Америка поиска да се върне в XIX век, когато "мъжете още бяха мъже, жените бяха още девици, а сексът все още беше секси", както се пее в една песен на, забележете, Бекстрийт Бойс.
Вашият friendly neighborhood historian (гледайте Спайдърмен повече - б.а.) ще ви обясни с думи прости какво е била Америка през XIX век, за да прецените до колко Доналд Тръмп може да си позволи да я върне обратно там.
Политиката:
Политиката през XIX век е била доминирана, както сега, от две политически течения . Първите, представени най-напред от федералистите (Джон Адамс, Александър Хамилтън) настояват за силна централна администрация, национална банка, федерални закони и ясни правила, важащи за всички щати. Във външната си политика са по-скоро изолационисти, предпочитащи да са в добри отношения с Британия и да я оставят тя да регулира свободния трансфер на стоки. В последствие част от техните идеи ще бъдат продължени от Републиканската партия.
Втората група, представена най-напред от демократ-републиканската партия (Джефърсън, Медисън) са хората, които настояват за максимални лични свободи, минимална централна власт, свобода на търговията, развитие на селското стопанство. Тази група хора подкрепя идеята за конфедерация от самостоятелни държави (щати), а не толкова централизирана, федерална система. Техни наследници през XIX век стават Демократическата партия, която отаразява интересите на богатите индустриалци и земевладелци.
Републиканци и Демократи разменят своето политическо портфолио едва в началото на XX век, като демократите стават "гласа на народа", а републиканците - на богатите предприемачи. Днес виждаме началото на нова ротация, базирана не толкова на база богатство, колкото ценности и светоглед. Републиканците се превръщат в партия на ниските и средни слоеве, както и употребяващите ги милиардери, докато демократите остават изразител на позициите на "средната класа". В този смисъл, Републиканците се превръщат в римски републиканци стил "времето на Цезар" (разбирай оптимати), докато Демократическата партия се трансформира в това, което през XIX век са европейските либерални партии, (разбирай британските виги например).
Икономика и търговия:
През XIX век Америка изживява т. нар. Позлатена епоха - времето на безконтролно развитие, наречено от левите "див капитализъм". Това е епохата, която докарва мокри сънища на Айн Ранд и Илон Мъск, и към която днес се стремят почитателите на Тръмп най-вече сред милиардерите. В тази епоха, САЩ защитават вътрешния си пазар чрез протекционизъм, като същевременно насърчават конкуренцията чрез свеждане до минимум на всякакви държавни регулации. Резултатът от тази политика е впечатляващ за САЩ - през 1914 г. Щатите имат по-голяма икономика от Великобритания и Германия взети заедно. Обратната страна е добре показана във филма "Бандите на Ню Йорк" и е вещо описана от Франсис Фукуяма в "Политически ред и политически упадък". В тази епоха САЩ се стреми да изнася много, да внася малко и да трупа ресурси, които да се инвестират в постоянен растеж на икономиката. Този значителен ръст е постигнат с приемане на постоянни вълни от мигранти, които осигуряват евтина работна ръка, която няма особени права, за разлика от борбите за социална справедливост в Европа, водени от местните. Популацията на Щатите нараства от ок. 3 000 000 през 1790 на 30 000 000 около 1860 г. и достига 100 000 000 към 1914 г. Без този човекопоток, икономическият ръст би бил невъзможен.
Външна политика и отбрана:
В периода 1790-1914 г. - Дългият XIX век на САЩ, Щатите са като цяло изолационисти, които избягватв сякакво вмешателство в конфликтите на Великите сили. Въпреки това, Америка има един фундаментален принцип, положен от президента Джеймс Мънроу през 1823 г. "Доктрината Мънроу" гласи, че в Западното полукълбо не може да действа свободно нито една друга Велика сила, освен САЩ. Нито една от европейските империи яма право да разширява своите владения в Западното полукълбо, а САЩ ще се стреми да остане единствената Велика сила. Тази доктрина напомня деленето на света през 1493-1527 г. между Португалия и Испания, когато испанците получават Запада, а португалците - Изтока. Следвайки "Доктрината Мънроу", САЩ изгонват Русия от Аляска (1867 г.), оказват натиск за постепенната еманципация на Канада от Великобритания; Предотвратяват завладяването на Мексико от Франция (1861-1867); Прогонват Испания от последните й колонии в Куба, Пуерто Рико и Филипините (1898 г.) и завладяват множество острови в Тихия Океан, сред които най-важни ще се окажат Хаваите (1898). В този контекст трябва да се разглежда и насилственото отваряне на Япония след 1867 г., където САЩ залага на разширяващите се свои търговски интереси и желанието да изнася свободно стоки на нови пазари. Същевременно, Вашингтон постоянно разширява икономическата си доминация над Западното полукълбо в онова, което тогава започват да наричат "бананови републики". Показателен е примерът с Панама, която е създадена в началото на XX век, след като САЩ я откъсват от Колумбия, за да могат да построят Панамския канал според своите условия.
