- "Най-силно е чувството на обреченост, имах нужда да плача, самотата ме обгърна, усещах агресия към детето ми", описва състоянието Лидия Цветкова
- Предпоставка за заболяването: Липса на любов от пръв поглед между майката и бебето
- Единствените хора, които могат да помогнат, са жени, минали през това
Следродилната депресия е по-страшна от това, което всички си представяме. Мрачните мисли, породени от тревоги и съмнения в собствените възможности на майката, завладяват ума й напълно. Сякаш щастието от появата на бебето е поставено под съмнение.
Биляна Петрова, която беше намерена мъртва преди дни, след като скочи от 7-мия етаж и падна в двора на църква, не успя да спечели "битките" в главата си. По думите на нейни приятелки до последно вярвала, че може да направи по-хубаво за децата си, въпреки че в очите на близките й е "майка по учебник".
Същото, което е чувствала Биляна през последните седмици, го изпитват и други жени в следродилна депресия. Една от тях е Лидия Алексиева. За първи път пред "24 часа" тя описва в подробности най-мрачния момент от живота й, но и пътят, по който тръгва, за да избегне леталния край.
- Лидия, колко време след раждането на детето Ви се появи следродилната депресия при Вас?
- Аз родих секцио, което няма значение по темата, тъй като всяка жена може да я застигне следродилна депресия. Останах пет дни в болницата, защото така е по правило. Моята следродилна депресия започна на третия ден. Има теория, която гласи, че съществува и предродилна депресия. При нея се появява страх от промяната, която идва след раждането, но и как ще влезем в ролята на майки. Тя няма нищо общо със случващото се след това. Дори да имаме такава, това не може да предскаже дали ще се яви и следродилна. Бременността ми беше спокойна и щастлива, дори си казвах, че следродилна депресия мен няма как да ме застигне, но се случи.
- Опишете какво беше чувството през този период?
- Първото и най-естествено нещо е, че имах постоянна нужда да плача, но това е заради разбутването на хормоните. Чувствах, че съм напълно сама в цялото нещо, което ми се случва. Без значение, че мъжът ми е до мен, аз се усещах самотна. Това се разрасна изключително бързо и изведнъж ме погълна. Усещах обреченост и тежест в гърдите. Събуждах се сутрин и не исках денят да започва. Не намирах смисъл дори в това да си измия зъбите, камо ли да направя повече за себе си. Това беше първият признак, че нещо не е наред. Второто нещо е, че не исках да излизам с хора, а да съм затворена вкъщи, тоест никой да не ме вижда и никой да не чува за мен. Дори, когато ме питаше някой как се чувствам, не изпитвах желание да отговарям, защото бях сигурна, че въпросният човек няма да ме разбере. Мъжът ми виждаше, че не се чувствам добре и опитваше да ми помогне, но за мен не беше важно. Бях загубила удоволствие от нещата, които преди това обичах да правя - да излизам с приятелки, да пазарувам, да прекарвам време сама вкъщи с книга. Всичко, което ме зареждаше, вече не работеше. На трето място - буквално мразех живота си. Изпитвах омраза към това, което се случва и мислех как да върна времето назад. Много силен признак беше и агресията, която изпитвах към детето ми. Никога не съм посягала. Много майки, които са минали през следродилна депресия, са споделяли пред мен, че са изпитвали агресия и нежелание за грижа, а не любов към децата си. Агресия в този момент изпитваш и към мъжа си, защото го обвиняваш, че не те разбира. Бяхме пред раздяла. В тази ситуация партньорските отношения в двойките са застрашени.
- След като сте минали през депресията и сте я изследвали, можете ли да отговорите на въпроса какво точно кара една майка да изпадне в такава?
- Важно е на какво сме били свидетели в детството ни. Важно е как нашата майка е минала през този период. По мои проучвания - при над 90% от жените, които изпадат в следродилна депресия, техните майки също са имали такава, или пък тежко майчинство - били са нещастни, карали са се е с бащата на детето им, имало е токсична среда. Много майки остават в детето си чувството, че то е тежест. Така в него се създава асоциация, че да имаш дете е нещо много тежко, трудно и жестоко. Този модел, ние жените, когато пораснем, го носим в себе си. Колкото и да се опитваме да страним от моделите, ние ги повтаряме.
Една от основните причини за депресията е ниското ниво на окситоцин. Той се произвежда естествено при раждането и когато дадем живот, самото производство на окситоцина ни помага да се свържем с детето, като намалява тягостните чувства. При много жени, включително и при мен, окситоцинът е в дефицит, което увеличава риска от депресия. Аз разбрах, че е важно по време на бременността и месеците след раждането да се опитваме да го увеличаваме изкуствено. Тоест движение, физически контакт с партньор, бебе, приятели, дори със сладко в умерено количество, музика, красиви гледки. Количеството на този хормон у нас зависи отново от нашата майка, тоест колко е било нейното количество, когато ни е давала живот. Доколко сме я виждали щастлива, след като е родила.
- Щастието от това, че има бебе не е ли по-силно от негативните мисли и тревоги? Не ги ли заглушава?
