Кривата нива зайци я орат
В последните десетилетия все повече се налага моделът “Ние не четем, ама пък забавна телевизия гледаме”. Второто за сметка на първото расте и хубавее.
От гледната точка на човека консуматор, проспериращ в условията на така подредената обществена уредба, много по-лесно е да гледаш забавен формат, отколкото да листиш книжно тяло. Ама че то съдържа шедьоври на литературата, щом не са го филмирали досега, значи не е “яко”. Съжалявам, но съм минала през това още когато синът ми попита дали имаме “Под игото” на касета.
Не го замерях с 22-та тома на Вазов,
защото Патриарха не заслужава да го сведа до нивото на нахален шестокласник, пък бил той и собственият ми отрок.
Трудна работа е четенето, практикувам го от четиригодишна. Добре, дето не са го премахнали като предмет от учебната програма. Все още. От телевизора едно младо момиче разсмя и разбуни едновременно поне половин България - тази, която гледа телевизия и снове из социалните мрежи. На въпрос за 500 лв. от тези, лесните, “Къде се намират Белчо и Сивушка”, тя се препъна в незнанието си.
Оказа се, че момичето владее съвършено английски език, обаче с българската литературна класика е на “вие”. В желанието си да ѝ помогне водещият Ники Кънчев подпита какви животни са въпросните, та се получи една манджа с грозде, както се казва на абсолютно несъответстващите си неща.
На момичето имената ѝ се видяха най-близо до заешките. Правилно - бели зайчета, сиви байчета. И
пороят от смях, ужас, назидателност и кососкубание
повлече из социалните мрежи колажите на впрегнати в ярем зайци.
Тъжно гледат старите учители, свиват рамене младите им колеги, а децата се подбутват къде е проблемът. Уважаеми, проблемът не е един.
Първо, разказът “На браздата” е изваден от учебния материал. Аз побеснях чистосърдечно преди известно време, когато група родителки ратуваше да се направи ревизия на учебния материал, защото селската тема била неразбираема за подрастващото поколение. Ми те не знаели какво е това жътва. Защо да се затормозяват с неща, които няма да са им необходими в живота.
Животът, предопределен от родителските тела, е да продължи в някой западен университет и оттам нататък да тече като по мед и мас... опс, те и медът, и маслото не знаят откъде идат, та да речем, всичко да е като по кни... опс, книгата е остаряла хартия, значи като по филм или компютърна игра. Много сладинка представа за перспектива, ама
някой да светне борците против селските тематики,
че в целия свят жътвата не е отменена, напротив. И хибридните зърнени култури се сеят и жънат. С модерна техника, ама в старомодни бразди.
Не знам как точно е с биопониката, ама и там ред има, грижа за растенията, труд демек. Та ако детето учи в университет в Айова, ще не ще, ще разбере, попаднало в “царевичния щат”, откъде идат корабите с помощ за младата българска демокрация.
Габриела попадна, без да ще, в един много сериозен конфликт - накъде не в неделя, а през цялата учебна седмица, срок след срок и година след година върви българското образование? Защо от учениците се изисква да знаят само двата разказа, които се изучават, и не им се поставя за цел да прочетат и други произведения?
Защо учителите не ги запознават с биографиите и личността на авторите (о, имам пример за порицание на учителка за това, че разказва на децата какъв е авторът, какво още е написал, а това не било необходимо), защото иде реч за писатели класици, не за Чаровница или Покорител на сърца от фейсбук. Аз отговора го знам - няма време, гони се успеваемост, ако учителят се отклони от изчислените минути за даден материал, ще го мъмрят и ще му стъжнят живота, защото руши... не дисциплината, а финансирането.
Второ - че въпросът в тв формата е зададен некоректно. Къде се намират Белчо и Сивушка. В разказа на Елин Пелин като герои? На нивата, където Боне Крайненеца оре с тях? В миналия век? Къде се намират! Къде се намираме всички, това ми се ще да попитам. Да, невежество е да не знаеш емблематични неща от нашата литература. Само че това невежество ще се разпростира все повече и повече, защото литературната нива е буренясала по подобие на плодородната ни земя, защото в този век с Белчо и Сивушка няма как да обработваш земята си в реалните ѝ граници. И в нереалните няма как.
Но все пак реално би трябвало да има решение по въпросите на образованието, на културата като цяло. На културата на живот. Защото къща на гола английска ливада не се строи. Защото си трябва
дълбока оран в гънките на главния мозък
и хвърляне на добри семена, та да има жътва богата, спор, изобилие, както го е рекъл Вазов. Той е все още в учебниците, нали? И не питайте в забавни формати “Къде се намират Бойчо Огнянов и Рада Госпожина?”, какъвто и да е отговорът, ще е страшен. И правилен.
Иначе - нали знаете, че е доказано, дето зайците са с най-бърза популация в историята на нашата планета. И не орат, гризат, миличките сладинки дългоушковци, та ушите им пукат. Това им е работата, не ги впрягайте в орницата, заек бразди не прави, само ги криви.