Както е видно, външната политика на САЩ не е никак пасивна, нито толкова изолационистка, а по-скоро е свързана с обслужване на тесните американски интереси. За постигането на тази политика, САЩ използва ограничена по размер армия (едва 30 000 през 1880 г.), която се увеличава при нужда. За сметка на това, страната поддържа постоянно нарастващ, модерен флот, следейки с едно око и реакциите на първата морска сила Великобритания. Когато е необходимо се водят войни както в Северна Америка (срещу Мексико), така и по морета и океани (срещу Испания). Русия е заплашена с военна интервенция в Аляска, ако не предаде колонията срещу скромна сума. В замяна, САЩ подкрепя Русия в Китай като балансьор на нарастващите интереси на Великобритания и Франция в Тихия океан, който САЩ третира като "свой".
Човешки права и миграция
Правата на мигрантите и на чернокожите са огромен проблем за САЩ през целия XIX век. Много повече от днес, Щатите са империя на белия мъж. Социалната пирамида е остра, с тесен връх и широка основа. Еманципацията на твърде много слоеве и социални прослойки е болезнен процес, придружен с бунтове, стачки, блокади и митинги. Гражданската война се води и заради правата на населението, което е показателно за важността на социалните отношения. Въпреки това американското общество остава силно сегрегирано. Малцинствата се насъскват едно срещу друго, за да гарантират стабилност на утвърдената средна и висша класа. Източно европейци и "келти" (шотландци и ирландци) са противопоставяни на германци и италианци. Евреите имат свои проблеми, латиноамериканците също. Чернокожите започват постепенно да се еманципират от робството едва след 1867 г., като социалните им права не са особено разширени чак до Втората световна война (виж филма Color Purple). Религията също играе важна роля - протестанти и католици доминират религиозната среда, а всички други вярвания са третирани като втора категория. Между протестанти и католици продължава познатото от векове противопоставяне, пренесено от Европа.
Макар много от недъзите на XIX век да са поправени, под повърхността остават здравите основи на стария социален ред и те започват да изплуват, съдейки по ценностите, пропагандирани от новоизбрания президент и кликата около него. Богатият бял мъж се опитва да се върне на бял кон, след като, в очите на местните, традиционните ценности бяха поставени под обсада от woke културата. Някои социални категории, свързани най-вече с по-религиозните общности, са готови да бранят връщането на този стар ред, въпреки че техните предци не са добрували в него - за справка вотът на мъжете и жените с латиноамерикански произход.
Така изложените факти ясно показват, че днешните републиканци действат като наследници повече на старите демократи и по-малко на старите републиканци. Същевременно, поддръжниците на Тръмп се обявяват за изолационзъм, който обаче САЩ никога не са спазвали напълно. Ако Тръмп следва политиката от XIX век, САЩ няма да се откаже от повечето конфликти, в които страната вече е намесена, а напротив, може да се отворят и нови, стига Вашингтон да вижда в това печалба. Най-драматична промяна ще настъпи в икономическата политика - премахване на задръжките у дома и налагане на задръжки в чужбина. Вашингтон ще използва силите си, а те са значителни, за да постигне поредица от индивидуални сделки, а няма да се стреми към изграждане на големи икономически блокове. Икономическия растеж и свобода, които Тръмп обещава обаче, не могат да се постигнат без наплив на квалифицирани мигранти или по-сериозна инвестиция в централизираното образование - нито едно от двете не е на дневен ред при републиканците днес. От социална гледна точка, връщане към XIX век ще означава възстановяване на част от фундаменталните принципи на социално делене и категоризиране, замразяване на движения за равни права на жените и LGBTQ+ общността и възстановяване на по-традиционните ценности, свързани със семейство, църква и социално поведение.
(От фейсбук, заглавието е на редакцията)
