Винаги съветвам гражданите да не се крият, а да потърсят съдебния изпълнител, за да разберат какво се случва, а и защото законът дава на всеки възможност за разсрочено плащане, казва зам.-председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители
И още акценти в интервюто:
При извънсъдебното събиране на вземания няма принуда, запори на заплати и банкови сметки
Вече имаме около 200 случая за трансгранични вземания. За седмица събрах задълженията на българска фирма към полска
Ако някой е осъден в България, няма пречка решението да се изпълнява във Франция например
Много хора са с нагласата, че ако отидат да живеят в друга държава, никой няма да ги търси и няма да си изплащат задълженията, но не е така и все повече няма да е възможно
Ако призовкарят на съдебния изпълнител дойде и човекът му отговори: "Не, няма да получа поканата, отказвам я", тя се смята за редовно връчена
- Г-н Якимов, отдавна частните съдебни изпълнители настояват вземания да се събират и извънсъдебно, без дела. Има ли такава възможност?
- Към момента няма. През 2020 г. имаше внесен законопроект за извънсъдебно събиране на вземанията, който беше приет само на първо четене. Това е процедура, която Камарата на частните съдебни изпълнители подкрепя, защото е безплатна за потребителите и няма никаква принуда, няма запори на заплати, банкови сметки и други. Например “Топлофикация” ще подава заявление, към което има приложени единствено фактури за дължими вземания от даден потребител. Ако той потвърди: “Да, дължа сумата и мога да я платя”, започва изплащането, но не се дължат никакви други разноски - нито държавни такси, нито адвокатски възнаграждения. Длъжникът ще плаща само сумата по фактурата.
- Кой ще плаща възнаграждението на съдебния изпълнител?
- Кредиторът. В случай че потребителят заяви, че не дължи сумата, а дори ако не отговори и не започне изплащане, процедурата приключва и започва дело по общия ред. В много европейски държави процедурата работи добре и значително облекчава положението на длъжниците, защото те плащат по-малки разноски.
Облекчава работата и на съда, защото до него стигат по-малко случаи, тъй като не само принудителното изпълнение е начин за събиране на задължения.
- Щом облекчава съда и длъжника защо не се приеме?
- Надяваме се политиците и политическите сили да са узрели вече за идеята, защото е в полза на гражданите.
- И българите вече са мобилни - живеят и работят няколко месеца или години в друга държава, после се връщат. Какво обаче става със задълженията им? Може ли човек, живял в държава в ЕС и задлъжнял там, връщайки се у нас, да смята, че с тях е приключено?
- Много хора са с нагласата, че ако отидат да живеят в друга държава никой няма да ги търси и няма да изплащат задълженията си, но трябва да имат предвид, че не е така и все повече няма да е възможно.
Европейският съюз полага изключителни усилия за хармонизиране на законодателството между отделните страни членки. Няколко са целите, като най-важната е правилното функциониране на вътрешния европейски пазар. Всички усилия са насочени в посока да се увеличи сътрудничеството между съдилищата и другите отговорни институции.
Основната идея е да се подобри достъпът до правосъдие между страните членки. Тоест изпълнението на различни съдебни актове, постановени в една държава, да могат да се изпълняват в друга.
- От колко време е тази възможност?
- Това е политика на ЕС от самото създаване, но в последните години се въведоха няколко нови регламента, които подобряват сътрудничеството.
Икономиките на страните от Западна Европа например са много интегрирани и голям процент от делата им са с трансграничен елемент. И най-важното - цели се подобряване на правораздаването, защото във всяка правова държавна важно е съдебното производство да е ускорено и по-бързо, за да се получи навреме помощта от този, който я търси.
Знаем, че съдопроизводството никъде не е толкова бързо, но понякога е толкова бавно, че се обезсмисля.
- В кои страни от ЕС е по-бавно, отколкото у нас?
- Никъде няма бързо правораздаване, защото процесът е сложен. Знаете, че мобилността в ЕС е много голяма. Много хора от Белгия, Люксембург, Нидерландия, Германия, Франция живеят в една държава, а работят в друга, тоест много често се налага да се връчват документи и да се изпълняват съдебни решения в различни държави.
Например някой осъжда дадено лице и аз като съдебен изпълнител съм направил справка в базата данни и съм установил, че длъжникът не живее тук, а във Франция или Гърция, без да е посочен конкретен адрес. Тогава мога да изпратя поканата за доброволно изпълнение на гръцки съдебен изпълнител, който да я връчи на длъжника.
- Той ще го открие ли?
- Да. Това не беше възможно преди промените в ГПК през пролетта. Говорим за извънсъдебни книжа. Но може да се връчват и книжа на съд, тоест съдът във Франция да изпрати в Софийския районен съд книжа на човек, който живее в България. По искане на ищеца връчването може да стане чрез частен съдебен изпълнител. Тогава Софийският районен съд ми изпраща книжата и аз ги връчвам.
- Тоест не може да се укрие?
- Именно това е целта и мисля, че все по-трудно е укриването. Вече има много механизми, например Регламент 1215/2012, който е за изпълнение на съдебните решения и тяхното признаване, тоест някой е осъден в България, а съдебното решение може да се изпълнява във Франция. Тогава не е необходимо да се минава през каквато и да е процедура пред френски съд. Директно с удостоверение, което посочва, че решението е изпълняемо по този европейски регламент, то се изпраща в другата държава.
- Кой трябва да го изпрати?
- Страната, която търси вземането. Адвокатът на ищеца взема решението заедно с удостоверението и с тях директно образува изпълнително производство в държавата-членка на ЕС.
- Вие образували ли сте такива производства?
- Имам няколко случая - от Полша, от Гърция, Германия и от Испания. От Полша беше за търговски отношения между две дружества. Полското беше осъдило там българското дружество за неплатени суми. Адвокатът на дружеството се свърза с мен, представи ми съдебното решение и удостоверението, като в този случай не е необходимо да се издава изпълнителен лист. Наложих запор и събрах задълженията. За седмица случаят приключи. В Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) имаме около 200 такива случая.
Наскоро с мен се свърза адвокатска кантора от Полша, специализирана в осъждането на самолетни компании за анулиране и закъснения на полети. Те вече имали няколко случая на осъдена българска авиокомпания за закъснения. Питаха дали могат да образуват изпълнителното производство тук. Случаят ще приключи бързо, защото българското дружество ще плати.
- За каква сума претендират?
- Не е голяма - обезщетенията са 500-600 евро. Интересно е например, че едно от набиращите много голяма популярност финансови приложения няма клонове в повечето европейски страни и не може да се налагат запори на вземания на суми, които са при тях, а хората масово го ползват. Преди седмица бях на обучение в Брюксел и се оказа, че в някои от европейските държави тази платформа е започнала да открива банкови клонове. Колега от Полша например сподели, че от Литва му изпращат документи да наложи запори на сметки в това приложение.
- Освен фирми има ли и чужди граждани, които си търсят вземанията?
- Да, например аз имах образувано производство от испански гражданин, който е осъдил български. Той представи удостоверението и започнахме да изпълняваме решението.
Вземанията обаче трябва да бъдат по-големи, за да си струва използването на тази процедура, защото стойността ѝ не е по-малко от 200-300 евро. ЕС има създадена състема е-джъстис, където всеки от нас може да провери кой е компетентният орган по тези регламенти. Тоест вземам обезпечителната заповед, проверявам в системата кой ще я изпълни в Полша, във Варшава в кой район са съдебните изпълнители и я изпращам там. И колегата налага запор, но документите трябва да се изпратят в оригинал. Чисто административно процедурата не е евтина, затова не си струва да се търси длъжник на “Топлофикация” за 500 лв. например.
- Как българин, който живее тук, може да разбере, че е осъден в страна- членка на ЕС?
- Когато получи от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение?
- Как ще я получи?
- Както във всяко дело, което водим. То винаги започва с покана за доброволно изпълнение. Има и процедура да се направи отказ от изпълнение, но е много специфична. Ако не е бил редовно призован на делото там, може да подаде молба в наш съд за отказ от изпълнение и съдът да го спре.
- Когато получи покана за доброволно изпълнение, какво трябва да направи?
- Винаги съветвам длъжниците да потърсят съдебния изпълнител, защото има различни възможности за изпълнение. Да, има хора, които и една стотинка не могат да отделят, но по принцип законът дава на всеки възможност за разсрочено плащане.
Затова моят съвет е винаги да се потърси съдебният изпълнител, а да не се крият, защото така няма да разберат какво се случва. Ако призовкарят на съдебния изпълнител дойде и човекът му отговори: “Не, няма да получа поканата, отказвам я”, тогава тя се смята за редовно връчена. Така че по добре да получи документите и да провери какви са вариантите. Законът дава възможност да се платят 20% от задълженията, а след това всеки месец по 10%. Но се случва, ако задължението е 1000 лв. например, а човек не може да отдели повече от 100 лв; на месец, да подаде молба при съдебния изпълнител и кредиторът да се съгласи на този вариант. В повечето случаи се съгласяват.
- Ако длъжникът не притежава нищо, какво правите?
- Ако няма нищо, то няма какво да се вземе, ясно е. Но делата не изчезват, те остават. Затова винаги е добре да се обадят, за да се обсъдят възможностите.
- Родител, който е в чужбина и не плаща издръжка, може ли да бъде осъден тук и открит там, където живее?
- За издръжките има специален регламент. Да, може да се изпълнява в друга държава. Единият родител може да осъди в собствената си държава другия и с решението да образува изпълнително дело там, където живее е длъжникът.
- Той как ще плаща сумата?
- По същия начин с налагане на запори.
- Много хора живеят на адрес, на който официално не фигурират. Ако те имат задължения, които не погасяват, успявате ли да ги откриете?
- Това е голям проблем, защото държавата би следвало да създаде по-строги правила, а не ние да се превръщаме в детективи и търсим на какви ли не адреси.
- Как ги издирвате?
- Законът дава възможност, ако длъжникът не бъде намерен по постоянен или настоящ адрес, поканата да се връчи по месторабота. Това е първата стъпка, а после търсим по други данни, по роднини. То и за самия човек има неблагоприятни последици. В рамките на месец трябва да бъдат направени три посещения на адреса, като едното е в почивен ден. След това се залепва уведомление, а призовката се смята за редовно връчена и изпращаме книжата в съда. Тоест няма никакъв смисъл някой да се укрива.
Появява се след това друг проблем - кредиторът трябва за плати още 2% държавна такса и да води ново производство, а на длъжника се назначава особен представител, когото той не познава. Възнаграждението му се плаща от кредитора, но после трябва да се възстанови от длъжника. Имал съм случай: идва длъжникът със своя адвокат на по-късен етап и негодува, че му бил назначен особен представител и трябва да плаща двоен хонорар - веднъж на своя адвокат и втори път на особения представител.
CV
- Роден е в Дупница през 1975 г.
- Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
- Започва като стажант-адвокат в голяма кантора
- От 2000 г. е адвокат, който се занимава с процесуално представителство и изпълнителни дела
- Частен съдебен изпълнител е от 2006 г. след спечелен конкурс
