на базата на военното законодателство.
Палестинците на Западния бряг са подложени едновременно на расистка система и военна окупация, а тези, които живеят в Израел, продължават да бъдат подлагани на различни несправедливости.
- Въпреки че имат израелски лични карти и дори свои представители в Кнесета?
- Разбира се. Независимо от това. Израел е система с двоен апартейд - по отношение и на едните, и на другите палестинци. Това не го е имало никога в историята. А самият термин "двойно расистка държава" бе употребен и наложен от израелци.
- Обяснете ми как позволихте всичко това да се случи? Споразуменията от Осло ли ви замъглиха очите? Как вие, които едно време наричахте себе си борци за свобода - тези, които сега сте част от автономната палестинска власт в Рамалла, - допуснахте тази двойно расистка система да мъчи палестинския народ? Остаряхте ли, изморихте ли се?
- Свободата на много от народите е изисквала да преминат през дълги периоди. В някои от периодите са били използвани формите на въоръжена борба, в други периоди борбата е стихвала и е преминавала към мирни форми. В началото на 90-те години на миналия век ние се насочихме към мира. Тогава Ясер Арафат протегна ръка за мир, но за съжаление, те го убиха. Те убиха и своя премиер Ицхак Рабин, защото и той искаше мир. А иначе ние, когато тръгвахме към мир, го направихме в името на законните ни права, в името на това да получим независимост и да създадем наша суверенна държава в границите от 4 юни 1967 г.
Споразумението от Осло бе етапно споразумение - от подписването през 1994 г. трябваше да завърши до 1999 г. Израелците обаче точно през 1999 г. сложиха край на този мирен път. Спомняте си Ариел Шарон и нахлуването в джамията "Ал Акса". Официалните палестински институции и представители бяха взети на прицел. Израел тогава ни показа, че не желае мир.
Сега сред палестинците има две групи хора - едните вярват, че все пак може да се постигне мир с израелците, а другите въобще не вярват. Но и двете групи са единодушни, че окупираните палестински територии - Западният бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим, трябва да бъдат освободени от окупацията.
- Добре, г-н посланик, но от времето на Шарон мина четвърт век. Когато Биби Нетаняху дойде на власт, той ви даде ясно да разберете, че няма да има две държави. Още по времето на президента Обама ви го заяви съвсем открито - няма да има палестинска държава! И след тази целенасочена израелска политика през всичките тези години вие продължавате да вярвате, че някой ще ви позволи да направите своя държава на тази същата земя? При положение, че земя не остана.
- Благодаря ви за въпроса, защото, уви, това е реалността. Нетаняху и на последната сесия на ООН отвори една карта и на тази карта я намаше Палестина. И той си го каза - няма такава държава, няма и да има. Но ето точно това аргументира онова, което вие в началото нарекохте терористичен акт от 7 октомври миналата година.
Когато ние, палестинците, приехме нашата държава да бъде създадена на тази малка част от територията, ненадвишаваща 22% от цялата територия на Палестина, и протегнахме ръка за мир, израелската страна показа ясно, че отхвърля това. Израелската страна отказва и вариант за една държава, така както стана в Южна Африка.
- Нима палестинският народ е готов да живее в една държава с израелците?
- Палестинският народ в по-голямата си част е готов да живее в една държава с тях, но тази държава да не е Израел. Ние обаче, като официални представители на палестинския народ, се придържаме към принципа за уреждане на въпроса чрез две държави, подчертавайки с това, че ООН носи отговорността за трагедията на палестинския народ и съответно за разрешаването на проблема. Защото създаването на Израел дойде чрез резолюция на ООН. И точно в ООН бе взето решението за разделянето на Палестина на две държави.
Днес 10% от населението на Газа е избито! Тази палестинска власт, за която казвате, че се е уморила, не се е уморила. Това са хора, които водят борба вече 50 г. и ще продължават да я водят до извоюването на законните права на палестинския народ. Но имаме много силен враг, който пък има за съюзник САЩ - най-голямата икономическа и най-мощната военна сила в света. Докато ние, палестинците, сме малък народ. Но трябва ли да приемем да се възцари законът на джунглата и да дадем право на големите да окупират малките?
След като президентът Байдън е използвал правото си на вето 4 пъти в последните месеци, може ли да се приеме като нещо друго това, освен като заявено желание палестинският народ да бъде избит? САЩ бяха използвали 98 пъти правото си на вето по палестински резолюции и с тези 4 сметката става общо 102. Представете си - 102 резолюции, в които САЩ са използвали правото си на вето само по палестинския въпрос.
- В същото време не оставаме с впечатлението Израел да е много доволен от случващото се в ООН.
- Вярно е, защото в последно време се засилиха гласовете, че Израел е този, който носи отговорността и вината за всичко, което се случва. 140 държави гласуваха против окупацията. Та това е, може да се каже, почти целият свят. Тоест светът вижда истината, само САЩ не я виждат. Да вземем и заповедта за арест на Нетаняху, издадена от Международния наказателен съд. САЩ мигновено започнаха да защитават Нетаняху, а той е отговорен за смъртта или раняването на поне 200 хил. души и разрушаването на всичко в Газа. 17 хил. деца са убити, а някой има лицето да стане и да каже, че той не бил престъпник. Напротив, престъпник и убиец е и трябва да бъде изправен на съд и отведен в затвора. В момента голям международен екип от 300 адвокати, които не са палестинци, араби или мюсюлмани, завеждат иск за преследване на всички, които са извършвали етническо прочистване в Газа. Защото това, което се случи пред очите на всички, бе повече от геноцид - то е етническо прочистване.
Ние, палестинците, както всички хора по света, искаме да живеем нормално, в мир и свобода. Но виждате колко много неща ни пречат да получим правата си. А това, което допълнително ни натоварва, е, че светът прекалено дълго гледа нашите страдания безучастно отстрани.
Визитка
Насри Абу Джейш е извънреден и пълномощен посланик на Палестина в България.
Роден на 20 април 1967 г. в Наблус, на Западния бряг.
Български възпитаник, завършил дентална медицина в София през 1992 г.
Магистър по международни отношения от Университета в Дар ес Салаам, Танзания.
Служил е като посланик в Етиопия, Кения и Уганда (2014-2019) и в Танзания, Сейшелите и Мавриций (2008-2014).
Министър на труда в 18-ото палестинско правителство от 2019 г. до изпращането му като в България през тази година.
