- Дъщерята: Много ми е хубаво да съм с нея, но понякога ме ядосва
- Майката: Рая е характер – нямаш ли го, отиваш на кино
- Г-жо Демирова, г-жо Пеева, с какво ви спечели предаването “Кажи честно” по Би Ти Ви, което ви събра заедно на екрана?
Рая Пеева: Няма как да откажеш, когато ти предложат да бъдеш водещ на предаване. Въобще нямаше момент да се замислям. По-скоро съм благодарна, че ни избраха и ни събраха заедно с майка ми, защото вече не се виждаме толкова често - просто всеки има работа. Естествено, всеки месец се виждаме поне 2 пъти с майка ми, но сега е изключително често.
Красимира Демирова: С дъщеря ми, как няма да се съглася. Тя беше на кастинг и го спечели. А американският формат върви водещият да е с майка си по принцип. Не във всички държави е така, но има и такава опция. В България в момента, в който стана ясно, че сме майка и дъщеря, пък и двете сме актриси, им се видя доста любопитно. Когато ми се обади главният редактор на предаването, ме почна отдалече: “Абе ти участва при нас в “Кой да знае”, доволна ли си...”, и изведнъж каза: “Рая спечели кастинга, ти готова ли си да участваш с нея като ководеща?”. Обясни за какво става въпрос и аз се съгласих.
Моята мечта беше да играя с нея на една сцена или във филм, защото би било доста интересно. Вероятно това предстои, но като начало Господ ми даде това и аз съм предоволна. Любопитно ми е, защото и двете сме извън зоната си на комфорт. Пак трябва да си на 100% в този формат и да си внимателен, особено Рая, която има аутокю, картончета, по които говори и чете разни истории, има и панел, в който трябва да общува и с тримата заподозрени. Докато моето е доста по-лесно. Затова се съгласих - интересно ми е как се работи с Рая, ако беше с някой друг - бих се замислила.
- Г-жо Пеева, вече имате опит в телевизията. Какво е различното сега?
- Различното е, че цялото предаване се води от мен, а не както преди - да имам рубрика. Всичко в студиото горе-долу се контролира от мен, аз съм като медиатор между самозванците и панела със звездите, а и между майка ми и публиката. Доста сложно ми беше в самото начало, но с времето свикнах. Личи си по първите предавания колко съм притеснена, но мисля, че вече се успокоих.
- Как ще опишете работата една с друга?
Красимира: Рая си е характер, та характер. Аз на това разчитам, не е мекотело и безгръбначно, което да се съгласява с всичко и всички. Много е важно в актьорството да имаш характер. Нямаш ли - какъвто и талант да имаш, отиваш на кино.
С нея си имаме леко драпане в това предаване, което дава друг нюанс на шоуто. Това са неща от нашия истински живот, които си подаваме от време на време и доста освежават предаването.
Рая: И приятно, и не толкова. Много ми е хубаво да съм с нея, но понякога, естествено, ме изнервя и ядосва. Но се справяме с това. И двете сме актриси, учили сме в една и съща академия и там са ни научили, че трябва да даваш 100% от себе си във всяка ситуация.
- На екрана виждаме колко сте забавни и как се шегувате една с друга, така ли е и в живота?
Красимира: О, да. Ние с нея сме в постоянни, понякога крайни отношения, но пък обичаме да се събираме, да си правим дълги обяди, примерно от 14 до 19-20 ч - да си бърборим, хапваме и пием по чаша вино. Много обичаме нашето време, търсим си се. Няма ден, в който да не се чуем по няколко пъти, да си зададем едни и същи въпроси, да се изнервим по един и същи начин. Това ни прави още по-близки. Който ми каже, че не се кара с децата си, че всичко е по мед и масло - просто не му вярвам.
Рая: Да, то ние не играем, такива сме си. Само малко по-превъзбудени сме, защото е вечерно шоу, което трябва да е с повече енергия. В него малко повече се шегуваме една с друга.
- За какво най-често се карате или спорите?
Красимира: Винаги е различно, не си повтаряме нещата, няма да е интересно (смее се). Тя винаги ме кани на предпремиерите си и премиерите. След предпремиерата ѝ е много интересен моят прочит, какво ще ѝ кажа. Много пъти се вслушва в това, което ѝ казвам, и след това на премиерите виждам, че леко го е променила към по-добро. Радва ме, че не ме игнорира и че цени мнението ми не само като на родител, но и като на колега.
Искам от нея най-доброто и знам, че тя има огромен потенциал и няма да я оставя на мира. Не съм амбициозна в такъв смисъл, но знам, че тя има много да даде. Когато видя нещо в някоя сцена или етюд, което не е доразвито или изказано, просто ѝ го казвам и тя го прави. Много интересна връзка имаме.
Рая: То не е за едно нещо. Най-често за нашите отношения. Повече се обичаме, отколкото спорим.
- И на двете ли ви беше мечта да сте заедно на една сцена или на екрана? Досега не се е случвало?
