Хибридна война, подривни действия, политически инженеринг: в момента Русия представлява външна заплаха за България, казва за "Дойче веле" проф. Тодор Тагарев. Какво означава изборът на Доналд Тръмп за националната ни сигурност?
Проф. Тагарев, разрешението на Байдън Украйна да използва срещу Русия далекобойни ракети съгласувано ли е с Тръмп, след като се разбраха за плавен преход на властта?
Има две версии. Едната е, че на срещата между двамата наистина е коментирано и съгласувано това решение, което развързва ръцете на украинската армия да нанася поражения върху настъпващите руски сили още на тяхна територия. Според другата версия, президентската институция, оглавявана в момента от демократите, задава условия на администрацията на Тръмп, които в някаква степен ограничават бъдещите ѝ действия. Защото, ако Тръмп не успее да прекрати войната за един ден, както твърди, и тя продължи, а той направи отстъпки пред Русия, ще изглежда слаб. Но нямам достатъчно информация, за да преценя коя версия е вярната.
А въобще очаквате ли, че Тръмп ще промени съществено разбирането в САЩ за войната в Украйна – за собствената им роля в нея, за това кой е агресор и кой жертва, за цената на мира и т.н.?
Първо си мисля, че покрай фокуса в предизборната кампания върху вътрешните проблеми Тръмп едва ли е имал много време да обсъди със съмишлениците си по-стратегически международни теми. Второ, в САЩ, включително в републиканската партия, има авторитетни и опитни политици, които прекрасно разбират какво означава на Русия да се позволи да спечели от своята агресия срещу неядрена държава. И макар че в този мандат Тръмп ще има голяма свобода и подкрепа, решенията му в сферата на международната сигурност няма как да бъдат изцяло негови и още по-малко импулсивни. Очаквам да видим задълбочена дискусия в това управление по въпроса за Украйна.
В последна сметка Тръмп ли диктува на републиканците или те на него? И ще се съгласят ли, след като републиканецът Рейгън имаше ключова роля за разпадането на Съветския съюз, сега републиканецът Тръмп да има такава роля за връщането на съветското влияние в днешния му путинов формат?
Този вътрешен баланс не винаги е лесно да се намери във всяка от партиите. Едно от обясненията, например, за забавянето на американската помощ за Украйна и отпадането на ограниченията за използването ѝ е, че в екипа на Байдън е имало сериозни противоречия между Блинкен и Остин от една страна, и Съливан и Бърнс от друга. Отпадането на ограниченията е свидетелство, че тандемът Блинкен и Остин накрая е надделял. Именно тези сложни конфигурации в американската политика предпазват от персонални импровизации.
Защитата на демокрацията в световен мащаб ще престане ли да бъде кауза на НАТО?
Ще си позволя да коригирам такава обща формулировка – НАТО не е създаден за защита на демокрацията, а за поддържане на стабилност, за възпиране и военна отбрана при необходимост. Разбира се, ако тоталитарен режим представлява конкретна военна заплаха, основна цел на НАТО е да й се противопостави. Но ако допуснем, че подобна заплаха може да дойде от демократичен режим, НАТО ще вземе мерки и срещу него.
Какви са поуките за днешния ден от историята на НАТО, така както е разказана в книгата за на Питър Апс „Възпиране на Армагедон", която представихте в четвъртък на българската ѝ премиера?
Много са актуалните въпроси, които книгата поставя, като основният е подсказан още в заглавието: как ще предотвратим Армагедон (катастрофа, която би довела до края на света). В този смисъл ядрените заплахи от страна на Русия няма как да не безпокоят, но книгата показва, че такива се появяват периодично и НАТО успява да се адаптира към тях и да разработи защитни политики. Говори се и за редица други заплахи след Студената война - тероризма, кибератаките, дезинформацията, пропагандата и разделението, което те предизвикват в демократичните общества. Особено актуално звучи реалистичното представяне на начина, по който работи НАТО. Много хора са склонни да го идеализират като организация, която е водена изцяло от споделени ценности. Не, тя е водена от ценности, но и от интереси на отделните държави и важното е, че досега успява да намери решение на всеки възникнал проблем. Това ни дава основание сравнително спокойно да гледаме на бъдещето.
В момента обаче в резултат от изказванията и намеренията на Тръмп НАТО не е ли в криза и имало ли е подобни кризи и преди?
О, да. Това е една от темите, които Питър Апс проследява – за тенденциите към изолационизъм в ангажирането на САЩ с европейската сигурност. Доналд Тръмп далеч не е първият, който кара НАТО да дискутира този въпрос и да търси нови решения и постигането на консенсус при взимането им. На нас ни се струва, че точно сега е най-сложно и напрегнато, но когато прочетем книгата откриваме, че през цялата история на НАТО е така.
Какъв знак е, че Радмила Шекеринска от Северна Македония бе избрана за заместник генерален секретар на НАТО? Може ли да се окаже „троянски кон" в организацията, предвид влиянието на Сърбия върху македонската политика и на Русия върху сръбската по тъй наречената православна дъга?
В никакъв случай, точно обратното. Шекеринска е политик с изключително богат опит като депутат, министър на отбраната, вицепремиер по европейските въпроси и за кратко изпълняваща функциите и на премиер. Тя лично има голяма заслуга Северна Македония да получи покана и да стане член на НАТО, а и да не забравяме, че е от опозицията на сегашното управление, за което би могло да има такива опасения. Така че е изключено като представител на НАТО да заеме позиции, които с нещо да противоречат на дефинираните интереси на алианса. Добрата новина за нас е, че отново на такова високо ниво има представител от Източна Европа. Друг специфичен момент е, че на този пост застава бивш министър на отбраната, защото в предишните мандати всички бяха с дипломатически опит, което показва, че военните въпроси и конкретно тези на отбраната са добили много по-голяма тежест за алианса заради войната близо до нашите граници.
Да кажем и две думи за едночасовия разговор на канцлера Шолц с Путин – какъв беше неговият смисъл или въобще нямаше смисъл?
Това, което Шолц е казал на Путин, е напълно логично и обосновано – спри войната, тя води до безсмислени жертви, нищо няма да постигнеш, ние подкрепяме Украйна и т.н. Два са обаче притеснителните моменти. Единият е, че инициира разговора без да го съгласува със съюзниците и в него той изглежда молещата страна, което дава психологическо предимство на Путин. Второ, че го проведе, след като коалицията му се разпадна и изгледите той отново да бъде във водеща позиция са минимални. Вярно е, че Германия, може би с останалото чувство за вина на това поколение политици, винаги се е опитвала да търси мирно решение, но, оценен стратегически, ходът на Шолц беше слаб.
Ако САЩ в някаква степен се оттеглят, ЕС може ли самостоятелно да подържа Украйна до победа във войната с Русия?
Не само може, но и трябва, защото ако Путин постигне целите си в Украйна, ще нанесе жесток удар, освен на нея, и на европейската сигурност за десетилетия напред. Казвайки това обаче считам, че непременно трябва да продължим да работи заедно със САЩ в рамките на НАТО, независимо дали новата администрация ще реши да намали военното си присъствие в Европа. Концепцията за възпиране разчита на техния ядрен арсенал, космическо наблюдение, комуникации, разузнаване и други подобни, които Европа на този етап трудно би могла да компенсира. Може по отношение на конвенционално оръжие и производство на боеприпаси, но се надявам да няма такъв развой.
Ситуацията след победата на Тръмп зад океана, а и заради привържениците му в Европа, изисква ли преформулиране на нашата стратегия за национална сигурност?
Напълно е възможно да се наложи преосмисляне на някои въпроси като повишаването на разходите за отбрана и по-тясното сътрудничество с ЕС за създаването на общи формирования и проекти за разработване и снабдяване с оръжие. Тези въпроси трябва да получат много по-висок приоритет. Целта е така да изпълним съюзните си ангажименти, защото няма хипотеза ние сами да се отбраняваме. А и не само на нас, на цяла Европа отдавна ѝ е ясно и без претенциите на Тръмп, че трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност.
Какви са рисковете в България да дойде правителство, което да иска да ни направи по-скоро съюзници на Русия, отколкото на НАТО? И какви са рисковете, ако това не стане, Русия да премине от сегашната хибридна към гореща война на наша територия?
Първото, казвам го със съжаление, може да се случи, макар и без да се признава на декларативно ниво. На втория въпрос – дали, ако имаме истински европейски и НАТО ориентирано правителство, можем да станем обект на руска атака. Отговорът е твърдо не. Защото колкото по-солидно стоим в тези съюзи и работим заедно със съюзниците си за повишаването на общия ни отбранителен капацитет, толкова по-ниски са рисковете за нас. Ако се върнем към книгата на Апс, ще установим, че НАТО постига повече, когато последователно следва позициите си, отколкото когато прави отстъпки с привидно добри намерения.
В момента външна опасност за България само Русия ли е?
От военна гледна точка – да, но не толкова като пряка заплаха, защото България е в НАТО, колкото с подривните ѝ действия, където включвам и политическия инженеринг.
Можем да вярваме, че поредните ядрени заплахи на Путин няма да се осъществят, само защото така стана с предходните, или имаме и други основания?
Има и други, естествено. Първо, Кремъл получи достатъчно сигнали от наши съюзници да не си го и помисля, защото ще претърпи щети, които никак няма да му харесат. И второ, Путин се опитва да позиционира Русия като глобален играч в полюса, противопоставящ се на евроатлантическия със САЩ в центъра му. И разбира, че няма как да го постигне без подкрепата на страни като Китай, Индия, Бразилия, които моментално ще загуби, ако си позволи да използва ядрено оръжие. Си Дзинпин много ясно му го беше заявил. Мисля, че заплахите му са опит за психологическо въздействие или това, което руснаците наричат информационно-психологически специални операции (ИПСО). Което обаче не значи, че и без използването на ядрени оръжия войната в Украйна няма да ескалира, както се случи през последната седмица с изстрелването от Русия на балистичната ракета „Орешник".
