В повечето чужди езици има различни думи за възрастните и прародителите, защо не и в българския
Недостатък на българския език е, че много от възрастните хора – на видима възраст над 70-75 г., им казват баба и дядо. Така се наричат и хората, които имат внуци, може да са на четирдесет и няколко години и даже на трийсет и няколко. Но и на петдесет и няколко да са – в разцвета на силите си, обръщението е несправедливо и често е обидно.
Обръщението към тези близки хора е по същия начин, както е неформалното наименование на определено възрастни хора. Това създава една неприятна асоциация за въпросните баба и дядо на внуци, сякаш са примерно 80-годишни. За повечето хора и
особено за дамите не е приятно да ги асоциират със старци,
а и не отговаря на истината.
Но проблемът не е само в тази неприятна и в големия брой случаи несправедлива асоциация. В българския език обръщението към възрастни хора с “баба” и “дядо” често има и обиден смисъл. “Тая пък баба… тоя пък дядо, дедич, дядка…” и т.н. Да се оставя едни от най-близките и често най-обичаните роднини на детето да се асоциират и с нещо обидно, е особено неприятно. Защо хората да се чувстват зле поради недостатък на езика? Би следвало този недостатък да се отстрани.
Как стоят нещата по света? Един обстоен преглед на голям брой държави показва, че
само в около 25% от тях
съвпада наименованието на родители на родители и неформалното обръщение към много възрастни хора. Нека отбележим, че в тези държави наричането на много възрастните хора с “баба” и “дядо” по смисъла на българския е много рядко и само в много ограничен брой държави има и обиден смисъл.
В ограничен брой държави с “бабо” се обръщат и внуците, и е наименование за много възрастна жена. Такава е практиката например в Сърбия и Гърция.
Нещо повече – в редица държави, като например в Италия, е допустимо някой да се обърне към възрастна жена или мъж с наименованието, което се използва от внуците (нонна и нонно), но това се прави само
за да се подчертае дълбокото уважение
към възрастния човек. По същия начин стоят нещата в Гърция по отношение на много възрастните жени.
В най-разпространените езици на света, на които говорят милиарди хора – английския и китайския, има стриктно разграничение между обръщението на внуците към техните прародители и неформалното наименование на много възрастни хора.
Богатството на тези езици не допуска такова смесване. Българският език в никакъв случай не е беден, но в това отношение има недопустимо изкривяване.
В големия брой случаи усилията на бабите внуците да ги наричат “маминка” претърпяват неуспех. Поради простата причина, че и родителите, а и в детската градина им говорят за баба им, а не за маминката им. А и
“маминка” трудно се запомня от малките
С още по-голям неуспех, а и без особен ефект е опитът бабите да бъдат наричани от внуците си “стара майко”.
Лесно е да се каже, че трябва да се измисли подходящо наименование, но е трудно да се реализира. За да стане успешно, то би следвало смяната на наименованията да се прокара едновременно в големите медии, а също така и в социалните мрежи.
Обръщението на внуците към бабите и дядовците им трябва да е кратко и благозвучно. Съвременният български език има голям обмен с най-говоримите езици в света и особено с английския. Почти всеки добре образован младеж знае в немалка степен английски. Ето защо евентуалните подходящи заемки от разпространените думи от чужди езици ще имат подкрепата на широкото използване на тези думи по света.
Във Франция едно от най-разпространените уважителни обръщения към възрастни хора е “мами”, а към дядовците – “папи”. И двете думи са добре приети и в българския.
В САЩ внуците се обръщат към бабите си с “нана”, а към дядовците си с “папа”. Във Великобритания обръщението на внуците е “грани” към бабите и “гранпа” или “папа” към дядовците.
“Папа” има асоциация с баща, както е във френския, и вероятно трудно ще се наложи.
“Мами” по същия начин прави асоциация с обръщението към майките. А и някои майки вече обучават децата си да ги наричат по този начин.
“Нана” в българския се асоциира с няня – жена, която отглежда детето, без да е родител.
Шанс за налагане имат “грани” към бабите и “гранпа”
към дядовците Освен известността тези думи имат шанс и поради вече споменатото широко използване в света на английския. За съжаление, Р-то невинаги се произнася лесно от най-малките. От гледна точка на благозвучност може да се заложи на “нонна” и “нонно” от италианския, даже и без двойното н.
Интересно ще е и да се измислят нови думи, ако би имало и институционална подкрепа. Може за баба да се смени ударението на мама на втората сричка, а за дядо да се използва например “дид” и т.н.
Във всички случаи би било и интересно и полезно да се направят и други предложения и да се обсъдят възможностите.
Разбира се, има и още едно просто решение за хората с достатъчно високо самочувствие –
внуците да се
обръщат към тях
по име
Това се практикува широко в англосаксонския свят. Внуците много добре ще знаят, че това са майката и таткото на мама или на тати. Така че няма опасност да се приравнят към останалите хора по отношение на внуците си. А и има известна доза патриархалност внуците да се обръщат към дядото и бабата с тези наименования, а дядото и бабата да не се обръщат към внуците си например с “внучке” или “внуко”, което ще звучи нелепо.
