Вноската догодина няма да се вдига, ръстът ще е по швейцарското правило
Щедростта на политиците към пенсионерите стигна своя неизбежен край. Битката за любовта им доведе до това, че вече половината от тях вземат минимална пенсия, а дефицитът в осигурителната система е надут до 11 млрд. лв. И те ще се увеличават все повече, ако не се намерят адекватни политици, които да послушат актюерите от НОИ и социалното министерство. А според техните анализи вече на всички трябва да е ясно, че системата трябва да се изчисти от грешките, за да има поне някаква справедливост в системата.
Една от причините за липсата на достатъчно собствени приходи на НОИ и частните фондове са ниските официални доходи в България, върху които се начисляват осигуровки.
Днес осигурителната тежест за пенсия е 19,8% от заплатата -14,8 са към първия стълб и още 5% към втория. От 2000-а бяха взети
13 решения за намаляване на вноските и така от 35% през 2018 г. бе замразена на 19,8%
Според сметката на актюерите от НОИ за 2023-а осигуровките за пенсия е трябвало да са 37,5% от заплатата, за да се издържа системата. Така субсидията от бюджета помага на държавата да оказва грешни влияния в пенсионната система, които задържат средния размер на пенсиите нисък. Затова от осигурителния институт препоръчваха вдигане на осигуровката за първия стълб да расте плавно. Идеята бе това да става само с един процентен пункт на всеки 5 г. Така според актюерите от сегашните 14,8% тя трябва да стигне 19,8% от осигурителния доход през 2045 г.
В началото на месеца обаче изненадващо от финансовото министерство предложиха скокът да е още от догодина, при това нарастването да е до 17,8%. И още по-светкавично се отказаха от тази идея след анализа на експертите от социалното министерство. Те пък препоръчват вдигане на вноската с 1% от 1 януари 2025 г. Само това би довело до нарастване на приходите в ДОО от 6,4 на 6,7% от БВП догодина. Размерът на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, който до 2027 г. се очаква да надхвърли 48% от общите разходи, при посоченото увеличение спада с 2,4 процентни пункта още през 2025 г.
Минималната и максималната пенсия са основни проблеми на пенсионната система. Най-ниският гарантиран размер има за цел да осигури достойни доходи за живот дори на хора, които не са работили достатъчно в живота си. Размерът ѝ е субсидиран - държавата през бюджета доплаща към реалната пенсия на тези “недоработили” хора. Постоянното повишение на минималната пенсия през годините, без да се вдигат пропорционално останалите, реално изкриви структурата на пенсиите. Така хората, които получават минимални пенсии, са се удвоили от 2015 г. Тогава най-ниски суми са получавали към 443 хил., а през миналата година те вече стигат близо 1 млн. души, или почти половината пенсионери. А всеки трети нов просто ще получава минималната пенсия.
Държавата доплаща почти 105 млн. лева на месец,
за да могат над 795 742 души да вземат минимална пенсия.
В периода 2020-2024 г. минималните размери на пенсиите нараснаха значително - от 250 лв. в края на 2020 г. до 580,57 лв. от този юли, или над двойно увеличение (132 %). Тук смелото експертно решение е всички пенсии, които не са свързани с трудова дейност, да бъдат извадени от системата и са социални плащания.
Друга несправедливост от години е наличието на таван на пенсиите, който също руши пирамидата на осигуряването. Освен че ограничава доходите на възрастните, таванът намалява реално и постъпленията от осигуровки. С годините имаше известни стъпки за възстановяване на справедливостта - през 2015 г. хората, ограничени от него, са били близо 37 хил., сега са стопени на 2080 лв. Но и днес той е 3400 лв., а максималният осигурителен доход е 3750.
Най-големият проблем е вкарването на ковид добавката от 60 лв. към пенсията, като още по-спорно бе решението те да се прибавят към сумите и на всеки нов пенсионер. Така една фиксирана сума бе превърната в елемент от пенсионната формула. През миналата седмица експертите препоръчаха тя да отпадне за новите пенсионери.
Тази каша започна още в края на юли 2020 г., когато бившият премиер Бойко Борисов реши, че през август, септември и октомври всеки пенсионер ще получи по 50 лв. отгоре. По-късно ги продължи до края на пандемията, а за след това бе предвидена индексация чрез вдигането на тежестта на стажа до 1,3. В бюджета за 2021 г. обаче бонуси бяха разчетени само за първите 3 месеца и през май на служебното правителство на Стефан Янев му се наложи да търси как да продължи да ги плаща. В следващите месеци служебният социален министър Гълъб Донев прави разчети как да вкара ковид бонуса в пенсиите и да предложи по-справедлив модел. А на 22 юли 2021 г. финансовият министър Асен Василев обяви, че пенсиите ще се вдигнат чрез коефицент на стажа от 1,35. Тези параметри влязоха и в предложената актуализация на бюджета през септември 2021 г. На второ четене обаче започна предизборното наддаване между партиите, накрая депутатите решиха пенсиите да се вдигнат от 25 декември, а през последните три месеца да има бонус от 120 лв.
Така през 2022 г. имаше рекордните три увеличения. Първото пенсионерите получиха през януари, когато им беше преведено увеличението от 25.12.2021 г. С него минималната пенсия се вдигна от 300 на 370 лв, а таванът- от 1440 на 1500 лв. До края на юни всички вземаха и бонуса за пандемията, и компенсиращата добавка. Всичко това вдигна пенсиите средно с 12,9%, или около 64 лв. От 1 юли пък имаше ново увеличение - първо пенсиите те бяха вдигнати с 10%, а после към размера им се включи и бонусът за пандемията. Така минималната стана 467 лв., а максималната - 2000 лв. Последното увеличение на доходите на пенсионерите за 2022-а бе направено на 1 октомври. Тогава таванът стана 3400 лв. Пенсиите на 894 249 души пък се вдигнаха с още около 15,2% с т.нар. модифицирано швейцарско правило, което се приложи за първи път, но само за пенсиите от трудова дейност.
Експертите обаче препоръчват стриктно спазване на швейцарското правило - с възможност да се промени или тежестта на инфлацията, или тази на средния осигурителен доход, а не 50 на 50, както е сега. През годините то е променяно 7 пъти. Очаква се от 1 юли 2025 г. при сегашните параметри да дава увеличение от 9,6-9,7%, или минималната пенсия да стане 636 лв. Допуска се осъвременяването да се провежда не от 1 юли, а например от 1 април.
До дни се очаква служебният кабинет да вкара бюджета на държавата за следващата година в парламента. А с това да се даде старт и на поредното наддаване на политиците за очертаващите се нови избори, а не правилните решения за укрепване на системета.