- Правила съм проучване между жени, които не са искали дете, но са родили, и такива, които цял живот са мечтали да им се роди дете, отново са родили, но все пак изпадат в следродилна депресия. Тук няма никакво значение майката до какво степен е искала това дете и дали в този ден й се сбъдва най-голямата мечта. Самият процес е толкова силен и те поваля, че много жени изпитват тези вътрешни конфликти.
- Биляна Петрова е споделяла, че не е добра майка.
- Да, защото в нея се е породил следния конфликт: "Аз съм длъжна в момента да се чувствам щастлива, защото ми се е родило дете, защото, за разлика от други жени, които не могат да имат деца, на мен ми се е случило". От друга страна си е казвала: "Чувствам се адски нещастна и не мога да обясня това нещастие, аз да не съм луда да споделя това за нещастие, ще ме осъдят". Дори да обича своето дете, депресията й е силна. Ще кажа и друго - не при всички майки се случва този "клик" от пръв поглед с бебето. Известно време майката не изпитва любов към него. Може да има нужда от повече време, за да усети такава. Не всички майки и деца имат този "бондинг" (сближаване с бебето - бел. ред.) още от раждането. Това е един нов човек, който тя трябва да опознава и с когото да се свърже. Тоест - аз съм го носила 9 месеца в корема, но това няма общо, защото ми трябва време да изградим връзка. Абсолютен мит е, че всяка майка може да изпита любов от пръв поглед. И при мен не се случи, стана по-късно. Това също е предпоставка за следродилната депресия.
- Минавали ли са през ума Ви самоубийствени мисли?
- Да. Не съм стигала до действие, но тогава не ги споделих, а когато следродилната депресия мина. Грешка или не, успях да се съхраня. Чувството на липса на смисъл ме смазваше и подтикваше натам.
- Имаше ли действия и думи на ваши близки и познати, които задълбочаваха депресията?
- Да. Единствените хора, които могат да помогнат по време на този период, са жени, минали през такава. Всички останали нямат никаква представа какво е чувството и с думите си, дори да са добронамерени, няма как да допринесат с нищо. В този момент на жената не й се съществува, не й се живее, не иска да си гледа детето. И някой да дойде до нея и да й каже: "спокойно, това ще мине", как точно в този момент тя да намери сили да му повярва? Защото вътрешно, дълбоко в себе си, е убедена, че няма да мине. Едно от най-силните усещания е чувството за обреченост. Ти просто не виждаш надежда. Лично мен това ме дразнеше, дори да знам, че човекът отсреща е добронамерен. Караше ме да се затварям в себе си и да не споделям.
- Как успяхте да излезете от нея?
- Веднъж в седмицата започнах да посещавам терапия. Трябва ни човек, които професионално да се занимава с нас, защото виждаме нещата по много по-различен начин. Друго - запознанства с жени, които са минали или минават през същото. Тогава виждаме един истински събеседник отсреща, с когото да си кажем тези неща без да ни осъди и без да каже: "ти луда ли си, гледай какво хубаво детенце имаш". Третото важно е да продължим да правим малки ежедневни стъпки за грижа към себе си. Последното, което исках да правя тогава, беше да се обличам и гримирам, но въпреки това го правех всеки ден. Имат значение малките ритуали като чаша кафе и хубава стара песен. Все неща, които ни свързват с щастливото минало. Важно е майката да се върне към себе си като жена - коя е била тя, кои са нещата, които е обичала да прави, готвене, творчество, дори да се върне на работа по-рано. Така гради ресурс, нужен точно в този период, за да се справи с цялото нещо. Друго важно е да не се правим на героини и да не се чувстваме зле, когато имаме нужда от помощ за детето. Негативните емоции и мисли се изострят, ако няма кой да те отмени за спане, почивка, пътуване и т.н. Дори само за един час. Първите месеци всяка жена иска да бъде от всичко по много - да гледа детето, да гледа себе си, да обръща внимание на мъжа, така че да има баланс във всичко. Това, което на мен ми помогна тогава беше, че просто си дадох право да оцелявам. Без да правя екстра усилия и движения, за да покривам домакинска работа, да гледам бебето и всичко. Просто трябва да оцелееш и да правиш най-важните неща - тези, за които имаш ресурс в първите месеци. От моя черен период, визирам следродилната депресия, както и от последния случай на Биляна Петрова, реших да създам организация за подкрепа на психичното здраве при майките. В телеграм групата ни вече има над 400 жени, с които споделяме проблеми на майчинството, както и неща, които ни затрудняват. Целта е веднъж месечно да правим безплатни събирания на живо. По време на груповите терапии аз помагам с различни съвети, има и практика. Ще каним различни гости. Идеята е да оформим общество от хора, които разбират проблемите си, защото минават през едни и същи. Така някоя майка може да разпознае себе си и тревога, които не осъзнава, но изпитва.
- Може ли тежка следродилна депресия да се появи след раждането на второ дете, ако след първото не е имало такава?
- Да, случаят на Биляна е такъв. Доколкото стана ясно след първото раждане не е имало проблем, случило се е след второто.
