Харис загуби не като жена, а като партийно клише срещу автентичната стихия на Тръмп, каза още международният анализатор пред "24 часа"
Още акценти от интервюто:
- Той увеличи подкрепата си сред латиносите и младите. Тя дори с патерици като Бионсе и Джей Ло не успя да стигне до Белия дом
- Ако има изненади, свързани с резултатите и тяхното
- предварително измерване, те може би трябва да се търсят преди всичко в недостатъчната подкрепа, която
- Камала Харис получи от жените
- Каквото и да е търгашество на гърба на Украйна ще засегне не само нея, но и сигурността на Европа
- Ако формирането на власт в България зависи от това кой е президент на САЩ, още избиратели у нас ще станат гъбари
- Кои са основните разлики между победата на Доналд Тръмп през 2016 г. и сега, осем години по-късно, г-н Табаков?
- От чисто електорална гледна точка, има две групи, които реагираха много различно през 2016 и 2024 година. Това са латиносите и младите избиратели. И в двата сегмента кандидатът на демократите – тогава Хилари Клинтън, сега Камала Харис - победи, но със стопяващи се разлики спрямо републиканеца. Тоест в рамките на периода от осем години Доналд Тръмп е успял да увеличи драстично подкрепата си сред испаноговорещите и младите избиратели.
Отвъд техническото измерение на електоралното поведение, на тези избори Доналд Тръмп се яви като фаворит, като човек, който вече е бил президент на САЩ, а не като антисистемен аутсайдер, какъвто бе през 2016 година. Тогава Тръмп се появи като ницшеанския Заратустра, ходещ с чук в ръка, с който да разбие статуквото. През 2024 година той вече бе статуквото: Тръмп бе осигурил консервативно мнозинство във Върховния съд и успяваше да влияе на поведението на републиканците в Камарата на представителите в казуси като подкрепата за Украйна и мерките за сигурността по южната граница с Мексико.
- Защо САЩ за втори път не избраха жена президент - не са готови като общество или всичко опира до фигурата на кандидата за държавен глава?
- Проблемът не е жената като пол, а Камала Харис като политик. Без значение дали вицепрезидентът на САЩ определя себе си като индийка, или афроамериканка, всъщност тя бе прекалено безцветна. Не притежаваше обаянието на политика, а по-скоро изглеждаше като пластмасово изделие, изскочило по калъп от производствената поточна линия на Демократическата партия. Не притежаваше естествената симпатичност на Бил Клинтън, оригиналната налудничавост на Ал Гор, романтизма около Барак Обама, характера на Хилари Клинтън и старомодната приличност на Джо Байдън. Камала Харис беше тяснопартийно клише, което се сблъска с автентичната и неподправена стихия на Доналд Тръмп.
- Политическите битки бяха концентрирани по темите за абортите, контрола над оръжията и нелегалната миграция. Но под тях не видяхме ли всъщност битката между различни лобита, които имат съвършено различни представи как трябва да се управляват САЩ? Техноелитът, като например Илон Мъск, както и военното лоби подкрепиха Тръмп, докато Холивуд, Уолстрийт и мейнстриймът подкрепиха Камала Харис.
- Всъщност част от причините за политическото битие на Доналд Тръмп и изобщо това, което направи неговото избиране за президент възможно два пъти, бе наративът, че той ще еманципира американския народ от всички тези лобита, конгломерати и частни интереси. В рамките на кампанията той говори за “врага отвътре”, а сред привържениците му е популярен рефренът за “дълбоката държава”. Въпросът е дали Доналд Тръмп може да освободи САЩ и от един друг субективен интерес – лично неговия. Понеже в тази кампания, докато говореше срещу Пекин и обещаваше рекордно високи мита за китайския внос в защита на американското производство, той продължаваше да продава негова Библия, напечатана и внесена от Китай. Заратустра пред публиката, Фьодор Карамазов - зад гърба ѝ.
Иначе в по-общ и социален смисъл, когато Холивуд започне да прожектира пропаганда, а не изкуство, появата на Тръмп е закономерно следствие. Когато творческият размах бъде сменен с идеологическа редакция и продуктово позициониране, реакцията е нормална. Изкуственото изкуство винаги е до време. А както видяхме, дори и качена на двете патерици Дженифър Лопес и Бионсе, Харис не успя да докуца до Белия дом.
- До последно сякаш социологическите агенции даваха, че резултатът ще е на кантар, и в крайна сметка бяха далече от истината. Кои настроения не успяха да уловят?
- По принцип малки електорални разлики могат да създадат големи такива в Електоралната колегия, която избира президента на САЩ. Това поражда известно неразбиране, тъй като в Електоралната колегия се отваря една “ножица”, която иначе не личи в популярния вот. Всъщност американските социолози се справиха добре този път, тъй като резултатът и на двамата кандидати е в рамките на посочената социологическа грешка. Просто Харис се движи надолу, Тръмп – нагоре, но и двамата са в диапазона на допуснатото отклонение за всеки един от тях. Още повече че американските социолози въведоха допълнителни промени в моделирането си, за да могат да хванат по-добре количеството избиратели на Доналд Тръмп. Последното се наложи поради това, че на предишните два президентски вота – през 2016 и през 2022 г., социолозите не успяха да прогнозират правилно резултатите на републиканеца.
Ако има изненади, свързани с резултатите и тяхното предварително измерване, те може би трябва да се търсят преди всичко в недостатъчната подкрепа, която Камала Харис получи от жените. Но и тук монетата си има друга страна, доколкото социолозите системно предупреждаваха, че нейният електорат е по-слабо мотивиран да упражни правото си на глас.
