Няма за кого, няма за какво и няма как
Аз не гласувах на парламентарните избори на 27 октомври. Признавам си без бой. С бой нямаше да призная.
Нещо повече - никога не съм мислил да гласувам на тези избори и предварително знаех, че ще се получи така. Даже текста го бях замислил със заглавие “Защо няма да гласувам на 27 октомври”, ама ме домързя да го напиша.
Въпреки това си направих труда, отворих два-три сайта, докато намеря пълния списък на всички кандидати от всички партии в моя МИР. След това потърсих кои партии някъде са пуснали нещо като програма за бъдещо управление. Накрая хвърлих едно око какво са ръсили така наречените лидери от различен калибър на 28-те партии и коалиции.
След първоначалния преглед ми стана ясно, че шансове да влязат имат между 7 и 9 партии, повечето всъщност и са представени в парламента. Всъщност силно се надявах няколко от тях да не влязат, а за две изпитвах силни съмнения. Но колкото повече, толкова повече, народът и Мечо Пух така казват.
Сега по точки защо не гласувах.
1. Няма за кого
Най-напред трябва да обясня нещо за политическите ми възгледи. Никога не бих гласувал за комунистите и техните преки наследници - БСП. Защо и как, не ми се навлиза в подробности, може и да е по месторождение. Комунистите затвориха арменското училище в Пловдив и никога не са печелили там след 1989 г. Първо ги мачкаха “сините”, после царят, а след това Бойко Борисов.
По дефолт моята партия би трябвало да е ДПС, защото като притежател на сравнително различна фамилия (поне откъм края ѝ) съм се наслушал на подмятания, най-нежните от които са “как не ви е срам, ние ви спасихме, вие сте пълни неблагодарници, ходете си в Армения”. Обаче прословутото преяждане с власт ме накара да презирам тази партия.
Отделен абзац трябва да посветя защо няма да гласувам за “Възраждане”. За мен това е БКП'. Тоест партия, която иска да ни направи 16-а република на СССР. Аз не искам.
Прагматик съм и партиите не ме интересуват, бих гласувал за политики, а не за политици. Но политики не ми предлагат, така че се обърнах към проекто-избирателните листи.
Както споменах по-горе, прегледах всичките около 400 кандидати за депутати в моя МИР, който е като проекция на автобус 88 - обхваща територия от “Младост” горе-долу до “Хладилника”, че и отвъд към “Красно село”. Ами какво да ви кажа - пълно е с тикви, комплексари, кариеристи, пустословци и пълни анонимници.
Вторият вариант беше за ДСБ, който си изглеждаше напълно естествен избор с оглед на инстинктивно сформиралите се мои политически възгледи. Водач обаче в моя район беше стройният миньон от ДСБ Атанас Атанасов, когото свързвам единствено с факта, че беше шеф на НСС, когато организационен секретар на СДС беше Христо Бисеров.
Някой ще попита - ами ГЕРБ? Какво ГЕРБ - ще върна въпроса аз. Издъниха се по време на управлението си, а и не бяха съвсем адекватни по време на кабинета “Денков - Габриел” (макар и не колкото ПП/ДБ).
2. Няма за какво
Както вече споменах, на мен ми се гласува за политики, а не за политици. Никой обаче на тези избори не предлага нищо конкретно, което да ми хареса. А и преди това видях, че и когато са на власт, тия не изпълняват абсолютно нищо. Но това е само едната страна на въпроса.
3. Няма как
Избирателната система в България е изключително тъпа и неработеща. Даже прословутата преференция е някакъв непотребен израстък, с който повече се забавляват, отколкото да работи наистина. Затова на мен персонално ми е нужна една истинска мажоритарна система.
Затова се присъединявам към хората, които настояват за мажоритарна система в два тура със задължителна предварителна регистрация. И докато това не стане, няма да гласувам.
