Грижата, която проявява държавата, не е достатъчна. В прокуратурата сме убедени, че трябва да работим заедно, казва зам. градският прокурор на София
И още акценти в интервюто:
- При проверките ни не бе установено насилие над болните
- Сериозен проблем е дискриминацията към хората с психични заболявания, дори близките им я проявяват
- Един на всеки 4- 5-има младежи отговаря на критериите за психическо разстройство до живот
- Различното финансиране на психиатриите води до селекция на пациенти. Университетските клиники отказват да приемат за принудително лечение
- Прокурор Петрова, преди дни стана известно, че 18 психиатрични болници и центрове ще бъдат обновени за 30 млн. лв. по плана за възстановяване. Най-големият проект от модернизацията е преместването на болницата в Курило в София. Преди година Софийската градска прокуратура (СГП) провери психиатричните клиники на територията на столицата. Какво установихте тогава?
- На 11 септември 2023 г. СГП разпореди проверка по реда на надзора за законност съгласно действащата тогава конституция във връзка с данни за системни нарушения в лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ. Проверката бе извършена съвместно с Главна дирекция “Национална полиция” и Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН).
На 7 ноември 2023 г. екипи на СГП, ГДНП и ИАМН извършиха внезапни проверки на място в 8 медицински заведения, които попадат в териториалната компетентност на СГП. Бяха проведени и последващи проверки - отново по места, за да се установят редица обстоятелства, включително полагането на грижи по Стандарта по психиатрия.
Не бе установено насилие спрямо пациентите, включително свързано с прилагането на временни мерки за физическото им ограничаване и застрашаваща живота или здравето на пациентите обстановка.
Бяхме подготвени, ако установим данни за престъпление от общ характер, незабавно да започнем разследване.
Пациенти по своя инициатива разговаряха с колегите и никой от тях не сподели тревожна информация. Бяха констатирани пропуски в организацията на дейността на психиатричните структури, чието отстраняване е от компетентността главно на Министерството на здравеопазването.
Пропуските са свързани с базата за настаняване на психично болните, както и с различния начин на финансиране на психиатричните структури. Отделенията към болниците и центровете за психично здраве получават средства по Методиката за субсидиране на лечебните заведения на МЗ, а държавните психиатрични болници се финансират на принципа на утвърден бюджет.
Това според нас води до лоши практики, изразени в селекция на пациенти и избирателно приемане на по-леки случаи, както и в категоричен отказ, особено от университетските клиники, да приемат пациенти по принудителен ред.
- Какво последва след проверката?
- В началото на годината СГП проведе кръгла маса съвместно с ГДНП и ИАМН. На нея участваха представители на Министерството на здравеопазването, Деница Сачева - председател тогава на комисията по труда, социалната и демографската политика и председател на временната комисия на Народното събрание за защита на правата на психично болните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират, Иванка Динева - изпълнителен директор на ИАМН, Катя Христова - началник на кабинета на омбудсмана, представители на неправителствения сектор, директори на болници и др. Бяха поканени, но не изпратиха представител министерствата на финансите и на труда и социалната политика.
В дискусията се оформиха насоки за предприемане на мерки за подобряване на съществуващото положение.
Оттогава до днес са реализирани някои положителни стъпки. Временната комисия за защита на правата на психично болните пациенти е приключила своята работа. В резултат на дейността ѝ на 10 април 2024 г. е внесен законопроект за изменение на Закона за здравето, който на 18 април 2024 г. е приет на първо четене.
Предложените промени трябва да гарантират правата на пациентите с психични заболявания и запазването на човешкото достойнство, като се забранява всякаква форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение или налагане на наказание.
Предвижда се и създаването на комисии за психично здраве към общинските съвети. Те трябва да осъществяват обществено наблюдение на дейността на лечебните заведения за спазване на правата на пациентите в процеса на предоставяне на психиатричната грижа и лечение, да подпомагат ресоциализацията на лицата с психични разстройства. А също така да уведомяват министъра на здравеопазването и прокуратурата за констатирани нарушения.
