Ами като не можете да съберете мнозинство, сменете си лидерите, които не желаят да правят управление. В обратния вариант ще се намери кой да изпрати всички по домовете им рано или късно
- Проф. Палангурски, като изследовател на българския парламентаризъм реагирахте на тезата, че партията, която е първа на изборите, получава по традиция председателския пост на Народното събрание. Защо?
- Българският парламентаризъм винаги е означавал мнозинство. В конституционно отношение - от Търновската конституция до съвременната, дори и в димитровската и живковската винаги се е избирало с мнозинство.
Просто се учудвам понякога от възможността ни да разглеждаме фактите по начин, коренно различен от нормалния за поведение. Още от Първото обикновено народно събрание мнозинството излъчва председател.
Той поема ролята на лидер на мнозинството, което трябва да направи правителство и така се оформят българските кабинети.
Когато няма такова ярко изразено мнозинство, винаги се е стигало до някакъв разговор и съставянето на коалиционен кабинет. Между другото, това е по-редкият случай в българската история.
И когато се създаде такава коалиция, сформираното мнозинство разделя изпълнителната и законодателната власт.
- Какви примери може да посочите за това в историята?
- Примерът от 1901 г. е много характерен. Двете големи партии нямат мнозинство. Налага се третата, без да участва в изпълнителната власт, да им осигури управлението на страната през годината, в която това правителство съществува.
Партията на трето място, за да осигури мнозинство на кабинета Каравелов - Данев, получава в лицето на Иван Гешов поста председател на XI ОНС (обикновено народно събрание).
Тези двама герои по време на Балканската война даже правят ротация като председатели на Министерския съвет и събранието. Няма нищо невероятно и цялото общество приема това за напълно резонно и законно.
За да се сформира XVIII ОНС, парламентът избира Найчо Цанов, представител на 5-ата по депутатски мандати Радикалдемократическа партия. Тогава българското общество за първи път се изправя пред абсолютно раздробен парламент, дори по-раздробен от сега.
За да може да функционира парламентът и да се направи успешно управление, намират представител на една от малките партии. Точно подялбата на министър-председателския пост и поста на председател на Народното събрание е в основата на коалицията Народен блок - последното демократично правителство по времето на Търновската конституция в периода 1931-1934 г.
XХIII ОНС е поверено на третата сила, като тя излъчва за кратко време и министър-председателя в лицето на големия Александър Малинов. По-малкият партньор в управлението първоначално поема министър-председателския пост, после го отстъпва на първата партия, за да поеме парламента.
Изводът е ясен и за всеки отсъствал от лекции студент - парламентарното ръководство е част от процеса за сформиране на управленска коалиция и често е ключ за постигането й.
- И след петия път обаче няма избран председател на парламента, има ли такъв прецедент в историята на модерна България?
- Това, което се случва в последните години при избор на парламентарен шеф, не е познато в парламентарната практика на по-неуките и по-неевропейско образованите български политици през XIX и началото на XX век.
Това достатъчно ясно показва за какво става въпрос.
Онези хора имат чувство за отговорност, а ние си играем на управленци.
Не можем да си играем на управленци. Има две неща, които в историята са недопустими - да си играеш на война и да си играеш на управленец, без да искаш да управляваш.
Същевременно да участваш в тази политическа игра, като обявяваш, че ще направиш това или онова. Две неща, които са безкрайно непростими в политическо отношение и граничат с политическа престъпност.
Това е престъпление спрямо обществото и страната, защото никой никога никъде не би допуснал една страна 4 години вече да бъде в криза, защото не могат да съберат мнозинство.
Ами като не можете да съберете мнозинство, сменете си лидерите, които не желаят да правят управление. В обратния вариант ще се намери кой да изпрати всички по домовете им рано или късно.
Парламентарната власт гарантира създаването на коалиционни управления.
В крайна сметка политическите партии се избират на избори, за да управляват. След като запишеш името си в бюлетината, ти обявяваш на обществото, че ще управляваш държавата.
Ако не можеш, ще бъдеш в опозиция и никой никога в онези стари времена не си е задавал въпроса как трябва да се стигне до управление.
Много е ясно, то е разпоредено от парламентарната математика. Трябва да има коалиция за мнозинство.
