Илиан Илиев е давал десетки интервюта за "24 часа", но за първи път го прави като треньор на националния отбор по футбол.
Затова при уточняването на темите всички от спортния отдел се събраха на т.нар. планьорка, измислиха въпросите и виртуално поканиха селекционера да присъства на нея. Той пък от своя страна се постара да отговори максимално искрено на всеки от тях.
- Г-н Илиев, отчитаме една пълна ваша календарна година като треньор на националния отбор. Но ще започнем с един носталгичен въпрос. Помним ви на "Герена" като играч, идвахте на тренировките с една спортна синя хонда с две врати. Как се чувстваше тогава един 23-годишен футболист, който е най-скъпият в страната си и струва 2 млн. лева?
- Първо трябва да уточня, че хондата я взех втората година, след като преподписах договора си за по-дълго време. Иначе много скоро след като дойдох в "Левски", стана едно нещастие с баща ми. Почина. Така че през първите месеци на "Герена" ми беше изключително трудно, изобщо не съм се сещал за коли и подобни неща. Началото в "Левски" беше изключително тежко - когато на такава възраст баща ми си отиде, а аз останах с майка ми и сестра ми, тоест се превърнах в глава на семейството.
- Тежеше ли ви отговорността, че сте най-скъпият футболист в българското първенство?
- Да ви кажа, по-скоро не. Тогава няма толкова интернет, трудно можеше всеки ден да четеш новини за себе си, единствено вестниците информираха. А и да си кажа честно, като че ли и хората тогава бяха по-различни. Говоря за тези, които идваха на стадиона, с които се срещахме. Така че със сигурност имаше усещане за отговорност, но не ми е тежало. Наистина първоначално ми беше трудно с оглед на това, което ми се случи, но после тръгнаха нещата. Но всъщност нямах време да преосмислям такива неща като тежи ли ми отговорността и че съм бил в един момент най-скъпият в България.
- Помним първото ви интервю с вас за "24 часа", беше преди почти 20 години. Вкарахте гол в португалското първенство и чак накрая се сетихме да попитаме как стана, а вие отговорихте скромно: Със задна ножица.
- Спомням си. Тогава играхме с "Леса", може би заблудата, че сме играли със "Спортинг", беше от техния екип, който също беше в зелено и бяло. Иначе да - беше красив гол. Бихме 3:1.
- В тази връзка доколко важни са атрактивността и красотата в съвременния футбол, а и в тогавашния? Критикуваха ви заради начина, по който беше спечелена победата срещу Люксембург.
- Може би в момента във футбола прагматизмът е станал водещ. Такива са ми наблюденията напоследък. Ако е имало романтика, тя е съществувала даже преди нашето поколение. Разбира се, може би тогава се е играло и по-бавно, разчитало се е на страхотна техника и затова са се получавали такива страхотни изпълнения. Докато сега във всеки мач влизаме с мисъл за резултата. Така беше и с Люксембург - важна беше победата, резултатът. Макар че със сигурност не сме искали да се приберем толкова в края на мача.
- Заболя ли ви, че не ви взеха в националния за САЩ '94?
- Не само мен ме заболя, но и другите 4-5 играчи, които също си останаха в България. Но сега, като съм от другата страна, започвам да разбирам, че на треньорите не им е било лесно в избора. Мина време, стиснахме си ръцете, работихме и заедно. А и не можем да върнем времето назад.
- Бяхте част от последния български национален отбор, играл на световно първенство във Франция през 1998 г. Вярвате ли, че ще се върнем там? Защото сме били на финали с 16 отбора, с 24, с 32, а сега ще са 48...
- Дай боже да се случи. Но само с помощ от свише няма да стане, трябва много работа. Първо в клубовете, а оттам да се прехвърли и в националния отбор. За времето, с което селекционерите разполагат.
- Не трябва ли и държавата да свърши нещо? Не може за 60 години да не е построен един модерен стадион.
- И аз така мисля. И не е само това. Наскоро говорехме как в Румъния всяка община, която получава държавни субсидии, отделя 5% за спорта в конкретния град. И при нас - дори да не са 5%, тези пари трябва да се вкарат в инфраструктурата. И тогава може постепенно да се получат нещата. Защото в момента искаме да създаваме футболисти, а децата нямат къде да тренират. Имам познати, които създадоха частни школи, което е добре. Колкото повече има, толкова по-добре, но повтарям - няма къде да тренират. Че то даже и в професионалния футбол понякога няма тренировъчни игрища. За да се създаде качествен продукт, трябва преди това да създадем условия. Защото познаваме много примери на страни, които според техните разбирания са ударили "дъното"...
- Французите в един момент твърдяха, че ние сме ги направили световни шампиони с победата на "Парк де Пренс" през 1993 г., защото след това са променили цялата си система за развитие на футбола.
- Да. Същото беше и в Испания. През 1982 г. бяха домакини на световното първенство и отпаднаха рано. Играеха изключително неприятен за гледане футбол тогава. Разказват, че се събрали всички президенти на клубове и си казали: дайте да спрем с това ритане и блъскане и да започнем да учим децата да играят футбол. А ние тръгваме винаги от средата да правим нещо ново, а не от самото начало.
- Ако трябва да опишете първата си година начело на националния отбор с футболен резултат (победа, равен, загуба или с конкретен резултат - 0:0, 1:1, 2:2, 1:0...), какъв би бил той?
- (Смее се.) Е, започнахме с 2:2. Но съм го казвал и на ваши колеги - годината беше турбулентна. Имаше мачове, на които дойдоха 15-16 хиляди, после на следващия 13-14 хиляди. Но нямаме много време да се замисляме, защото скачаме от мач на мач, особено защото аз съм и в клубен отбор. Постигнахме малката цел - да играем на бараж в Лигата на нациите, сега идва трудното.
- Как си обяснявате срива срещу Северна Ирландия. Чак пък 5:0 да паднем. Преди това отборът не стоеше ли сравнително стабилно в защита?
- Трудно може да се обясни, след като вече се е случило. Говорили сме си доста. Беше ясно, че Северна Ирландия ще търси реванш за загубата, ще пресират. Очаквахме агресивна игра, но всъщност до 15-ата минута те не ни затрудниха. Но след първата сериозна грешка, а след това като допуснахме и втори гол, на тях им дойде самочувствие като цяло. Но аз казах и на футболистите - така се получи в края на квалификациите. Бяхме изключително мобилизирани. Първо отидохме в Беларус, не знаехме какво ще ни предложат. Изпуснахме положения, бяхме по-добри отвсякъде, но не победихме. После играхме с безусловно най-добрия отбор - Северна Ирландия, победихме, но някак явно си помислихме, че много лесно ще станат по-нататък нещата. Тогава дойде мачът с Люксембург, те бяха паднали от Северна Ирландия и у дома от Беларус. Излязоха много агресивни, смениха схемата и според мен подсъзнателно подценихме тези два мача. И след това дойде мачът в Дъблин. Може би трябваше от самото начало да се дръпнем, но ако гледате първите им два гола, почти целият ни отбор е в тяхната половина.Това може би подсказва, че вътрешно сме подценили нещата.
- Да ви върнем към дебюта ви срещу Унгария, съпътстван от редица скандали преди мача и размирици пред стадиона по време на мача. Как гледате година по-късно на онази ситуация?
- Как да гледам... Изключително неприятно беше за българския футбол. Макар че с времето тази ситуация отшумя и успяхме с общи усилия да накараме 15 хиляди, вместо да стоят пред стадиона и да се бият с полицията, или поне част от тях, да са вътре на трибуните.
- Ако знаехте какво се случва с фенове отвън, какво би било правилното и най-доброто решение за българския футбол?
