Учител или програмист може да станете през 20 различни направления в университетите, казва ръководителят на екипа, изготвил Рейтинговата система на висшите училища в България
Още акценти от интервюто:
- Държавата трябва да помогне през посолства и визи за привличане на чужденци не само от ЕС в университетите ни
- Учениците намаляват, студентите в педагогически специалности растат - ситуацията изисква специално внимание
- 10 хил. студенти повече, ако нямаме образователни неравенства
- Как един младеж, който иска добри доходи и кариера, да се ориентира в рейтинга на висшите училища, така че да му е от полза максимално, г-н Стойчев?
- Не познавам човек, който просто да иска добри доходи. Повечето хора, особено младите, искат да работят това, в което ги бива, за което имат талант и което им носи удовлетвореност.
Рейтинговата система може да им помогне да изберат подходяща специалност и висше училище и да ги ориентира реалистично каква реализация могат да очакват на пазара на труда в зависимост от това къде и какво изберат да учат. В системата ще намерят данни за най-често упражняваните професии и за доходите на завършилите различните висши училища и професионални направления, за безработицата сред тях, както и за степента, до която успяват да си намерят работа, отговаряща на полученото образование.
Цялата тази информация е на един клик разстояние в интернет. В рейтинговата система на практика може да намерите почти всичко, което искате да знаете за висшето образование, но ви е страх да попитате.
Знаете ли например, че ако искате да станете учител в гимназия, има не едно, а близо 20 професионални направления, които може да завършите и които създават предпоставки за подобна реализация. Същата е картината и ако искате да станете програмист. От тази година в рейтинговата система има функционалност, която се нарича “Какво искаш да работиш”, която срещу посочена от потребителя желана професия дава информация за най-подходящите направления, обучението в които предполага реализация в посочената професия.
- Доходите на завършилите български университети варират от 1208 до 9700 лв. Това е 8 пъти разлика. Толкова голямо ли е и неравенството в качеството на обучението? Или става дума за големи диспропорции на пазара на труда?
- Доходите зависят от много фактори, включително от избраната професия, от завършеното висше училище, от района на реализация. Това, което виждаме, е, че има съществена разлика в реализацията на пазара на труда на завършилите различни висши училища дори в едно и също професионално направление.
От гледна точка на потенциала за успешна реализация е важно не само какво учиш, но и къде учиш. Смисълът от инструменти като Рейтинговата система е именно в това – да може да регистрира подобни разлики и да ориентира кандидат-студентите при избора на специалност и висше училище.
- Експертите казват, че икономиката изнемогва от липса на подготвени кадри, търсенето е огромно. Университетите не “произвеждат” достатъчно или не “произвеждат” нужните умения? Или партньорството между бизнеса и университетите още не е съвсем ефективно?
- Ние живеем в свят, в който има все повече хора, но все по-малко от тях живеят, работят и учат в България. Всеки разговор за състоянието на пазара на труда или за бъдещето на висшето образование по неизбежност би трябвало да започва с признаването на тази демографска реалност. Властта да селектират ще бъде все повече в ръцете на тези, които кандидатстват за работа или за университет, и все по-малко в ръцете на работодателите и висшите училища.
Всички трябва да приемем факта, че поне в обозримото бъдеще броят на хората, които ще влизат във висшите училища и ще излизат на пазара на труда, ще намалява.
Това ще засилва натиска за рационализиране на структурата на висшето образование и доближаването и до нуждите на пазара на труда. Инструменти като рейтинговата система и Националната карта на висшето образование помагат в този процес.
Една от функциите, които подобни инструменти изпълняват, е да съдействат за подобряването на съответствието между профилната структура на висшето образование и нуждите на работодателите. Такъв процес тече. Ние виждаме, че се подобрява качеството на работните места, на които се реализират новозавършилите специалисти с висше образование. Все по-голям дял от тях работят на позиции, които съответстват на образованието им, и все по-малко на позиции, за които не се изисква висше образование.
- Има ли нещо вярно в твърденията, че докато икономиката има нужда от кадри с инженерно-технически профил, университетите подготвят малко такива. А и младите искат да са инфлуенсъри, не инженери?
- Има известна истина в подобни твърдения, но това не е цялата истина. Обществото има нужди от различен профил кадри, не само от инженери. Ние изпитваме дефицит на медицински сестри и лаборанти например.
