Принципът е “да се осветлим днес и да забравим за миналото”. Това би повишило събираемостта през тази и следващи години, казва икономистът
Още акценти от интервюто:
- Призовавам за бюджет 2025 с излишък
- Изобщо отказвам да приема, че -3% дефицит било положителна цел. За мен е провал - година след година
- Трябват реформатори от друга школа с политическа воля
- Представям си конфигурация ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ИТН + АПС или друг. Приликите между тях са огромни, разликите - пренебрежими. Ако само не се мразеха толкова...
- Не съм привърженик на извънредните мерки, все едно сме Япония след войната или държава след опустошително земетресение. Мерките трябва да се търсят в оптимизация на разходите
Най-добрата кола е новата, а след нея е “Форд”. (Хенри Форд)
И от мен: Най-доброто правителство е изобщо да го има, а след него е желаното от нас.
- Г-н Василев, започвате това интервю със сентенция за правителството, но май се задават осми избори за тези 4 г. Как изглежда политическата криза през очите на бизнеса?
- Аз съм един от тези няколко милиона граждани, на които отдавна им е писнало от този хаос и безвремие. След всеки избори се надявам на стабилно правителство с пълен мандат, но политиците от всички цветове в парламента нищо не са научили. И през 2021-а, 2022-а, 2023-а и 2024-а виждаме само персонален хейт между шепа хора.
Често чувам коментари в стил “щраус”, че икономиката и без кабинет си се движи, доходите се вдигат. Категорично не съм съгласен:
- Икономическият растеж крета около 2%. В Аржентина с новите реформи е над 8%;
- Чуждите инвестиции клонят към 0. Политиците се хвалят с “рекордни инвестиции”, от които болшинството са неразпределените печалби на чужди фирми у нас. Нови заводи и бизнеси почти няма, дори стари напускат;
- С българските инвестиции е същото;
- По образование (PISA) сме последни;
- Регулаторите са зациклили. Във всички сектори има застой и дори разпад. Например във финансовата индустрия - Румъния ни отвя с десетилетия, а македонската борса вече е по-голяма от нашата;
- Раждаемостта е драматично ниска, а политиците и тук се хвалят с няколко перверзно интерпретирани показателя. Демографска политика няма.
Какъвто и въпрос да ми зададете, отговорът ми вероятно е “нула”.
- Вие сте били част от коалиционно управление и знаете как се работи с партньори - какъв би бил разумният вариант за мнозинство в тази конфигурация на парламента?
- Да, прекарал съм 8 години в 2 кабинета - все коалиционни. НДСВ и БСП бяха много противоположни по почти всички теми.
Но имаше добронамерени лидери, взаимно уважение и толерантност. До ден днешен, като се срещнем на улицата с министри или депутати от “другите”, се усмихваме и се поздравяваме. Човешки отношения от друга класа.
Вярвам все пак, че от всяка ситуация има положителен изход. Представям си конфигурация ГЕРБ-СДС, ППДБ, ИТН (дотук вече има мнозинство) + евентуално АПС или друг. Между гореизброените почти няма различия - приликите са огромни, разликите - пренебрежими. Ако само не се мразеха толкова...
- Защо нито една от партиите не може (не иска) да направи компромиси с идеите и вижданията си, за да се случи правителство?
- Изобщо не става дума за компромиси с идеи. А за криворазбрано усещане, че собствените ти избиратели искат да хейтиш, вместо да управляваш. За вас не знам, но не познавам нито един човек, който да искаше да ходи на 4-и, 6-и, 7-и или 150-и ялови избори. Повредата е в безнадеждната импотентност на партиите в НС.
- Вместо да седнат на масата за преговори, в момента май първите две сили повече се надцакват коя да не е виновна за следващите избори. Така ли е?
- Спомням си съвсем същия въпрос през лятото на 2021 г. И много пъти след това.
- Борисов заложи датата 12 декември като важна за задвижване на членството ни в еврозоната - ще се случи ли това най-накрая?
- Каква еврозона, какви пет лева? Пет милиарда евро исках да кажа. Провалените държави никой не ги иска. Заради глупостта си пропускаме и други огромни възможности след 2021 г., например:
- Можехме да сме построили 100 или повече детски градини за всички необхванати деца;
- Можехме да концесионираме всички магистрали и да сме ги изградили за 3-4 г.: цялата “Хемус”, “Черно море” от Румъния до Турция, Велико Търново - Русе, до Видин, до македонската граница. Също да сме концесионирали летища, пристанища, жп и ВиК обекти;
- Конкретно във ВиК сектора частни инвеститори можеха да вложат много милиарди и да избегнем тежки водни кризи. Държавата няма да реши проблемите и след век;
- До 20-25 хил. лв. подкрепа за новородено дете - например в зависимост от образование и осигурителен принос;
- Нов национален стадион, мостове над Дунав, детска болница...
И да, можехме да изпратим астронавти на подготовка в НАСА
- Защо от близо 4 г. правим дефицитни бюджети, макар и с до 3%, за да сме под критерия за еврозоната? Харчим повече, харчим неразумно или?