Временната комисия на парламента е взела решение да възложи на здравното министерство съвместно с Министерството на финансите да внесат предложение в Министерския съвет за допълнителни финансови средства за държавните психиатрични болници в размер на 2 млн. лв. за 2024 г. Допълнителните разходи са били одобрени на 30 април 2024 г. Освен това на Министерството на здравеопазването е било възложено да планира допълнителни средства в размер на 30 млн. лв. за психиатрична помощ за 2025 г. Тези стъпки са добро начало. Надяваме се да бъде развито в дългосрочна държавна политика.
- За психиатриите се сещаме, когато има инциденти като този във Варна от лятото, когато мъж изгоря, запалвайки се от цигара. Може ли прокуратурата да помогне, за да се подобри състоянието в психиатричните отделения?
- Действително, държавата трябва да положи грижи за персонала в психиатриите, като се помисли за техните възнаграждения, за социално-битовото и културното осигуряване на работещите в тази сфера.
Това е отговорност главно на Министерството на здравеопазването, но и на министерствата на финансите и на труда и социалната политика, както и на парламента като законодателен орган.
Състоянието в психиатричните отделения и болници може да бъде подобрено само чрез комплекс от мерки. Част от тях трябва да са насочени към повишаване на удовлетвореността на персонала от работата. Това по естествен път ще доведе до повишаване на качеството на трудовата дейност.
Прокуратурата може да подпомогне процеса със своята експертна оценка на база анализ на дела за принудително настаняване и лечение и дела, по които обвиняеми или пострадали са лица с психични разстройства.
- Констатирахте, че леглата в София не достигат. Може ли да кажете колко са психиатричните легла и от колко се нуждае столицата?
- Критично малък е броят на психиатричните легла в столицата. В това число и спешни психиатрични легла, което създава значително напрежение сред работещите в тази област и може да доведе до скорошен срив на системата. Броят на леглата за психично болни е повече от двукратно по-нисък от този, който е среден за България. За да се достигне минималният брой психиатрични легла на 100 000 население, е нужно те да бъдат поне удвоени.
- Известно е, че персоналът в психиатриите също не стига. Дадохте ли предписания?
- На кръглата маса този въпрос беше засегнат. Можем обаче само да участваме в дискусия, не и да дадем предписание към пряко отговорните за решаването му държавни органи. След промените в конституцията от края на 2023 г. нямаме такива правомощия.
- Единствено липсата на пари ли е причината да няма видеонаблюдение в стаите?
- Със сигурност липсата на пари е причина за недобро техническо обезпечаване на психиатричните заведения. Но е въпрос и на правна регулация, тъй като се касае за навлизане в личния живот на хората. Подобна намеса от страна на публичните органи в едно гарантирано право не може да бъде произволна, а трябва да е законосъобразна, обоснована и пропорционална.
- В СГП пристигат ли сигнали за хора, които се нуждаят от психиатрична помощ?
- Обикновено такива сигнали постъпват в районните прокуратури, тъй като те са компетентни да направят искане пред съда за принудително настаняване и лечение на хора, които страдат от психично разстройство и са опасни за себе си или за околните. Ако такъв сигнал постъпи в СГП, той се разпределя на наблюдаващ прокурор, който незабавно го изпраща в СРП.
- Може ли човек, който страда от психично заболяване, или негов близък да се обърне към прокуратурата за съдействие, за да му бъде осигурено лечение?
- Може, но за да се намеси прокуратурата, е необходимо да се констатира, освен че лицето страда от психично заболяване, също и че е опасно за себе си, за околните или и двете. Прокуратурата няма правомощия да се намесва във всеки случай на психично болно лице. Само когато то поради състоянието си застрашава собствения си живот или здраве или проявява сериозна агресия към околните, прокуратурата разполага с компетентност да вземе отношение. Тогава районната прокуратура извършва проверка и ако установи наличието на тези предпоставки, сезира районния съд с искане за принудително настаняване и лечение на лицето. Основание за това е Законът за здравето.
