Целта ни е да насърчим повече млади хора да се присъединят към компанията, казва изпълнителният директор на "Главболгарстрой холдинг" АД
Емил Ангелов е главен изпълнителен директор и зам.-председател на Управителния съвет на "Главболгарстрой холдинг" АД.
Във вторник компанията отбеляза своята 55-годишнина с дискусия на тема "Намиране и формиране на кадри за бъдещето на строителството: Изграждане на утрешния свят". В нея участваха образователният министър проф. Галин Цоков, партньори на компанията у нас и в чужбина. "24 часа" потърси Ангелов за мнение относно визията за развитие на "Главболгарстрой холдинг".
- Г-н Ангелов, в големи компании, каквато е “Главболгарстрой холдинг” АД, по същия начин ли се усеща гладът за кадри, както навсякъде в бранша?
- “Гладът”, както го наричате, е повсеместен и се среща с еднаква сила навсякъде.
Търсенето не е единствено за висшисти или за тясно профилирани специалисти, а е на всички нива, дори там, където не е нужно специално образование.
За да запълним липсата на кадри, работим както с подизпълнители, така и с фирми партньори, които са специализирани в наемането на работници от чужбина. Пазарът, както виждате, успява сам да намери нишите и да ги запълни.
- Това, че в бранша предстои да се инвестират толкова много средства, не помага ли за преодоляването на недостига на работещи?
- Не мога да съм категоричен дали помага, но сметките ясно показват, че дори в предходните години, когато в строителството не е имало такива инвестиции, търсенето на кадри пак е било голямо. Представяте ли си при очаквани инвестиции за 12 млрд. лв. за следващите три години какво може да се получи?
Тук е важно да споменем, че един строителен работник не става такъв за половин година. Той минава известен период на обучение, след което преминава и конкретна практика, за да може да бъде сигурен в своите знания и умения и работодателят от своя страна също да е сигурен в него.
- А вие лично какво бихте препоръчали на един млад човек, който учи във висше училище, свързано със строителството, и се колебае?
- Ако усеща, че това е неговото призвание, най-добре е да скочи в строителството още докато учи. Казвам го и от личен опит. Когато аз бях студент първа година, границите се отвориха и много мои колеги от университета заминаха в чужбина.
Първоначално и аз се колебаех, но реших да уча и едновременно с това да работя в България по специалността си, която по това време учех и ме увличаше. Бил съм и на 4-часов работен ден, а в останалото време съм ходил на лекции.
Когато дойде времето да положа държавния си изпит, вече от 4 години работех по специалността, която изучавах, изпитващите познаваха много добре моите възможности и опит, затова директно ми казаха, че няма смисъл да ме питат каквото и да било и направо ми поставиха оценка.
А що се отнася до връстниците ми – адаптацията им, след като се върнаха от чужбина, беше много по-трудна, да не говорим, че при работа навън е необходимо да преодоляваш допълнителни трудности, като езикови и културни бариери, различен икономически климат и т.н. Тези, които останахме в България и имахме амбиции, се развихме и израснахме в йерархията, а тези, които се върнаха след 5 или 10 години, започнаха на по-ниски нива и се наложи да се доказват за втори път в живота си.
Връщайки се към днешната действителност, в “Главболгарстрой” работят едновременно три поколения служители, което е показателно за приемствеността между поколенията и възможностите за развитие, които компанията предлага.
Целта ни е да насърчим повече млади хора с мотивация и желание за растеж в сектора да се присъединят към компанията ни, да се научат и да се развият в посоката, в която искат, защото този бранш може да им даде много. Стига, разбира се, тяхното призвание да е строителството.