- Ние бяхме много рано на стадиона. Много преди началото на мача. Чак след края журналистите ни разказаха какво се е случило. После коментирахме, че на практика нищо не бихме могли да направим. Ако бяхме напуснали терена и съдията беше прекратил мача, щяха да последват страхотни санкции. Поне така ми казаха. Дори до отстраняване от следващите квалификации.
- Разсъждавали ли сте по темата, след като ви питаха не е ли трябвало отборът да не излезе за мача, докато има инциденти с фенове?
- Доколкото си спомням, ние започнахме да чуваме полицейските сирени някъде по средата на първото полувреме.
- Какво се промени за вас след промяната на президентския пост в БФС?
- Аз подписах договора си като национален треньор с Боби Михайлов, но Георги Иванов беше тогава технически директор. С него контактувахме постоянно. Така че за националния отбор не се промени нищо особено. Сега технически директор е Кирил Котев, познавам го добре, спокоен и уравновесен е. Така че почти нищо не се е променило с изключение на някои структури в БФС, с които националите нямат много допирни точки.
- Поуспокоиха ли се нещата?
- Щом дойдоха толкова много хора на мача с Люксембург в Пловдив, смятам - да.
- Първоначално беше планирано от лятото да водите само националния отбор, но се разбрахте да продължите и в "Черно море", с който пишете новата история на успеха. Какво и кога би променило ситуацията, в която водите и двата отбора?
- Със сигурност не е лесно решение. Но когато разговаряхме - и с Георги Иванов като директор в БФС, и с ръководството на "Черно море", се стигна до извода, че е по-добре да съчетавам двата поста. Като клубен треньор съм навътре в нещата от българското първенство. Имам поглед върху всички футболисти от Първа лига, кой колко играе, кой не играе, защо, къде и как. Докато преди само ми съобщаваха. Хубаво е, че помощникът ми Жоро Донков е винаги в готовност да пътува, да гледа футболисти заедно с анализатора ни. Така че винаги съм наясно кой футболист в какво състояние е.
- Като гледате и ръководите мачовете на националния отбор, не ви ли се е искало да влезете в игра и да помогнете с някои от емблематичните ви и магични отигравания? Защото, без да обиждам никого, като че ли липсва креативност в българското първенство.
- Е, това няма как да стане. Нашите времена на терена минаха. Но е вярно, че липсва креативност. Особено при преса. Не съм съгласен, че нямаме футболисти. Имаме, и то млади момчета. Както и опитни състезатели. Но много от тях просто не играят в клубовете си. Да, най-лесно е да изберем трима-четирима от "Лудогорец", ЦСКА и "Левски", но те и в клубовете си играят под огромно напрежение, каквото има и в мачовете на националния отбор. В другите отбори - "Черно море" и останалите, също има добри играчи. Имаме качество, но трябва да повярваме в тези момчета. Красноречив пример е Мартин Петков - не играе много често в клуба си, но срещу Беларус беше един от най-добрите. Но като цяло съм доволен от всички момчета, сигурен съм, че дадоха всичко от себе си във всеки мач. Себераздаване - да, но имахме и не толкова добри периоди. Ще работим върху притежанието на топката, върху пресата срещу съперника и прехода от фаза атака към фаза отбрана и обратно. Ще повторя - като влагане в играта няма какво повече да желая от тях, но ми се иска да играят повече в клубовете си и да си повярват.
- Къде ни е мястото като национален отбор? В един момент бяхме на ръба да изпаднем в четвъртата европейска дивизия в Лигата на нациите, за световното сме в четвърта урна, в класацията на ФИФА сме 84-и.
- При днешната система силите са изравнени. Ето и нашата група в Лигата на нациите го показа. До последните мачове не се знаеше кой ще е първи, кой ще е последен. И ако имаме спокойствието и позитивизма, които са нужни на отбора, могат да се случат нещата. Но ето примерът със Северна Ирландия - в началото добре, но после натискът да се постигне резултат си каза думата. При изравнени сили отборът, който усеща по-малко напрежение отвън, по-скокоен е, чувства по-голяма сигурност за гърба си, постига по-добри резултати.
