- Работим с ФБР, Сикрет сървис, Хоумленд секюрити, британската НКА и с европейски партньори
- Американски прокурор обяви, че с никого в България не са си сътрудничили толкова добре, колкото с НСлС, казва шефът на отдел "Киберпрестъпления" н националното следствие
И още акценти в интервюто:
- От 2026 г. трафични данни ще се искат и за престъпления, които се наказват с над 3 г. затвор
- Имаме случаи, при които на компютрите на обвиняемия се съхраняват стотици хиляди файлове с детска порнография, а наказанието доскоро беше 1 г. и то никога не се налагаше ефективно
- Поемните лица са част от комунистическото ни минало, с което трябва да се разделим
- Най-големите перачници на пари в момента имат офиси в бизнес комплекса в Москва "Москва сити"
- Г-н Василев, в своята концепция кандидатът за главен прокурор Борислав Сарафов предлага промяна в текста от НПК, който засяга трафичните данни. Идеята му е те да се предоставят не само за тежки престъпления. Какво значи това?
- Сега се разрешава използването на трафични данни, когато става дума за разследване на тежки умишлени престъпления, тоест такива, които са извършени умишлено и наказанието е над 5 г. лишаване от свобода.
Идеята в концепцията е много добра. Още повече, че тя е залегнала в Регламент 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от юли 2023 г. Влиза в сила на 18 август същата година и ще се прилага от 18 август 2026 г. Големият гратисен период, свързан с прилагането му, е въведен, защото трябва да се изгради система за обмен на информация, да се създаде инфраструктура, за да се изпълняват задълженията по регламента. А те са свързани именно с предоставянето и запазването на електронни доказателства от всички доставчици, които предлагат услуги на територията на ЕС, независимо от това, къде се съхраняват данните.
- Какво се има предвид под “трафични данни”?
- Регламентът се отнася за всички електронни доказателства. Трафичните данни не са добре описани в нашия закон. Нашият законодател използва конструкция, в която включва към тях и тези, които са необходими за идентифициране на лицето, включително и неговия айпи адрес.
Във всички нормални държави трафичните данни са едно, данните за съдържание - друго, данните за ползвателя – трето, и последните се получават с искане от съответния разследващ орган, без да се чака одобрение от съдия. Ние се оказваме в следното положение - за да бъде въведено това законодателство, трябва да чакаме регламентът да влезе в сила и да стане задължителен за държавата. Това, което г-н Сарафов иска в концепцията, е да работим като всички нормални европейски държави.
- Какво освен айпи адреса включват данните за ползвател?
- Това са различни данни, които служат за идентифициране на ползвателя. Те са изключително широка категория и помагат за установяване на самоличността на абоната и кое лице в какъв времеви отрязък е използвало определен айпи адрес. В момента масово се иска разрешение от съда, за да бъде предоставена тази информация. Почти никъде в Европа не е така, защото се отнася само до това в кой момент през какъв айпи адрес човек се е свързал с глобалната мрежа. Не говорим за съдържанието, а в конкретен момент на кого е бил присвоен този айпи адрес. С действащата уредба в много случаи получаваме данни по-бързо от Гугъл в сравнение с някои български интернет доставчици.
- Борислав Сарафов дава пример с катастрофа със смърт, когато шофьорът е избягал. Ако законодателят се вслуша в предложението, как ще се случват нещата? Разследващите по движението на телефона ли ще установяват къде е шофьорът?
- Разследващите ще могат да установят много неща, включително и с кого се е свързал след деянието и къде би могъл да се укрие или да укрие превозното средство. Регламентът предвижда да може да се изискват трафичните данни за всички престъпления, които се наказват с над 3 г. лишаване от свобода.
- Кои се те?
- Почти всички. Ще изчакаме регламентът да влезе в сила, освен ако нашият закон не се промени преди това.
- Може ли да има отпор срещу предложението, да се каже, че ще се шпионират хората?
- Никой никого не шпионира, това е регламент, който е задължителен за всички държави в ЕС и ще улесни разследванията.
- Как?
- Чрез европейските заповеди за запазване и предоставяне на електронни доказателства, въведени с регламента, ще получаваме много бързо и директно данните от съответните доставчици на интернет в държавите членки. Вместо да използваме европейски заповеди за разследване, ще можем да искаме директно от представителството в държавата или от самата компания данните, които са ни необходими. В момента почти няма престъпление, при разследването на което да не се събират електронни доказателства.
