За творците и отношението на държавата, или как “Концертна дирекция” опроверга Булгаков
Принос. Съществителното име от мъжки род според тълковния речник на българския език означава добавка, постижение, които издигат на по-висока степен, развиват. Може да бъде употребен като окачествяване на дадена дейност с голям принос, а също така и с нищожен принос.
От 1 януари 2013 г. в България влезе в сила законът за отпускане на допълнителна помощ за заслуги. Ситуацията бе, че изявени творци бяха оставени без законови уредени права за пенсии поради изчезнали, наводнени, изгорели или изобщо незнайно де пропаднали документи, удостоверяващи техния труд, според който са получавали хонорари и съответно заплащали данъци.
Положението и досега е в смисъла - абе всички сме им ходили на концертите, ама то това да пееш (играеш, танцуваш и т.н.), труд ли е.
Няма да задълбавам в конкретика де е пенсионният фонд и де са архивите. Фактът е, че ги няма. Какво правим оттук нататък. Че пием по една студена вода, е ясно.
Но все пак има и списъци, според които определени заслужили лица, имащи голям принос в областта на културата, получават пожизнено едни 700 лв.
Синът ми два пъти попита “Колко?! Седемстотин?!” Ами - толкова бяха през 2013 г., толкоз си и останаха. Гласувани са със закон. А за да се актуализира законът, трябва да се внесе поправка към него. Не съм юрист, ама има си процедура. Та излязоха тазгодишните предложения на временното правителство (ох, служебното, разбира се, ама нали си е временно) с номинациите за допълнителното подпомагаме на заслужилите творци. 10 (словом десет) души.
Има безспорни личности, споменаването само на името на които е достатъчно. Проф. Милена Моллова само наградите и учениците си да изброи, не можеш я стигна откъм принос. Влезте в гугъл и си ги бройте сами. Проф. Моллова е на 81 години и през всичките от тях се е трудила за българската култура. Същото важи и за 91-годишната Рада Москова, която е обогатила културата ни не само с театралния режисьор Теди Москов. Даниела Кънева, този еталон за журналистическа етика и висок професионализъм, само интервютата с Индира Ганди и Раджив Ганди да беше направила достояние на света, щеше да е достаъчно, но да не забравяме всичките й репортажи от горещите точки на света, нейното име е знак за качество в журналистиката. Тя навърши 86 г. Защо споменавам възраст, когато иде реч за жени, нали не е прието? О, прието е, за да видим критериите. Аз съм особено радостна, че в полезрението на номиниращите е намерил място един перфектен преводач - Андрей Манолов. Знаем, че преводачът е винаги нещо като гласът зад кадър, на първо място е осветеният от прожекторите на авансцената автор. Но благодарение на този тих труд ние имаме възможността да четем Сен-Джон Перс и Борис Виан, Пол Клодел и Пол Валери. Аз познавам г-н Манолов, редактор съм на неговите преводи на Сен-Джон Перс и, говорейки и двата езика, зная какъв грандиозен труд е да превеждаш и него, и Борис Виан. Радвам се и за Ели Скорчева - една евеликолепна актриса, само Вероника в “Адаптация” на Въло Радев ѝ стига като роля, с която ще остане, а в “Уроците на Блага” миналата година застана твърдо на своя артистичен връх.
За всеки от номинираните имам своето мнение от първа ръка. Чела съм, гледала съм, слушала съм, взимала съм си от плодовете на труда им за себе си като познание и удовлетворение от добре свършената работа. Всички те са хора на достойна възраст - над 70-те, ако забелязахте. (Изключение правят Владо Пенев и Марта Вачкова, но дай боже да ги достигнат и десетократно надминат!) Карам по критериите, ако забелязахте - възраст отметнахме. Здравословно състояние - всички знаем какъв актьор беше Георги Стайков и до какви още върхове можеше да стигне, ако не беше го покосила коварната МС. Антон Радичев е безспорен, него всички го знаете. Руска Стоименова е съосновател на ансамбъл “Пирин” и ако не знаете името ѝ, отлично познавате реализацията на делото ѝ. Постиженията са видими. Любими артисти, значими личности, безспорни.
Мен ме притесняват не номинациите, а проблемът, който винаги създават, щом списъкът излезе наяве. Социалната мрежа вече зашумя. Ще се окажат между чука на общественото мнение и наковалнята на собствените им колеги. Защо той, а не аз е въпрос, непрекъснато битуващ в нашия живот. Особено когато иде реч за обществени личности. На мен ми е горчиво, като си спомня, че Борис Годжунов не дочака гласуваното му доплащане, отиде си в мизерия и огорчение. Не зная колцина го помнят.
Не зная кога парламентът ще гласува номинациите и след колко време съответно одобрените ще започнат да получават своята придобивка (един от синонимите на постижение е това).
Колко време ще я получават, е въпрос на други тефтери, ама пусто, и това е от значение.
Преди демократичните промени хората с принос получаваха звания “Заслужил артист” съответно “Народен артист” и “Заслужил деятел на културата”, съответно “Народен деятел”. За всяко звание имаше прибавка в паричен еквивалент. (Зная сумите, но няма да ги споменавам, завистта на колегите им беше по-значителна от 700 единици.) Не ви ли се струва, че това е малко стара песен на нов глас , и то с не съвсем верен тон? По принцип говоря. И не ви ли навежда на основателното предположение, че “онези” архиви не са се наводнили, подпалили и изпарили самостоятелно? Тоест тихомълкомното признание, абе знаем, че сте работили, ама като го няма черно на бяло... И хайде поредните десетима. Догодина следващите.. А за някои догодина може да няма. И приносът се прибира в някоя папка. Надявам се наистина ръкописите да не горят, досега Булгаков никой не го е опровергал. Освен “Концертна дирекция”.
