На 8 април 1820 г. един гръцки селянин разчистваше рутинно нивата си на остров Милос, когато лопатата му издрънча звучно в заровена в пръстта мраморна статуя, за да разбере, че неслучайно родителите му го бяха кръстили Теодорос. Само човек, носещ името дар от бога, можеше да открие най-прочутата древногръцка скулптура, 203-сантиметровата Венера Милоска.
Теодорос Кентротас обаче знаеше, че късметът никога не идва сам. Затова не се учуди, когато след минути бе заобиколен от френски войници, водени от офицера Оливие Вутие. Те акостираха по-рано на острова на борда на ветрохода "Естафет", за да търсят антики. И нямаше как да отидат на друго място, защото точно до нивата на Кентротас се намираха античният амфитеатър и знаменитите катакомби на Милос. Оливие Вутие на мига схвана значимостта на откритието и веднага се свърза с френските консули в Константинопол и Смирна. Докато вървеше пазарлъка с Теодорос, турците също се намесиха в спора.
Но още по-бързо новината за откритието се разнесе из цял Милос. Десетки селяни се струпаха на брега, за да попречат на французите да натоварят скулптурата на борда на "Естафет".
Наложи се матросите да открият огън. Няколко гърци паднаха убити на място. Десетки милосци обаче се качиха на малките си лодки и последваха френския кораб до Пирея.
На пристанището гневните гърци станаха хиляди, за да влязат в директен сблъсък с французите и с турците, които им се притекоха на помощ. На финала над 200 гърци бяха убити на място, а Венера Милоска отплава за Франция, за да се озове в Лувъра, където е изложена и до днес.
Справедливо е да отбележим, че това е гръцката версия на тази знаменита история. Във френската не пада нито една жертва, а гръцкият селянин носи името Йоргос и е много по-прагматичен, отколкото родолюбив, в желанието си да осребри неочакваната находка.
Който и сценарий да приемем за истина обаче, фактите са си факти. Изящната скулптура, изработена от пароски мрамор от Александър от Антиохия, днес не е на острова, където й е мястото, а на 2260 км оттам в сърцето на Париж.
Но същата е съдбата и на една друга, забележителна жена - сред най-красивите, стъпвали някога по Земята - Нефертити, съпругата на египетския цар Ехнатон, чието име означава - Красавицата идва. В началото на XX век обаче Красавицата не идва, а си отива от родината, натоварена тайно на борда на кораб, за да пръска красота днес в музей в Берлин.
Подобно на знамения розетски камък, благодарение на който френският лингвист Жан Франсоа Шамполион разшифрова египетските йерографи. Днес камъкът от Розета, не е в Египет, защото е един от най-посещаваните артефакти в Британския музей в Лондон. Само през няколко зали от него са и мраморните фризове от Партенона в Атина, за които Гърция спори с Великобритания от десетилетия. Но този списък е твърде дълъг... Ако Британският музей върне всички заграбени от различни точки на света антики, ще стане най-празният музей на планетата.
Египет, Гърция, Италия от десетилетия водят битки за незаконно плячкосани артефакти. А аргументите, с които държавите колонизатори отказват, са от "мръсния въздух в Атина" до опасните условия в държавите, от които са грабили. Затова днес ще ви пренесем във Великия египетски музей, построен за 1 милиард долара в покрайнините на Кайро, който приютява в модерната си архитектура над 50 000 антични предмета за една от най-великите цивилизации в човешката история.
Ще Ви разкажем и историите на последния самурай, на първия похитител на самолет, когото ФБР никога не разкри. В джунглите на Борнео ще научим как орангутаните се правят на глупави, за да не ги накарат да работят:) И понеже нобеловите награди вече са факт, ще Ви разкрием едно рядко заболяване, което заразява фатално много от великите учени, главозамаяни от това престижно призвание.