Сега например не може да се искат трафични данни, когато се разследва държане на детска порнография, защото не е тежко умишлено престъпление. Имаме случаи, при които на компютрите на обвиняемия се съхраняват стотици хиляди файлове с детска порнография, а наказанието доскоро беше 1 г. и никога не се налагаше ефективно.
- Колко време интернет доставчиците пазят данните?
- Задължени са 6 месеца, но у нас има една особеност. За интернет доставчиците режимът е уведомителен. В момента има над 1000 компании, които са обявили пред Комисията за регулиране на съобщенията, че ще бъдат доставчици на интернет услуги. Те декларират адресите, където осъществяват дейността, никой не ги проверява. В момента водим разговори тази уредба да бъде променена. Случвало се е ФБР да иска от нас информация за конкретен интернет доставчик. Отиваме на адреса, който е обявил, и се оказва селска къща, обитавана от възрастни хора, които гледат животни и нямат връзка с какъвто и да било доставчик.
- Много фирми ли дават неверни адреси?
- Посочването на фиктивни адреси е голям проблем, който трябва да бъде решен.
- Как?
- Това е задължение на държавата, а не на разследващите органи. Тя по някакъв начин трябва да направи адекватна регламентация.
- Друго предложение в концепцията е да се премахнат поемните лица. Каква е ролята им в разследвания, които са много специфични?
- Поемни лица няма никъде освен в някои от бившите съветски републики. Доколкото знам, дори в Русия вече са отпаднали и участието им се изисква само при личен обиск и разпознаване. Нашият НПК е приет през 2005 г. Само че той 99% преповтаря стария от 1974 г. Ние нямаме инструмент, който да урежда съвременните способи за доказване. Имаме един 50-годишен и пълен с неадекватни текстове, които трябва да бъдат променени, но кога ще се случи, никой не знае. Поемните лица са част от комунистическото ни минало, с което би трябвало да се разделим. Идеята за включването им в процеса е била да има хора от обществеността, които да удостоверят, че органите на досъдебното производство, като извършват някакви действия, не правят престъпление. А кой ще удостовери, че те изобщо осъзнават какво извършват органите на досъдебното производство? По същия начин в цивилизованите държави не съществуват и такива срокове за разследване, каквито има у нас.
- Какви са сроковете тук?
- Двумесечни. След всеки два месеца се иска продължаване на срока от наблюдаващия прокурор.
- Сроковете не са ли, за да не се бавят досъдебните производства?
- Получава се следното, има разследващи, които са изключително натоварени - имат по над 200 досъдебни производства за кражби. На всеки два месеца те трябва да изпращат мотивирано предложение за удължаване на срока, тоест за 60 дни трябва да изпратят 200 мотивирани предложения, което им отнема голяма част от времето, в което биха могли да извършват действия по разследването. Преценете един прокурор, който наблюдава няколкостотин досъдебни производства, колко трябва да пише. Това е ненужна бумащина. Никъде при нашите партньорски служби няма такива срокове. Срокът се определя от давността за разкриване на съответното престъпление. Разбира се, ако има обвиняемо лице, разследването се приключва във възможно най-кратък срок. Административният ръководител, ако види, че един следовател или разследващ полицай не работи, ще предприеме дисциплинарни мерки.
Също така никъде няма и случайно разпределение. Пак според нашите партньорски служби ръководителят на съответния разследващ орган знае най-добре кой с каква квалификация е и какви дела може да разследва най-качествено.
- Според закона делата в националното следствие идват след разпореждане на главния прокурор. Това не ви ли ограничава? Той може и да не ви прати дело?
- Допреди Борислав Сарафов да оглави НСлС в края 2017 г., то беше в будна кома, както се изразяваха някои колеги. Много рядко се възлагаха дела, тъй като НСлС има ограничена компетентност по разследването, освен ако те не са с фактическа и правна сложност и не са възложени от главния прокурор. НСлС беше тръгнала по наклонена плоскост, която можеше да доведе до закриването ѝ. В рамките на следващите 2-3 г. започна да работи изключително активно с партньорски служби. С всички американски правоохранителни органи - ФБР, Сикрет сървис, Хоумленд секюрити, британската НКА и с европейски партньори. Когато започнахме да работим с тях, качеството на работа се повиши, а с това и престижът на службата. Това е и една от причините професионалната общност да подкрепя кандидатурата на Сарафов за главен прокурор. През 2022 г. един много уважаван от нас американски прокурор обяви, че американските правоохранителни органи с никого в България не са си сътрудничили толкова добре, колкото в момента с НСлС. Едва ли има хора, които не биха искали след 1-2 г. такава оценка да бъде дадена и на цялата прокуратура. Тази добра съвместна работа доведе до предложението на г-н Сарафов през 2022-а да се създаде отдел по киберпрестъпления.