- Каква вътрешнополитическа динамика очаквате в американското общество оттук нататък - ще видим ли студена гражданска война?
- Вече се чудя дали четири години стигат, за да зараснат раните, отваряни в американското общество при всеки едни президентски избори. Част от проблема бе, че и Камала Харис, и Доналд Тръмп бяха поляризиращи фигури: било демократът, с нейното сегментарно социално инженерство, било републиканецът с речниковата му стилистика на опърничав юноша. Те са по-добри в отварянето на рани, отколкото в тяхното лекуване. Затова, за да няма топла или студена гражданска война, американците трябва да покажат, че са повече – в качествения смисъл на думата, от политиците им. И да защитават традицията си, която ги е направила американци, срещу партийните им демагози. И винаги да гласуват за конституцията си.
- В каква посока ще поеме дипломацията на САЩ сега при Тръмп и къде е Европа в неговите планове? Логиката сочи, че по време на републиканците традиционно фокусът на американските интереси се измества на изток от Европа - към Иран, Китай и като цяло към Пасифика.
- Още от края на мандата на Джордж Буш-син и особено видимо през периода на Барак Обама американската външна политика започна да полага фокуса си към Азия. Основна причина за това бе геополитическото набъбване на Китай, съпроводено с икономическата експанзия на Пекин спрямо страните от Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия и релативизацията на сигурността в Източнокитайско и Южнокитайско море. Увеличаването на американския търговски дефицит спрямо Поднебесната империя и съперничеството в производството на полупроводници придадоха допълнително стремление на този фокус. Икономическото и военно “задушаване” на Тайван от Китай, както и руско-китайската симбиоза, тепърва ще дават допълнителни аргументи за материализиране на американския интерес в тази част от света. В това отношение американската външна политика досега, включително и в първия мандат на Доналд Тръмп, демонстрираше последователност. Може би не обезателно инструментално сходство, но със сигурност целево.
Европа бива мислена от Доналд Тръмп през призмата на две основни обстоятелства, и двете натоварени с негативна конотация. Първото е търговският дефицит на САЩ спрямо ЕС. Тук е основният риск пред двустранните отношения между Вашингтон и Брюксел и те да не започнат “да се замерят” с мита по примера на първия президентски мандат на републиканеца. Второто обстоятелство е войната в Украйна, която бива възприемана от Тръмп като неоправдан разход за американската хазна. Заедно към тези две обстоятелства може да бъде добавено и трето: продължаващата неспособност на редица европейски правителства да инвестират достатъчно в своята собствена отбрана.
- Именно за войната в Украйна искам да ви попитам. Каква би била ролята на САЩ при Тръмп по отношение на нея? Замразяване на конфликта, решение или нещо като бизнессделка с Русия?
- Съображенията са, че Доналд Тръмп може да релативизира военната и хуманитарната подкрепа, която САЩ дават на Украйна. Аз бих положил именно неговата политика спрямо Киев като критерий за това дали неговият мандат ще бъде полезен, или вреден за Европа. Казвам това с пълното разбиране, че Тръмп не мисли сигурността на ЕС и САЩ като взаимосвързана и че той има по-скоро търговски поглед към външната политика, стъпваща на двустранни отношения, а не на многостранно партньорство, базирано на споделени ценности и интереси.
Поредният руски автократ се е преоблякъл във Владимир Путин, блъска пред вратата на Европа и пита: “Лакомство или пакост?”. Ако Доналд Тръмп мисли, че агресията на Русия спрямо Украйна трябва да бъде възнаградена с лакомство, то това няма да възпрепятства по-нататъшната пакост, а ще е покана за още злини. Историята учи, че когато агресорът не бъде санкциониран, а бива възнаграждаван, той увеличава апетита си. Безнаказаната агресия не носи мир, а приближава войната. Сключването на сделка, алъш-вериш или каквото и да е търгашество на гърба на Украйна ще касае не само въпросната страна, но ще има по-нататъшна проекция и спрямо сигурността на Европа.
Разбира се, в международните отношения компромисът е задължителен, защото алтернативата е война. Европа и САЩ правиха редица компромиси спрямо Русия, създавайки унизителните за Украйна Мински споразумения. Но войната вече е тук и тя не е по инициатива на Европа. При това положение компромисът не трябва да бъде правен от жертвата, ще кажат либералите, понеже това ще счупи моралния порядък и ще увеличи обема на несправедливост, което ще доведе до нова война. Компромисът не трябва да бъде правен и от по-силния (Запада), защото това ще бъде проявление на слабост и покана за война, ще обърнат внимание реалистите. И от либерална, и от реалистична гледна точка чукащият на вратата на Европа Путин трябва да получи не лакомство, а прът. Въпросът е като какъв ще се преоблече Доналд Тръмп – като приятел или като неприятел на Европа.
- Избирането на Тръмп увеличава ли шанса за формиране на правителство у нас, както твърдят някои?
- Ако формирането на българска изпълнителна власт зависи от чужди фактори, то това би било много тъжно. И в същото време тежка констатация за положението на зависимост на родните политици. Чудесно си давам сметка, че България няма ресурса да задава обстоятелства от международен порядък, но някакъв минимум на благоприличие и суверенитет е най-малкото, което заслужаваме като граждани. В противен случай това ще е само една от многото причини, поради които все повече наши сънародници се преквалифицират от избиратели в гъбари.
CV
Мартин Табаков е роден и живее в София
Магистър по История на философията от СУ "Св. Климент Охридски"
Доктор по политически науки от Нов български университет
Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток
Автор е на редица аналитични коментари в българските медии
Работил е като съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи на България