- Избори напролет, това ли е най-вероятният изход от зациклилия парламент?
- Това е най-безотговорният. Разбирам веднъж да не може да се състави мнозинство, хайде да допуснем и втори път, но вече аз, който се занимавам професионално с това, загубих бройката на кой пореден избор ще ни пратят.
Не мисля, че има световен прецедент освен някоя централноафриканска държава. В модерния парламентаризъм нямам спомени за подобно поведение, и то от абсолютно всички политически формации.
- Оптимист ли сте, че тези политически формации ще се разберат?
- От криза се излиза или като разсечеш възела, или като го развържеш. Ако политиците мислят, че в един момент няма да се стигне до някакво силово разсичане на този възел, се лъжат. Когато през 30-те и в средата на 40-те на ХХ век стигаме до авторитарни режими, точно политическите формации, които не можаха да намерят разумно управление, докараха горския, както е в онзи стар тоталитарен виц.
Но когато дойде горският, заминават и конституцията, и законите, и политическите формации.
Отговорността на тези политици е и към конституцията, и към обществото. Като не могат да управляват, защо участват в избори?
- Всъщност това, че всички привиждат в председателя на парламента бъдещ служебен премиер от "домовата книга", ли е в основата на кризата според вас?
- Поредната димка, нищо общо няма конституцията с проблема в управлението. Конституцията е такава, каквато е. Там е предвидено, че ако избраният председател или партията му не желаят да поемат премиерския пост, спокойно може да откаже.
Сега това е още една дъвка пред обществото защо да не съберат мнозинство. Конституцията издържа всички насилия срещу нея, защото 8 пъти избори са насилие срещу конституционния ред, но може би и тя ще поддаде в един момент.
- Президентът Румен Радев отново атакува в Конституционния съд (КС) промените във връзка с "домовата книга" и назначаването на служебен кабинет. Това може ли да отпуши ситуацията?
- Той има това право и КС ще трябва да се произнесе. С неговото решение политическият процес може би ще тръгне в друга посока. Но да не поставяме каруцата пред коня.
Докато КС реши да вземе това решение, току-виж страната има управление. И промяната на конституцията в обратния смисъл към президента може никога да не влезе в сила. Ако има управление, то има правото на 4-годишен мандат, което означава, че ще задмине с 2 г. управлението на сегашния парламент.
Това е въпрос на решение, въпрос на желание и въпрос на отговорност. Всичко друго е шикалкавене.
- Т.е. все още има оптимизъм, че може да се избере редовно правителство?
- Имам чувството, че политическите формации започнаха да разглеждат т.нар. извънредни правителства или служебни кабинети като редовни, което не е добре.
Оптимист съм, защото все пак сме част от цивилизация, която не позволява насилие във вътрешнополитически план, но пък и не съм чак такъв оптимист, защото познавам нрава на българските политици.
- А аналози на санитарния кордон в историята на нашия парламентаризъм има ли?
- Никой не иска да контактува с българските комунисти през 20-те и 30-те години, защото са антиконституционно настроени.
Същото се получава във втората половина на 40-те години, когато комунистите и техните съюзници не желаят да контактуват с участниците в управляващите елити от Втората световна война.
Санитарният кордон е линия, която трябва да позволи в крайна сметка да имаш някаква физиономия. Нито е нещо неслучвало се, нито е нещо ново за световната история.
Например в Германия до средата на 30-те години старите политически партии бяха поставили под кордон Адолф Хитлер. В момента, в който "разчупиха санитарията", знаете какво се получи.
Интелигентните и нормални демократични формации трябва да кажат ясно: "Да, това са нашите кордони" и на базата на тези ясни позиции трябва да намерят начин за формиране на управление. В обратния случай вкупом стават излишни.
- А какъв е полезният ход на първата политическа сила в момента?
- Да сяда на масата и да преговаря с онези, които евентуално биха могли да бъдат съюзници. Когато обявяваш, че имаш 3 възможни опции за преговори, т.е. за 4-партийна коалиция, и спираш разговорите до двете по-малки формации, с които не можеш да направиш мнозинство, тогава за какъв разговор става дума?