- Успявате ли и как се опитвате да мотивирате играчите, след като отборът в София играе пред почти празен стадион, както беше с Беларус?
- Трудно беше, когато се изправихме пред напълно празен стадион срещу съперник със самочувствие и изграден стил, както беше срещу Унгария. А срещу Беларус с оглед на времето, деня и часа дойде прилично количество публика. Но на над 30-хиляден стадион е трудна работа. Беше прилично. Теренът беше отличен, излязохме с настроение да пресираме, да вкараме гол. За съжаление, типично по нашенски допуснахме изравняване.
- След като в първите ви два мача вкарахме по два гола (на Унгария и Сърбия) в края на 2023 г., в 10-те мача през 2024-а не сме отбелязвали повече от 1 гол на мач. Каква е причината за тази тенденция? Защо националният отбор има само три гола в последните си 5 мача? Сан Марино например вкара толкова само в един.
- Така е. Но примерно в първия мач с Беларус създадохме достатъчно положения. В последния мач след 1:0 пак имахме. Не ни достига по малко класа и спокойствие - неща, които всеки един отбор иска да има в повече. Но има и друга гледна точка - от първите шест мача през годината в четири не допуснахме гол, което е добър атестат за отборната игра в защита. Да, не сме играли срещу световни сили във футбола и е факт, че трябва да си реализираме положенията, за да има повече спокойствие.
- Прави впечатление играта на Фабиан Нюрнбергер в националния отбор. Следите ли други млади играчи, които имат двойно или само българско гражданство, но живеят и играят в чужбина?
- Има няколко момчета, които следим. Те са малко по-млади от Фабиан, попадат в различните юношески формации. Но той действително се оказа добър удар за мъжкия отбор, а и говори добре български. За съжаление, няма да играе в първия мач от баражите, защото получи картони в последните два мача.
- Ако бяхте журналист, кого бихте посочили за Футболист на годината? Има призиви, включително и от мои колеги, изобщо да не се прави подобна анкета.
- Знаете, че със сигурност няма да кажа. А и честно - не съм се замислял над такъв въпрос. Но иначе е факт, че преди години имахме проблеми да влезеш в десетката. Аз веднъж бях шести.
- Имате ли някакви предпочитания за предстоящите два жребия - за баража в Лигата на нациите и за световните квалификации?
- Нека първо видим жребия. Най-важното в момента е с кого ще играем в баражите от Лигата на нациите. Падна ни се Ирландия. Труден противник, със сходен стил на игра на Северна Ирландия. Трябва да си извлечем поуки и да сме готови за тежки мачове с добър отбор, чиито футболисти играят в силни клубове. За световните квалификации видях отборите. Във втора и трета урна има и такива, които са по-приемливи, други - не толкова. В първа урна са най-силните европейски отбори. Гледах и регламента, имаме шансове. Но нека първо ние си подредим къщата, защото наникъде не можем да тръгнем, ако не сме готови.
- Накрая какво бихте пожелали на българския футбол и на себе си в частност?
- Не само на българския футбол, а на целия български народ желая здраве и позитивизъм.
Визитка
Роден на 2 юли 1968 г. във Варна
Атакуващ полузащитник с подчертан афинитет към създаването на голови ситуации и реализирането им
Играе последователно в "Черно море", "Левски", "Алтай", "Бенфика", "Славия", "Бурса", АЕК, "Маритимо" и "Салгейрош"
Между 1991 и 2000 г. записва 34 мача и 3 гола за България
Треньор е на "Черно море", където е и в момента, "Берое", "Левски", "Интерклуб" (Ангола), "Локо" (Пд), "Верея" и националния отбор на България
