Тези резултати изключват коалирането. Освен ако…
След седмите поредни избори всеки се пита - ще успеят ли партиите най-сетне да направят нормално правителство и да изкарат 4-годишен мандат?
Ако са последователни и принципни - в никакъв случай! Нито нещо се е подобрило, нито се е променило. Освен че вече имаме две скарани помежду си депесета, все едно стабилизаторът на самолета е отхвърчал.
Докато пиша тези редове, още не е ясно, но май ще осъмнем с най-фрагментирания и най-изпокаран парламент за последните 34 години, в който единственото подобрение може да е умората. Но както казва народът, луд умора няма.
Така че, ако водещите партии успеят да направят сглобката, значи са получили предложение, на което не могат да откажат.*
Тогава е въпрос на вкус какво предпочитаме – нови три месеца патриотичен хаос или 4 години колониален ред?
Но да не изпадаме в конспиративни хипотези.
Доколкото зависи от нашия си елит, ние ще продължим да живеем в извънредно положение, защото така е за предпочитане.
Освен това в хаоса властта винаги е в ръцете на националния суверен. До миналата есен това бе президентът, но след ремонта на конституцията се получи така, че Бойко Борисов стана нещо като президент в сянка, тъй като в “домовата книга” са все или назначени от ГЕРБ хора, или със съгласието на ГЕРБ. Значи за водещата партия извънредното положение е добре дошло. За какво им е коалиция, която избирателят няма да одобри?
Но веселата част е, че до тази извънредна власт на ГЕРБ се стигна не по негово желание, а поради натиска на неговите душмани.
За да реформира съдебната система, ПП-ДБ сключи сделка със своя враг. Колкото получи - толкова и отстъпи.
Само че после Конституционният съд му отне полученото, а на врага го остави. Това бе лесно да се предвиди, тъй като КС също е продукт на епохата ГЕРБ.
Моят съвет към ПП-ДБ е да издигнат за лидер някой шахматист. В тези сложни времена трябва да се мисли поне 2 хода напред. Не че няма напредък – лидерите са си взели поука и вече говорят за “равноотдалечен” премиер. Ако се бяха сетили за това миналата година, още щяха да управляват.
Какво ги промени така? Дали не са видели конската глава в чаршафите?**
Така че най-важното на този етап не е парламентът и не коалирането, а кой ще ръководи извънредно положение. Битката още не е приключила.
Сега КС променя състава си и нищо чудно в близките седмици да възстанови президентските пълномощия при избора на служебно правителство. Тогава ГЕРБ ще е по-склонен на коалиция, а ПП-ДБ може би ще предпочита новите избори, тъй като има шанс Румен Радев пак да сложи Рашков за вътрешен министър. А и Тръмп може да смени чипа. Не е ли по-добре да се изчака?
Така че сега-засега динамиката на извънредното положение е по-интересна от парламентарната динамика.
Причината за този упадък на парламентаризма е ясна, макар че всички я мълчат - партийнолистовата избирателна система. Опитът на редица европейски държави дава предостатъчно доказателства, но тук този опит е табу. Лекарството също е табу и освен това е военна тайна. Много интересен е днешният етап на заболяването, в който партиите са засмукани в нови и нови избори като във водовъртеж.
Техният маразъм е партийно-психологически. При тези малки проценти за влизане в парламента си длъжен да се правиш на разярен лъв - ще смачкаш лошия диктатор, ще му откъснеш главата, ще го побиеш на кол и ще пиеш вино от черепа му! Но минават изборите и трябва да се коалираш.
А сега, де? Вчера лъв - днес мило котенце. Я си се коалирал, я си се сринал електорално.
Този риск си струва само ако те очаква пълен 4-годишен мандат. Дотогава я камилата, я камиларят.
Ще поуправляваш, ще загладиш косъма, пък после каквото - такова.
Но колкото повече изгледите за пълен мандат намаляват, толкова повече желанието за коалиране се изпарява.
В един момент партийният лидер си казва: "Струва ли си да си отблъсквам електората, щом след 3 месеца пак до него ще опра? Не е ли по- добре да си остана безкомпромисно принципен?".
Така системата се завихря и влиза в спирала. Колкото повече избори - толкова повече избори. Ако конституцията има нужда от поправка, то е изборите да се правят не на три-четири месеца, а всеки месец, после на две седмици, после на една.
И колкото повече избори, толкова повече нови партии. Така социално-политическата структура става "главотежка" - все повече и повече народ напира да ръководи държавата. Все едно всички пътници в самолета напират да се вмъкнат в пилотската кабина.
Чиста аритметика. Какво се случва с партийната листа от 10 кандидати? Първият ще влезе в парламента, останалите са в листата за масовост. Не върви да правиш листа само с един човек, нали така? Но останалите 9 не се връщат на село да пасат овцете (нито да си пишат дисертациите), а чакат и се надяват да получат я министерство, я агенция някоя, я поне митниците.
И тъй като постовете са десетократно по-малко от чакащите, те правят нови и нови партии на принципа "стани да седна". На думи всички идват, за да сменят системата, на дело все повече натежават върху главата , докато я съборят.
Аз винаги съм твърдял, че нещата трябва още доста да се влошат, преди да започнат да се оправят. В този смисъл изборите ни придвижиха в правилната посока.
--------
* "Ще му направим предложение, на което не може да откаже" – тъй като по-младите може и да не знаят, това е знаменит цитат от "Кръстникът" на Марио Пузо и от едноименния филм.
** Конска глава в чаршафите - в "Кръстникът" това е самото предложение за коалиране във филмовото продуцентство.