Парламентарната математика е различна от онази аритметика, която сме учили в училище. Опира до 121 депутати. Трета седмица вече мина от изборите и реално разговори няма.
Само писъмца, декларации и т.н. Преди век всичко е ставало за нощ и половина в сградата на парламента.
- "Възраждане" започна такива разговори, има ли шанс там да се постигне някакъв резултат?
- "Възраждане" е поставена под политическия кордон на първата и втората формации, поне така декларират. Ето ви едната основа, щом толкова я търсим.
Имаме политически формации, които принадлежат към управляващата в момента група европейски политически семейства. Не може българските европейски депутати да са от трите основни европейски формации и да са съгласни с това решение, а партиите майки в София да ни говорят друго.
Кога са искрени - в Брюксел или в София? Има и други идеологически различия, които могат да се ползват за обединение. Всяка коалиция в български условия е нещо трудно.
Неслучайно в учебника за X клас написах за коалиционната немощ няколко урока. Какво да се прави - такова е решението на българския избирател.
Парламентът е политически раздробен в момента, има своите несъгласия с евентуалните партньори, но изходът е само един - някакъв тип сътрудничество.
И тъй като сътрудничеството се нарича коалиция, да спрат да говорят евфемизми, а да направят коалиция. В парламентарната демокрация, щом гласуваш правителство и бюджет, ти си в управляващото мнозинство. Точка.
Останалото заминава към партийната пропаганда. Няма нужда от партийно-пропагандни текстове, а от правителство и бюджет, който да формира политическия образ на страната за следващите 12 месеца.
Всичко друго са приказки за вестникарски заглавия, а не за реална политика.
- Такъв хоризонт на евентуално правителство ли виждате - само 12 месеца?
- Трета година ни дават хоризонт 60 дни. За една година може да има 4 избора. Разбирате ли комизма на ситуацията, който вече доближава трагизъм.
Не може хора, които някога са расли в Османската империя, да имат по-демократично мислене как се управлява, отколкото след 145 г. конституционно устройство. Или ние не сме на мястото си, или политиците не са. Едно от двете трябва да се реши.
- Въпросът е как?
- Общественото съзнание рано или късно намира изход. Празно пространство в политическата култура няма. Защото обществото има граждански договор, който трябва да му позволи да се самоуправлява.
След като ни се отказва самоуправление чрез делегирана демокрация, ще намерим други, които ще искат да ни управляват. В България има достатъчно хора, друг е въпросът кога обществото ще излъчи лидери.
Виждате, че на всички избори се появяват нови формации, отпадат стари, някои не ги и помним. За по-малко от 3 г. да натрупаш 7-8 депутатски мандата си е световен рекорд.
Няма в нито една световна енциклопедия подобни биографии. Политическите формации по света, когато имат кризисен проблем с намиране на коалиционни партньори, свикват органите си на управление и подменят началниците.
Никой няма да търпи лидери, които 5-6 пъти не влизат в управлението, при условие че имат възможност.
В миналото в нашия парламент са бродели по 10 партии и пак са намирали начин. Всеки се е опитвал да търси някаква управленска формула.
Дори Стамболийски, който е против всички, първото му правителство е коалиционно - с хора, които той после арестува.
Те са политически формации да управляват. Най-простият отговор за това, за което са създадени. Ако са създадени да вдигат шум, да ни кажат. Нашата главна цел е България да се развива, аз не виждам друг смисъл.
Ако ти не спазваш главната цел, за която си създаден, историческият процес е така устроен, че те удря по главата или ти отрязва ръчичките. Подобен тупик в историята не се търпи дълго.
Някои пиари, ако ми паднат на изпит, нямат шанс да завършат. Обществото не може да бъде лъгано до безкрай. Та, който е платил за подобна пиар теза, че по традиция първата политическа сила получава поста на председател на НС, да си вземе парите обратно.
Визитка
Роден на 25 ноември 1961 г.
Завършил история във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
Професор и преподавател в катедра "Нова и най-нова история на България" на Историческия факултет във Велико Търново от 43 г., където е получил и своето образование
Специалист е по политическа и стопанска история на България, конституционно устройство и дипломатическите връзки на България с Русия
Почетен гражданин на Велико Търново
