Оттам е блокажът. Но преговорният процес не е спрял. Той е ключът за пъзела за кабинет
Още акценти от интервюто:
Изборът на шеф на парламента зацикли, защото се привижда като опит за разширяване на "домовата книга"
Преговори пред камери? Когато те се включат, всяка от партиите на масата на преговорите започва да говори на електората си
Върви трети епизод на сериала "ПП-ДБ търсят легитимност за коалиция"
- Голяма динамика в позициите на ГЕРБ и ПП-ДБ в последните дни! Във вторник Бойко Борисов каза, че вече не иска да е премиер и партията ще върне мандата. Преди това от ГЕРБ предложиха формулата - ген. Атанас Атанасов шеф на парламента, Борисов премиер. Последва отказ на ПП-ДБ. Как ще разтълкувате тези ходове, летим ли към нови парламентарни избори?
- За кандидатурата на Бойко Борисов като премиер от самото начало трябваше да се разсъждава като за начална преговорна позиция. Още преди изборите имахме ясна теза на ПП-ДБ - равноотдалечен премиер. От другата страна Борисов предложи още в кампанията своята кандидатура за премиер. Това е диаметрално противоположна концепция, защото той е не само политическо лице, но и лидер на партията.
Тук идеята е, ако отстъпят и двете формации, да се стигне до компромисен вариант, нещо като - пак партийна фигура от най-голямата политическа сила, но не лидерът на партията, която да е приемлива за ПП-ДБ.
Още преди изборите имаше позиция и от БСП, и от ИТН, че няма да подкрепят Борисов за премиер. Те обаче са евентуалните участници в бъдещо мнозинство за кабинет. Оттеглянето на Борисов на кандидатурата му за премиер от масата на преговорите е логично, защото, ако бе продължил да настоява, това щеше да бъде разчетено от другите на политическия терен като: Ето, вижте, Борисов не отстъпва, заради него няма да има кабинет.
От ГЕРБ с последните ходове очевидно искат да покажат, че не те са виновни за торпилиране на преговорите.
- Защо това е важно?
- И двете формации са наясно, че шансът да се отиде на нови избори е много висок. А отиването на осми поредни избори ще предизвика допълнително недоволство. На въпрос дали трябва да се направи кабинет с необходимите компромиси, над две трети от българите отговарят “да”. А едва под една пета казват “Ако компромисите са твърде големи, по-добре да има нови избори”.
Обществото без съмнение не иска да ходи на нови избори. Състезанието между ПП-ДБ и ГЕРБ е да не излезе някой от тях виновен за това, че отиваме на осми поредни избори. Ако Борисов бе упорствал за кандидатурата си за премиер, ПП-ДБ щяха да имат основание да го посочат за виновник за това.
Има и второ състезание между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ: нито една от двете да не изглежда, че прави прекалено големи компромиси спрямо другия. Ако много се наведеш пред другия, грубо казано, избирателите на партията ти няма да възприемат това добре и може да има ерозия в електоралната подкрепа. Неслучайно Борисов няколко пъти каза “партията не ми дава”. Заради прекалените компромиси, които направи ГЕРБ в сглобката, на изборите през юни бе със 140 000 гласа надолу. От друга страна, компромисът на ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС в сглобката им костваше половината електорат.
Тези две състезания между ГЕРБ и ПП-ДБ ни вкарват в блокажа, в който се намираме. Хем не искат да излязат виновни, че отиваме на нови избори, хем не искат да изглеждат огънати пред другия.
- Как изглеждат нещата от гледна точка на ПП-ДБ?
- Те са в изгодна позиция - още като видяха парламентарната конфигурация след 27 октомври, разбраха, че кабинет без тях не може да има. Единствената възможна конфигурация е тази, която Борисов начерта - ГЕРБ, ПП-ДБ, БСП, ИТН. Осъзнавайки тази добра позиция, те издигнаха изискването за санитарния кордон. Вероятно разбират, че ако се стигне до коалиция с ГЕРБ, трябва да имат легитимна основа, на която да стъпят.
Каква би могла да бъде тя? За тях - анти-Пеевски, за да могат да я обяснят така на своя електорат. Когато направиха кабинета “Кирил Петков” през 2021 г. търсиха легитимност да направят коалиция дори с БСП през обяснението за “лагера на промяната” срещу “лагера на статуквото”. Когато направиха кабинета на сглобката през 2023 г., търсиха легитимност през обяснението “евроатлантици срещу тези които не са евроатлантици”. В този втори епизод "лагерът на статуквото" вече бе Румен Радев, а обяснението - нещо като не можем да позволим да държи властта през служебен кабинет, защото не е достатъчно евроатлантик.
Сега обяснението, което търсят за легитимност, е срещу Пеевски и “ДПС - Ново начало”. Съответно наративът им, ако се стигне до избори, ще е: не сме виновни ние, а Борисов е избрал Пеевски, а самите ПП-ДБ са останали на принципна позиция – твърдо срещу “ДПС-Ново начало”. Така от своя страна ще опитват да мобилизират допълнителна подкрепа в евентуална скорошна предизборна кампания.
- Тази сложна игра накъде ни води, защото тази легитимация на ПП-ДБ води към ескалиращ натиск върху ГЕРБ?
- Да, но ако в същия момент ГЕРБ каже - бихме отстъпили за председател на НС, за премиер и бихме подписали всеки документ, който ни дадете, електоратът на партията ще започне да ръмжи, че отново се ходи по дневния ред на ПП-ДБ и се правят прекалени отстъпки.
- Тоест това, което по тв студиата изглежда като взаимни атаки, всъщност е част от преговорниия процес?
- Да, без съмнение, въпреки че не изглежда много приятелски. По-вероятният сценарий, разбира се, е всичко това да завърши с избори.
- Шестият пореден опит за избор на председател на Народното събрание завърши с провал. За кандидата на ИТН Силви Кирилов гласуваха ИТН, ПП, “Възраждане”, АПС и МЕЧ. Накъде ни води това?
- Това се привижда като опит за проекция на мнозинство, свързано не толкова с избор на председател на НС, колкото с избор на конкретна личност, която да даде алтернатива на Радев спрямо кабинета “Главчев” - опит за разширяване на “домовата книга”. Ако Конституционният съд не върне старите разпоредби в конституцията, Радев няма да има възможност да назначи друг извън Димитър Главчев. Очевидно президентът търси алтернатива, и това беше ясно показано с опита за нов служебен кабинет начело с Горица Кожарева.
- Наративът на ГЕРБ е, че ПП-ДБ се прегръщат с “Възраждане”.
- Това е опит да се нанесе удар върху тяхната репутация пред западните партньори, който едва ли ще има сериозен електорален ефект. Но за да изчистим картината - не е възможно мнозинство за кабинет извън ГЕРБ - ПП-ДБ - БСП - ИТН. Основната интрига за това ще се сглоби ли пъзелът за правителство е дали ще се постигне съгласие между ГЕРБ и ПП-ДБ. Ако те не се разберат, отиваме на избори.
- За тези преговори стана ясно, че ПП-ДБ държат да са публични, да се водят пред камери и микрофони. Това какво означава?
- Такива преговори са възможни, но ще са неефективни. В момента, в който се включат камерите, всяка от партиите на масата започва да говори на електората си. Оттам нататък никой не иска да прави компромис, защото изглежда наведен пред другия.
Нека си дадем сметка, че ако се прави кабинет, няма да е пред медиите. И това не е обезателно лошо, защото ще е по-ефективно.
CV
Роден е през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Доктор по политология
Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател на Изследователски център “Тренд"