В момента си сътрудничим активно с Техническия университет. Четирима от следователите от отдела се обучават в магистърската им програма за киберсигурност и разследване на киберинциденти и киберпрестъпления. Преди три седмици проведохме обучение в базата на прокуратурата в Цигов чарк, в което лектори бяха водещи американски прокурори в областта на разследване на престъпления, свързани с криптоактиви, ФБР, Сикрет сървис и ТРМ - водещата компания при проследяване на трансакции с криптоактиви. За това обучение поканихме и участници от ДАНС, НАП, КПК, ГДБОП.
- С какво ги впечатлихте?
- С качеството на общата ни работа.
- Тя в какво се изразява?
- Не всичко може да бъде показано пред обществеността. В кабинета на директора на НСлС са идвали много висши представители на партньорските ни служби, координирана е работата по много известни случаи и наградите му от двама директори на ФБР и Хоумленд секюрити не са случайни. Помните случая с администратора на сайтове за детска порнография, който беше съден в САЩ. Ние го задържахме и извършихме много действия по разследването, беше екстрадиран в САЩ и осъден на 25 г. лишаване от свобода. Наш следовател свидетелства по делото. Работим по много случаи и вероятно някои от тях ще приключат по сходен начин.
Има и такива дела, по които разследването е затруднено поради независещи от нас процеси като войната в Украйна. Някои извършители на киберпрестъпления не могат да бъдат екстрадирани в България, но са установени. Например делото за хакерската атака срещу “Български пощи” дойде късно при нас, но при разследването установихме кой стои зад атаката, рускоговорещ е.
- В кой град е?
- Знаем откъде и как е осъществена атаката. Стигнахме до неговите лични данни, банкови сметки, до всичко, което е свързано с него.
- По колко дела работите?
- В момента са над 30 досъдебни производства в България и отделно искания за правна помощ, по които работим с чужди служби. В интернет няма държавни граници. Един извършител може да е в една държава, айпи адресът, от който извършва някаква дейност, да бъде скрит или формално да показва, че е в Боливия или Пакистан, ресурсите, които ползват да са в трета държава и разследването е невъзможно без добро международно сътрудничество. Но най-големият проблем в момента е Русия. Тя постепенно се превърна в държава, която толерира както прането на пари чрез криптоактиви, така и киберпрестъпленията. Най-големите перачници в момента имат офиси в бизнес комплекса в Москва “Москва сити”.
- Как перат парите?
- Създават най-различни борси, услуги за прикриване на произхода на криптоактиви. В много случаи се стига до тях, но поради това, че извършителите няма да бъдат екстрадирани, делата се спират. У нас остава усещането, че там на някакво ниво се толерират подобни престъпления. Още преди 17-18 г. в Столичната следствена служба имахме случаи, на които на техни сървъри, известни на държавата, се разпространяваше огромен обем от файлове с детска порнография. Ние само залавяхме българите, които плащаха абонамент, за да гледат, а на нашите искания за информация и преустановяване на дейността на тези лица никой не отговаряше.
CV
* Роден е през 1970 г. в Габрово
* Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
* Доктор по право на Софийския университет “Свети Климент Охридски”
* Автор на “Методика за разследване на киберпрестъпления”
* Преподавател в магистърската програма “Киберсигурност” на Техническия университет в София
* От 1995 до 1997 г. работи като следовател в Столичната следствена служба
* От 2000 до 2004 г. е прокурор в Софийската районна прокуратура
* През август 2004 г. заема длъжността заместник-директор на Столичната следствена служба
* От юни 2012 г. до настоящия момент е следовател в Националната следствена служба (НСлС)
l От 1 септември 2022 г. е завеждащ на новосъздадения отдел “Киберпрестъпления” в НСлС