От друга страна, има инженерни специалности, в които реализацията на завършилите е под очакванията. В тази сфера разговорът трябва да бъде много по-конкретен. В някои случаи на ниво конкретна специалност във висшето образование и конкретна професия. Обобщенията могат да бъдат подвеждащи.
- Чуждите студенти у нас се увеличават. Обяснението вероятно е, че цената на висшето у нас е конкурентна спрямо чуждите университети. Но какъв резервоар има да привлечем още повече и в кои направления?
- Чуждестранните студенти в България се удвоиха в рамките на последното десетилетие и достигнаха до близо 9 процента през тази година. Двигателят в нашия случай са направленията в сферата на здравеопазването – медицина, стоматология, ветеринарна медицина. Ако искаме да продължаваме да увеличаваме дела и броя на чуждестранните студенти в страната, имаме нужда да разнообразим направленията, в които ги привличаме, и районите на света, от които привличаме такива студенти.
Така например 90% от чуждестранните студенти в България идват от други европейски страни, докато над 50% от чуждестранните студенти средно в ЕС идват от други континенти. Най-голям дял чуждестранни студенти средно за ЕС има в сферата на икономиката, администрацията и правото – на практика всеки пети чуждестранен студент в ЕС е в тези области, докато в България привличаме три пъти по-малък дял чуждестранни студенти в тези области.
Привличането на повече чуждестранни студенти, особено от райони извън ЕС, обаче е въпрос на държавна политика, не само на усилие на отделните висши училища. Успехът на подобен процес ще зависи и от фактори, свързани с това как функционират нашите дипломатически мисии, как се издават визи и т.н.
- 63% “потомствени” висшисти срещу 37 “амбициозни дебютанти” в системата. Какво ни говорят тези данни?
- Делът на студентите първо поколение в България е под 40%. В Съединените щати например е над 50%. Има етнически групи в България, при които делът на висшистите е в пъти по-нисък от средния за страната. Ако тези образователни неравенства не съществуваха, в момента можеше да имаме с над 10 хиляди студенти повече. В страната все още има неизползван потенциал за подобряване на достъпността и включващия характер на висшето образование.
За да видим подобрение в тази сфера обаче, имаме нужда и от подобряване на работата в училищното образование по отношение на създаването на стимули повече ученици успешно да се явяват на матури, което да им отвори вратата към висшето образование.
- Хора от системата на средното образование се оплакват, че сравнително малък дял от завършилите педагогически направления стават учители. Това ли показват и данните от рейтинга?
- Данните показват, че близо половината от завършилите педагогически направления се реализират като преподаватели, включително в сферата на средното образование. Трябва също така да имаме предвид, че учители стават и завършилите множество други направления.
Приблизително всеки пети студент в България се обучава в професионални направления, за които професията “преподавател” е № 1 или № 2 сред завършилите. Специално в сферата на средното образование нашите данни показват, че всеки трети завършил през последните пет години направление “Педагогика на обучението по” е станал преподавател в тази сфера. Също така всеки четвърти, завършил филология. Всеки пети, завършил математика или философия. Всеки седми, завършил история, и т.н.
На фона на спадащия брой деца в училищна възраст в България и на фона на увеличения брой на студентите в педагогически специалности през последните години е необходим специален анализ, който да провери дали част от завършилите педагогически специалности не успяват да се реализират като преподаватели заради липса на желание от тяхна страна или заради липса на достатъчен на брой свободни работни места за подобен тип специалисти. Нужно е също така конкретно да се анализира профилът на дефицитните кадри в системата на образованието и да се стимулира специфично подготовката на кадри с подобен профил, а не на педагогически кадри по принцип.
- Намаляха ли дисбалансите в картата за висше образование? Преди 3 години над 10% от студентите в страната идваха от Северозападния район, но само 2% от студентите се обучаваха в него.
- Това са дисбаланси, които не могат да бъдат преодолени в рамките на една или две години. За да видим измерим и значим резултат, ще има нужда от устойчиви и последователни политики в рамките поне на десетилетие. Това от своя страна ще изисква наличие на политически и обществен консенсус за посоката на необходимите реформи и за целите на прилаганите политики.
