Най-опасните ракети излязоха от гроба
Щом Путин удари по украинския град Днипро с хиперзвуковата шестоглава балистична ламя “Орешник”, другите патриоти хукнаха за информация по руските сайтове. Аз обаче разгърнах новия брой на сп. “Форин афеърс”, с което всеки патриотичен натовец трябва да започва. И както приблизително очаквах, челната статия е озаглавена “Европа няма време… трябва веднага да поеме отговорността за своята собствена сигурност”. И като тръгнах из текста, скоро стигнах до следния абзац: След края на Студената война… от двете страни на Атлантика настъпи опасно успокоение. Много европейски държави съкратиха отбранителните си ресурси, предполагайки, че войната е прогонена от континента завинаги. Повечето европейски армии бяха преструктурирани да се фокусират върху мисии в чужбина и в процеса изоставиха способността да защитават своя дом”.
Факт! Но нали точно това бе условието при влизането в НАТО – разоръжете се, за да ви приемем?
Не ви трябват ни ракети, ни войска, дайте ни рейнджъри за чуждестранните демократични мисии! И само 20 г. след военния стриптийз ето ти нова заповед по гарнизона - веднага възстановявайте армията, авиацията, ракетните войски и всичко останало, преди Путин да ви е споходил. Срок – вчера.
Иди ми – дойди ми. Прав е онзи философ, който казва, че историята се развива спираловидно. Аз бих добавил, че на всяка врътка историята скандално поскъпва – натовските оръжия струват 10 пъти повече от съветските, които раздадохме с благотворителна цел. А според експертите новият ни бюджет и без това имал 18 милиарда дупка, така че ако се въоръжим - сбогом на еврозоната. Ако не - идва Путин и пак сбогом на еврозоната.
Ето какво значи ракетата “Орешак” за нашия скромен народ – край на трупането на капитал от спестени военни закуски. Вярно, едва ли точно България е следваща в дневния ред на Путин, но епохата на безметежната сигурност приключи, идва ново указание, а в Европа ние сме най-изпълнителните. Нищо чудно още догодина да възстановим наборната служба.
За разлика от младите колеги, аз добре си спомням как безметежната епоха започна през 1988 г. и даже го видях с очите си - тогава бях кореспондент на БТА в Москва и попаднах в групата журналисти, които бяха поканени на ритуала по унищожаването на първите ракети със среден обсег. Всъщност не видяхме кой знае какво, изкараха ги от един хангар и ги подкараха нанякъде като телета за кланицата. Така започна първият ракетоцид в човешката история - до 1991 г. СССР унищожи 1846 малки и средни ракетни комплекса, а САЩ – 846. Междуконтиненталните ракети бяха в друг договор, който също умря.
Това бе пролетта на човечеството, след десетилетия страх народите изправиха рамене, а нашият се изпълни с надеждата, че скоро на пазара ще пуснат истински дънки. Приятелството и доверието между Рейгън и Горбачов така се бе развихрило, че в разправата с ракетите участваха не само военните експерти на противника, но и американските компании.
Един приятел от отбора по плуване в Софийския университет направи кариера от това унищожаване. Той завърши атомна физика, а после специализира в Дубна. След това една американска компания го нае да участва в разглобяването на руските ракети, извличането на обогатения уран и преработването в мирно гориво. Сега живее в Сан Франциско и има къща с плувен басейн.
Между другото, сериозна част от този уран на разведряването преди това бе изваден от българските шахти, мина през руските центрофуги и завърши в американските АЕЦ. И ний сме дали нещо на света.
Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег от 1987 г. бе истински джакпот за Европа. Вижте картата на САЩ – от двете страни огромни океани, а разстоянието до другите континенти е по 7 - 10 хиляди километра. Ракетите със среден обсег стигат най-много 5-6 хиляди. Големите печеливши тогава бяха европейците и страните от соцлагера – ядрената заплаха, която висеше над главите им, се изпари! Левите партии останаха без кауза и взеха да потъват...
Но това щастливо време не би могло да продължи, независимо кой крив и кой прав. Постепенно с подобни и дори по-добри ракети се сдобиха Иран, Ирак, Китай, Пакистан, Индия, Израел… Чисто формално договорът бе денонсиран от президента Тръмп през 2019 г., но още много преди това на практика се бе разпаднал.
Припомнете си следния казус – йеменските хусити удариха по Израел със свърхзвукова ракета, като самият пуск бил извършен от специалисти на “Хизбула” (Ливан). Ракетата била предоставена от Иран, който сигурно я е взел от Русия, но вероятно вътре има китайска електроника. В същото време в Курска област срещу украинците се сражавали севернокорейци (ако вярваме на Зеленски), по които е ударено с британска ракета “Сторм шадоу”, която най-вероятно е изстреляна от английски експерти и насочена от американски спътници. Нещата в света така се оплетоха, че ракетният договор вече не е по силите и на изкуствения интелект.
Ако информацията е вярна, “Орешник” (леска, орешак) е принципно нова ракета, лети с със скорост Мах 11 и има обсег от 5500 км, с което покрива цяла Европа, Близкия изток и две трети от Африка. При навлизането обратно в атмосферата се разделя на 6 бойни глави, всяка от тях се разделя на 6 бойни заряда, които биха могли да са ядрени. Противодействие още няма открито.
Разбира се, всички подробности са предмет на спорове. Едни твърдят, че ракетата не е нова и не е със среден обсег, други – че е прекалено скъпа за подобна задача. Москва твърди, че е унищожила голям военно-промишлен комбинат, украинците – че зарядите били халосни, нищо не ударили и само едно коте си прехапало езика от страх.
В мрежата обаче се появиха доста внушителни видеокартини, които показват нещо като малък Армагедон. ( https://www.youtube.com/watch?v=7eWZuWLm3cI) Ето два коментара на специалисти – доктора по ракетните науки Константин Сивков (https://www.youtube.com/watch?v=RY8sV7IBgWQ) и професора от Масачузетския технологичен институт Тед Постал (https://www.aspistrategist.org.au/putins-march-of-folly/ ). В общи линии те съвпадат – "Орешник" е това, за което я представя самият Путин. В бъдеще той обеща да я усъвършенства.
А сега си представете, че след 10 години Русия възстанови флота от 1800 ракети с европейски обсег с апокалиптични светкавици от типа на „Орешник". Да не са 1800, достатъчни са и 180, за да унищожат Стария континент. Скоростта от Мах 11 е около 13 500 километра в час или 3,74 километра в секунда. Значи от Москва до Париж или Лондон полетът е 20 минути, а до Берлин и София – 12. Приблизително.
Аз, разбира се, не вярвам, че Путин пръв би нанесъл ядрен удар, дори да го притиснат в Украйна. Но истинската опасност не е в умишлената атака, а в недоразумението.
Едно е да имаш половин час за да го разясниш, трето и четвърто е да имаш само 5 минути. Толкова ще има след 2026 г., когато САЩ смятат да започнат да разполагат в Германия ядрени „Томахавки", както и новите американски хиперзвукови ракети, които още се разработват.
Така ядрената катастрофа става 10, 100 пъти по-възможна, отколкото по времето на Рейгън и Горбачов. Впрочем за тази опасност има и научни измерения. През 1988 и 1989 г., когато започна унищожаването на ракетите, така нареченият „часовник на страшния съд" показваше 6 минути до Апокалипсиса. В началото на 2024 г. учените го свериха до най-ниската стойност от създаването си през 1947 година – едва 90 секунди. Как ли ще го променят в началото на 2025 година? Според мен и 10 секунди ще са много.
И после ще дойде Тръмп.