Процедурата пред съда е двуфазна, като в първата задължително се изслушва лицето, чието настаняване се иска. Събират се и други доказателства и ако се установят основания за назначаване на експертиза, във втората фаза се изслушва нейното заключение. В тези производства участието на адвокат е задължително.
В повечето случаи лицето действително се нуждае от помощ за лечението си. Практиката обаче познава и сигнали, чрез които се злоупотребява с възможността за прилагане на описаната процедура. Макар лицето да страда от психично заболяване, то може да не е опасно за никого. Може и да страда от психично разстройство, което не е същинско психично заболяване. Въпреки това се подават жалби до прокуратурата, като под прицел в действителност е имуществото на това лице. Прокуратурата изпълнява изключително съвестно ангажиментите си и до момента няма случай, при който лице, което не се нуждае от лечение, да е било принудително настанено и междувременно с имуществото му да са били извършени неправомерни действия.
- Какво могат да направят държавните институции за страдащите от психични заболявания, респективно семействата им, защото впечатлението е, че са оставени сами на себе си?
- Държавата проявява известна грижа, но тя не е достатъчна. След като се стига до трагедии като тази във Варна, и след като в рамките на по-малко от година това е втори случай след пожара в психиатрията в Ловеч, значи дефицитите са сериозни.
Тревожни са данните, установени от временната комисия към НС, които сочат, че на 100 000 души има 1690 болни под наблюдение на психиатричните заведения. Това число не включва хората, които подлежат на диагностициране, но не са потърсили помощ или са се доверили на алтернативната медицина.
Още по-тревожни са изследванията, които сочат, че един на всеки четирима - петима младежи отговаря на критериите за психическо разстройство до живот. Според проучвания на Световната здравна организация около 25-30% от първоначалните контакти със здравната мрежа са предизвикани от някакво психично страдание.
Проблемът е комплексен, никой държавен орган не би могъл да го разреши самостоятелно. Ние, в прокуратурата, сме искрено загрижени и дълбоко убедени, че трябва да работим заедно. Затова СГП организира кръглата маса. Съобразно отреденото ни от закона искаме и ще участваме активно в разрешаването на наболелите проблеми.
- По искане на прокуратурата човек може да бъде настанен с решение на съда за определено време в клиника, какво става, след като излезе?
- След като изтече срокът на принудителното настаняване за лечение, лицето трябва да разчита на себе си и евентуално на близките си, за да поддържа добро здравословното си състояние. Сериозен проблем е дискриминационната обществена нагласа към хората с психични заболявания, проявявана дори от техните близки. Социалният нихилизъм заедно с липсата на финансиране и регулиране на дейностите по проследяване, поддържащо лечение, рехабилитация и ресоциализация на психично болните водят до задържане в болниците на десетки пациенти, които не са на активно лечение и на практика живеят там. Затова временната комисия към НС е предприела стъпки за преодоляване на някои от дефицитите в държавната политика за психичното здраве.
- С промените в конституцията прокуратурата вече не може да извършва проверки по надзора за законност. Можете ли да указвате проверки, ако пристигнат сигнали за нередности?
- Ако до нас бъдат адресирани сигнали за нередности, по които прокуратурата няма компетентност да предприеме действия, те ще бъдат препратени към компетентните органи в зависимост от данните в сигнала.
CV
- Родена е през 1982 г. в София
- Завършва право в УНСС през 2005 г., а през 2020 г. магистратура по специалността “Защита на националната сигурност” в Академията на МВР
- Последователно е младши прокурор (2007-2010), прокурор (2010-2017) в Софийската районна и в Софийската градска прокуратура (от 2017 г.)
- През 2021 г. е определена за говорител на СГП, а от 2022 г. е зам. градски прокурор на София
- От 2013 г. е хоноруван асистент в Академията на МВР, а през 2016 г. - и в УНСС. От 2021 г. е преподавател и във Военната академия “Г. С. Раковски”
- Член е на Програмния съвет на департамент “Право” на НБУ
- През 2015 г. защитава докторантура по наказателен процес