- Изобщо отказвам да приема, че -3% дефицит било положителна цел. За мен е провал - година след година.
От 4 г. ни управляват леви популисти, които вярват, че правилната политика е: дългове на макс, дефицити на макс, социални разходи на макс. Резултатът е - бюджетната шейна надолу по пързалката на макс. Реформи нулеви във всички сфери. Почти всички политически сили изпадаха в умопомрачение и гласуваха безумните бюджети и актуализации.
- Виждате ли възможности за балансиран бюджет за догодина? Дали не е по-добре да продължим до март със сегашния, какъвто прецедент вече има? И изобщо – как се отразява на бюджета, ако го прави служебна, а не редовна власт?
- През всичките минали години съм имал много интервюта и статии, в които съм казвал, че не виждам никаква причина за дефицити през 2019, 2020, 2021, 2022, 2023, 2024, 2025 година.
Няма:
- война в България;
- нова пандемия;
- мигрантска вълна;
- рецесия, безработица;
- природно бедствие;
- кацане на извънземни.
Но може да има. А ако всичко това се случи едновременно? Ние без нито една криза прахосваме неразумно, а ако ни сполетят 6 кризи?
Бюджетът никога не е бил толкова щедър, доходите - толкова високи, безработицата - ниска. Златни времена за реформи и излишъци с цел трупане на финансови мускули и намаляване на публичния дълг. Но за целта трябват реформатори от друга школа с политическа воля.
Бюджет'25 може да излезе на излишък ето така:
- Оптимизация в администрацията, започвайки от броя министерства. Едно от тях се е разроило на 4 парчета - защо е нужно това?
- Концесии на магистралите и други инфраструктурни обекти - така инвестициите може да скочат в пъти, но от частни инвеститори;
- Намаляване на неефективните субсидии, вкл. за ток
- Финансовата подкрепа трябва да се фокусира към нуждаещите се, а не към всички. В момента богатите получават повече субсидии от бедните;
- Реформи в целия публичен сектор, за което не съм забелязал политическа воля.
Ако няма редовно правителство, по-добре да не се гласува нов бюджет от отиващ си безотговорен парламент.
Сегашните депутати ще бъдат запомнени като “санитари”. Ако не се сформира мнозинство и гласуват бюджет, отново ще станат и “сватбари”.
- Одобрявате ли идеята на служебния финансов министър да допусне еднократна амнистия за неплатени данъци, за да събере около 4 милиарда от недостигащите 12?
- За данъчна амнистия се говори многократно, но досега е нямало такава. Ще бъде интересно да я видим. Опасявам се да не се планират 4 млрд. приходи, след което бъдещо правителство да разбере, че такива няма. Тогава дефицитът ще експлодира още.
Предлагал съм алтернативна идея: да се въведе правило, че ако си платил редовно данъците си за последната 1 или няколко години, не могат да те проверяват назад. Принципът е “да се осветлим днес и да забравим за миналото”. Това би повишило събираемостта през тази и следващи години.
- Ще проработи ли облагането на свръхпечалбите на банките? Дали ще успее намерението да няма привилегировани ставки по ДДС?
- Не съм привърженик на извънредните мерки, все едно сме Япония след войната или държава след опустошително земетресение. Едната година източваме милиарди от енергетиката, а следващата “Булгаргаз” и “Топлофикация” - София, отново почти фалират и им наливаме милиарди. Мерките трябва да се търсят в оптимизация на разходите.
Никога не съм подкрепял диференцирани ставки по ДДС и е крайно време да се махнат. Предлагам обаче намалена ставка от 5% за международния туризъм, защото той прилича на “износ на място”.
- Министър Петкова се отказа да вдига осигуровки, защото не намери подкрепа. Как обаче ще се реши проблемът с пенсиите, за които финансирането от бюджета заплашително расте?
- Ще повторя, че основните мерки трябва да са за оптимизиране на раздутите разходи в публичния сектор, а не за вдигане на преки данъци и осигуровки.
- Време ли е за замразяване на доходи и за стриктно спазване на швейцарското правило при пенсиите?
- През последните 4 години бюджетните разходи скачат с високи темпове. Всякакви етикети като замразяване, намаляване, постни пици и затягане на колани са неуместни - такива няма. Няма нужда от грозни мерки, достатъчно е да се спрат разхищенията.
Относно швейцарското правило - през последните 4 години забравихме, че има такова. Дефицитът на НОИ се увеличи 3 пъти за 5 години! Крайно време е да се преосмисли пенсионният модел. Най-големият враг на пенсионерите е унищожаването на финансовата стабилност в държавата.
Визитка
- Роден е на 28 ноември 1969 г. във Варна
- Завършва икономика в Будапеща, бизнес администрация, финанси и икономика в Ню Йорк, магистър по международна икономика и финанси в САЩ и Япония
- От 1996 до 2001 г. работи като инвестиционен банкер в Лондон, Токио и Ню Йорк
- Вицепремиер и министър на икономиката, а след това и на транспорта и съобщенията в кабинета "Сакскобургготски". Министър на държавната администрация и административната реформа в кабинета "Станишев"
