Ако искаме стабилни финанси, трябва да се премахне дефицитът и разходите да се насочват към резултати. Например заплати на учителите срещу по-високо качество в образованието, смята икономистът
Още акценти:
- Не може да има безброй правила, които да казват, че даден сектор получава повече от останалите
- Има огромен ръст на парите за здраве без резултат. Продължаваме да сме страната с най-голямо плащане от джоба - около 30%
- Трябва да се търсят структурни дупки в бюджета - като например намалените ставки по ДДС
- Защо Институтът за пазарна икономика за пореден път връзва бюджет с 3% дефицит и без вдигане на данъци, а двама служебни финансови министри не успяват? И показвате, че е достатъчно само охлаждане на амбиции и обещания, г-н Ганев?
- Служебните министри не достигат до реален бюджет, тъй като и двата пъти, в които говореха за голяма дупка в бюджета - първо беше в рамките на 6-7%, сега 8-9 на сто, ставаше дума за заявки, но без да се стига до приемането им.
След това видяхме, че рамката успява да влезе в 3% дефицит, поне досега. Големият въпрос сега е ще имаме ли мнозинство, което да подкрепи бюджета, или пак е вариант да удължим стария. Което не решава нито един проблем, а отлага вземането на решения.
- Кои амбиции и обещания трябва да бъдат охладени?
- Парламентът трябва да си свърши работата, защото той е гласувал най-различни правила, които тежат изключително много на бюджета. Най-лесният начин е със Закона за бюджета да направи поправки в закони, които въвеждат тези тежести.
Трябва да има охлаждане, но по-скоро под формата на ревизия на решенията на парламента. Да посочим три от тях. Едното е решението за увеличаване на заплатите в МВР. Това е министерството с най-големите разходи за възнаграждения - общо 2,5 млрд. лв. са само за тази година.
Новото правило, гласувано през февруари, залага увеличение с 40-50% на възнагражденията, което означава още 1,2 млрд. лв. към бюджета на МВР. Същото важи за Министерството на образованието. Разходите за заплати в отбраната достигат 1,7 млрд. лв., като новото правило, гласувано през април, се очаква да натежи с допълнителни 500-600 млн. лв.
За възнагражденията във висшето образование решението е от март, отнася се и за заплатите, и за минимален процент от БВП за разходи, като товари бюджета с още 200-400 млн. лв. И при трите решения няма насрещен ангажимент за повече приходи, просто има рязко вдигане на заплати, това е необяснимо от бюджетна гледна точка.
- Макар и неофициално, но има информация, че се обсъждат нови, по-високи осигуровки. Добра стъпка ли е, ако се приеме?
- Честно казано, не мисля, че може да се стигне до вдигане на осигуровките. Това е непопулярна мярка, която всеки работещ ще усети и ще реагира, защото автоматично означава намаляване на заплатите.
При 2300 лв. средна заплата всеки работещ ще трябва да отдели по 70 лв. на месец, за да се вдигат възнагражденията в държавния сектор. На практика всички ще дадем, за да вдигнем заплатите в МВР и отбраната. Това ни казват служебният министър и депутатите, ако бъде прието. Не ми се струва логично.
Ако политиците мислят със 70 лв. да си изпълнят лични обещания, ангажименти, а в някои случаи и зависимости към определени групи, това не трябва да се случи. По-правилно е парламентът да ревизира спорните решения за заплатите.
- Трябва да се отложат или да се отменят?
- Отлагането често се използва, когато има обещание, което трудно може да бъде изпълнено или отменено. Така беше при учителските заплати, когато бе обещано да се удвоят, което стана факт, но отне 4 години.
Въпросните три решения, които споменах, ще трябва да се ревизират, защото не става дума за еднократни увеличения, а за нови правила, които товарят всички следващи бюджети все повече. А и защото не може да има безброй правила, които да казват, че даден сектор получава повече от всички останали. Звучи като легендите, в които пирати избират помежду си кой да бъде главният, но тъй като всеки гласува за себе си, в крайна сметка няма избор.
Логически и практически невъзможна конструкция е.
- Пак има идея да се обложат свръхпечалби, този път на банките.
- В последните години има залитане в търсене на извънредни приходи за покриване на дефицита. Всъщност ние имаме дефицит през два дълги периода - от 2009 до 2015-а, т.е. след глобалната финансова криза, и сега след пандемията, вече четвърта година.
Когато има хроничен дефицит, една от възможностите е да се търсят еднократни приходи в бюджета под каквато и да е форма. Преди бяха енергийните предприятия - след финансовата криза бе ограбен ресурсът на здравната каса, сега на дневен ред са банките. Не мисля, че такъв тип еднократни мерки ще ни покриват вечно дефицита.
Има проблеми на бюджета, които няма да бъдат решени с еднократни вземания. Трябва да се търсят структурни дупки в него - като например намалените ставки по ДДС. Какъвто и спорен ефект за потребителя да имат, пандемия отдавна няма и не съществува причина те да продължават.
- Кои още структурни дупки трябва да бъдат покрити?
- Толсистемата е друга структурна слабост - всеки знае, че таксите, които събира, са малки и няма причина да е така. Който минава по пътищата ни, особено международните превозвачи, трябва да плаща реалната цена на това, което ползва.