Красимира: Всъщност един път се случи, когато я закарах на един кастинг за филм. Това е първият, в който тя снима. Тя се появи на кастинга и на другия ден ѝ се обадиха, че е одобрена. В същия филм аз играх майка, но моето участие беше малко, докато тя беше в главна роля. Както беше решила да става моден дизайнер, след този филм каза: “Аз ставам актриса”. Тогава разбрах, че съм стъпила накриво, но вече беше късно. От днешна гледна точка мога да кажа, че не е било грешка - тя е много добра актриса с изключителен потенциал и е от тези, които остават в паметта на зрителя.
Рая: Естествено, въпреки че имах притеснения, от това, че сме толкова емоционални и може да имаме проблемен момент в работата си.
- Имате ли любими занимания заедно?
Рая: Обедите заедно, които са по 6-7 ч. Аз съм табиетлийка, много обичам да ям бавно, да си угаждам. Тогава много си споделяме. Надявам се някой ден, ако и аз имам дъщеря, да имам такива моменти с нея. А дори и трите - баба, майка и дете.
- А поотделно?
Красимира: Аз много спортувам, един път в седмицата ходя на Витоша и два пъти в седмицата на йога. Имам нужда от баланс заради това, което давам на сцената и на снимки. Грижа се много за себе си, внимавам с какво се храня и с кого се срещам.
- Г-жо Пеева, знам, че обичате да готвите - откъде идва тази любов?
- Баба ми много хубаво готвеше, майка ми и баща ми също. Този уют, който създава домашната храна, и ароматът ѝ много ми харесват. Всички, които са опитвали от моята храна, казват, че е много вкусно. Това е един вид самосъхранение - аз съм и домошар, обичам да съм си у дома, да създавам този уют.
- По какво си приличате и различавате с Рая?
Красимира: Много си приличаме емоционално, енергийно, по начина ни на изразяване и излъчването ни. Тя много години е живяла само с мен, баща ѝ беше в Южна Корея. Всъщност тя израсна с мен и леко ме е копирала несъзнателно. Оттам нататък сме доста различни - аз съм Водолей, тя - Риби. Тя е много интуитивна, замислена, много често обича да бъде сама, обича лошото време - бури, дъжд, сняг. А на мен ми дай море и слънце.
Рая: Много си приличаме по емоционалността и по маниерите. Това е нормално, защото съм отгледана повече от нея - баща ми се прибра, когато бях на 18 г. Беше в Южна Корея, за да бъдем финансово стабилни и спокойни в онези трудни времена, мутренските, когато нямаше какво да се яде. Различаваме се по това, че тя е много по-емоционална понякога от мен. Аз съм взела и от баща ми - той е много скормен, и тази скромност и обраност понякога ги използвам в ежедневието си. Докато майка ми все още не се е научила.
- Имаше ли конкретен момент, в който решихте, че искате да тръгнете по пътя на актьорството?
Красимира: Аз съм от село Суворово, до Варна. Когато бях малка, излезе сериалът “На всеки километър” и тогава си помечтах да стана актриса. Господ ми чува мечтите. След години кандидатствах в НАТФИЗ - първата година не ме приеха, втората минах всички кръгове и пак не ме приеха, което беше доста стресиращо. Но на третата - тогава за първи път кандидатствах и кукли, и актьорство - ме приеха и в двете. Слава богу, че стана така, защото във втори курс Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев ме поканиха да играя главна роля с тяхната дъщеря Десислава Стойчева в “Нерви за любов”. Тя беше с Димитър Баненкин в една двойка, а аз с Емил Бонев - в другата. Ако бяха ме приели предните 2 г., нямаше да играя 3 г. в Театър 199 главна роля с тези титани. И друго - бях прясно завършила и ми се обадиха от киноцентъра за проби на кастинг за филм на Рангел Вълчанов. Той ме взе в “Сега накъде”. Ако бяха ме приели предните години в НАТФИЗ, това нямаше да стане, така че всяко зло - за добро.
Рая: Беше на терена на първия ми филм. Не бях актриса и ме избраха за главна роля в един игрален филм. На терена усетих магията и отношението към мен като актриса и човек и много ми допадна. Преди това не исках да се занимавам с актьорството, защото майка ми ме беше отказала с всичките си приказки за него.
- Г-жо Пеева, имате интерес към модния дизайн - преди или след актьорството се появи?
- Преди - още от малка се обличам по-различно от връстниците ми. Те дори са ми се подигравали, но после разбраха, че това е личен стил. От малка исках да бъда дизайнер, но не мога да рисувам добре и това щеше да ми попречи. Но не ми пречи аз да съм си дизайнер на себе си в живота - в преносен и буквален смисъл.
- След НАТФИЗ постъпвате в Младежкия театър, разкажете повече, г-жо Пеева.
- Поканиха ме, звънна ми Владимир Люцканов, на когото съм много благодарна, че ме избра точно за този театър. Трупата е толкова задружна и сме като семейство, това ми е втори дом. Докато снимах “Пеещите обувки”, тъкмо бях завършила НАТФИЗ, ми се обадиха да ме поканят. Бях точно до Младежкия театър в този момент и го сметнах за знак. Тази година направих 10 г., откакто съм там, и се надявам да продължавам да съм в него.
- Г-жо Демирова, разкажете някоя история от Театър 199.
- Виолета и Васил ме научиха на театър, дисциплина, на това да обичам безпрекословно театъра, че не бива егото да ти дава фалшиво самочувствие, а всички да сме земни. Всъщност Виолета Бахчеванова е моята театрална кръстница. Когато правиха плаката за “Нерви за любов”, ме пита за имената ми и аз ѝ казвам - Красимира Демирова Митева. И тя: “В професията ще тръгнеш с Демирова, защото това е много театрално и запомнящо се име, освен това демир на турски е желязо, а ти носиш нещо желязно в себе си, което си личи в характера ти, излъчването”. Ако някой ме потърси на Гагова по телефона, значи е от Суворово, защото татко беше Демир Гагов по прякор и аз там съм Красимира Гагова. В София съм Демирова.
- Каква беше Рая като дете?
- Най-усмихнатото и най-лъчезарното дете, очичките ѝ светеха, много обичливо, изумително сладка и пленителна. Каквато и беля да направи - колко да ѝ се развикаш, едно-две изречения и тя като те погледне с тези очи. Почваше да плаче, нали е драматична актриса, и по някое време забрави да плаче. Организираше цялата махала да играят. Аз, като извикам към 19 ч да се прибира за вечеря, цялата махала се прибираше, защото съм гръмогласна. Иначе послушна. Е, по едно време организираше класа си да бягат от часове, та ни викаха при директорите. Но аз се забавлявах с това. В детската градина я обожаваха, играеше всички роли във всичките им представления. Отивам аз на едно тях - тя беше в главната роля и го изкара като моноспектакъл. Ако някой реши да каже реплика, тя веднага я казва преди него.
В Суворово, като ходихме през летните ваканции, тя се събираше с децата от махалата и правеха театър. Нареждаха столове, бабите им даваха по 50 ст. и те след това отиваха да ядат пасти и боза.
- Разкажете любим спомен от детството си, г-жо Пеева.
- Много обичах да ходя в Суворово при баба ми и дядо ми. Много обичах да карам кънки. Бях хиперактивно дете. Имахме удоволствието да играем на стражари и апаши, да нямаме телефони, пък и телевизията не беше толкова интересна. Цялото ни детство мина на улицата с децата. Правих много бели особено с братовчедка ми - кака Диди. До ден днешен я наричам како, нищо че е с 4 г. по-голяма от мен. С нея бяхме “избягали” при едни момчета, тя си имаше гадже, а аз харесвах брат му. Просто отидохме на съседната улица да играем на белот. Изкарахме им ангелите на нашите - те си мислят, че спим спокойно в стаята, а ние играехме на карти.
- Наказваха ли ви?
- Майка ми ме наказваше. Аз и в училище не бях една от най-скромните и тихите. Карали са ми се за оценки, по математика и до ден днешен не съм много добра. Да стоя и да решавам задачи - това ми е било едно от най-неприятните наказания.
- Събирате ли се заедно тримата с Рая и мъжа ви Пейо Пеев да вечеряте?
Красимира: Много рядко се събираме да вечеряме - на рождени дни, Бъдни вечер, Коледа. Иначе мъжът ми е много зает. Откакто се върна в България, направи Асоциация на независимите музиканти, прави огромни концерти с каузи, преподава барабани на деца с увреждания. Всеки е нанякъде. Не си знаем програмите един на друг. Обажда ми се един ден и ми казва: “Аз съм в Плевен”. Какво правиш там: “Ами имам концерти”. Подкрепяме се и се разбираме, което е много важно.
- На какво се учите една друга, какво се съветвате?
Красимира: Най-много исках да я науча да си подрежда стаята. Някакъв творчески хаос цареше постоянно в стаята ѝ. Исках да стане силен човек и силна жена - да има позиции, характер, да не се страхува от трудностите, да умее да обича. Учила съм я да намира златната среда, за да може да живее спокойно и да е наясно със себе си. Адски се гордея с нея!
Рая: Всеки път, след като имам предпремиера и премиера, майка ми я гледа и много държа на нейното мнение, което е критично и градивно. Тя също иска съвети от мен - и за обличането, колкото и елементарно да звучи. Аз харесвам модата и различния стил, по-екстравагантен, а и майка ми е такава, може би тя ме е научила на това. Пита ме дали това ѝ отива, дали ѝ стои добре и т.н. Научила ме е да бъда човек, да съм толерантна спрямо всички и да обичам.
- Къде може да ви гледаме освен в предаването “Кажи честно”?
Красимира: В театъра играя “Стриптийзьори”. Иначе в момента репетирам “Ако аз, ако ти” по текст на Орлин Дяков, който е и режисьор. Камерно представление е, ще го играем със Симеон Владов в “Театро отсам канала”.
Рая: Два сериала с мен ще излизат. Единият е “Всичко за сина ми” по БНТ с Димитър Рачков, с него сме партньори. А другият е “Майките” по едноименния роман на Теодора Димова. 6-сериен киносериал е и е с изключителен каст.