Друг проблем - облагането на имотите, което не е променяно над 10 години. Данъците в хазарта също са ниски в сравнение, да речем, с акцизите. При цигарите на всеки 10 лв. 8,50 отиват за бюджета, а при хазарта каква е сумата, не е ясно.
Можем да се сетим за още примери, при които законодател и финансово министерство са погледнали по-благосклонно към някого, а не да се оглеждаме кой има най-много пари в момента.
- Сред идеите за още приходи догодина се споменава амнистия за неплатени данъци. Не ви ли порази размерът на несъбраното – 4 млрд. лв.?
- Това са натрупани в годините несъбираеми или трудносъбираеми вземания. Вече имаше и полезни мерки в тази посока - проверки на касови наличности, които изчистиха някои проблеми. Амнистията може да се ползва еднократно, веднъж на поколение. Тук можем да търсим и обвързване с еврозоната, за да изсветлим пари, които по-трудно след това могат да излязат на светло.
Но това не е мярка, която носи дългосрочна стабилност. По-скоро за бюджета трябва да се мисли с подход към добросъвестните платци и да не им се вдигат данъци и осигуровки. Амнистията е насочена към бандитите и как на тях да им решим проблемите, което не трябва да е във фокуса на финансовата политика.
- А решение ли е отвързване на средната и минималната заплата една от друга и на социалните плащания от минималната заплата?
- Механизмът за заплатите така или иначе ще се промени, очаква се към края на годината социалното министерство да предложи нова схема. Най-вероятно ще влезем в дискусия каква да бъде, но ще е за 2026-а, а не за догодина. Добре е да има ново правило, ще видим какви варианти ще се предложат.
При социалните плащания трябва да се върви към обвързване с линията на бедността и няма нужда всяка година да се минава през промяна на законодателството. За тях по-скоро трябва да има подоходен критерий. Неравенствата намаляват, а това не струва по-скъпо на бюджета, така че трябва да се върви в тази посока.
- Няколко пъти казвате, че бюджетът има структурни проблеми, а дефицитът е само един симптом. Къде се намира решението?
- В това да има макроподход, дългосрочен поглед към бюджета. Едно е да се появи дефицит по време на криза, друго е в ситуацията на икономически растеж да имаш голям дефицит и да помпаш инфлацията. Това, което имаме като рамка в последните 20 години, показва, че имаме устойчиви приходи в размер на 37-38% от БВП и проблем с разходите в дълги периоди след големите кризи.
Историята показва, че когато прескочим тавана от разходи в размер на 40% от БВП, се появява дефицит в рамките на 2-3%. Ако искаме стабилен бюджет, трябва да премахнем дефицита и да насочваме разходите към резултати. Например - заплати на учителите срещу по-високо качество, измерено през резултатите на ПИЗА или външното оценяване.
Има огромен ръст на парите за здраве без никакъв насрещен резултат. Продължаваме да сме страната с най- голямо плащане от джоба - около 30%. Ето просто решение - този огромен ресурс от последните години за здраве да се използва да се намали плащането от джоба, за да станат по-достъпни здравните услуги.
- Защо все не се случват тези промени?
- Загубата на посока в бюджета и наглед хаотични решения, но някои доста добре организирани, са логично следствие от нестабилността, от плаващи мнозинства, от боричкания, а и от чести избори, които поощряват вредното популистко говорене.
Някои от изказванията дори ги разчитам като, “ако не направите стабилно мнозинство с нас, ще видите, че можем да бъдем и лоши популисти”. Тази игра на котка и мишка с бюджета може да изиграе лоша шега, защото не всичко винаги е управляемо. Добре е тези, които обещават, да помнят, че трудно се взема и това най-често се случва за сметка на най-беззащитните.
- Изборите в САЩ, промените в Европа, продължаващите войни, рецесията - всичко това отразява ли се на икономиката и финансите?
- От гледна точка на парламентарни мнозинства у нас едва ли. Но със сигурност има допирни точки. Възможно е промените да създадат натиск върху бюджета, ако например се стигне до увеличаване на парите за отбрана. Сега гледаме възнагражденията там, но може да се наложи да гледаме по-сериозно и ангажимента за инвестиции в отбраната.
Има ефекти и върху икономиката. Ако се наложат вносни мита, нашият оборот със САЩ не е голям - над 2 милиарда лева, но още по-дълбока е връзката през веригите на доставки в Европа. Промяната в търговската политика на САЩ може да доведе до ново забавяне на европейските икономики, което вече ще има директно отношение към нашия пазар.
Има ги тези взаимодействия, но това само по себе си не ни казва как да си решим проблемите вътре. Тези призиви да направим евроатлантическо правителство започват да означават все по-малко. Това, което се разигра пред Народния театър преди дни, показва, че политици и части от обществото дори не могат да отидат заедно на театър, а камо ли да осъзнаят, че всички сме в една лодка и трябва да се търси път напред.
Картината в парламента не е много по-различна от това, което видяхме пред Народния театър. Изострянето на невъзможността отделни групи да си говорят води до въпроса дали сме способни да бъдем заедно. А когато морето е бурно, трябва да се търсят компромиси и път напред.
CV
- Завършва специалност “Макроикономика” в УНСС
- Започва работа в Института за пазарна икономика през 2007 г. В момента е старши изследовател в ИПИ
- Председател е на УС на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г.
- Автор е на множество икономически публикации
- Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа
