Ако искаш да накажеш партиите с "Не подкрепям никого" или пуснеш сгрешена бюлетина, вотът ти не променя нищо освен числото за активността
“Объркана съм, вече не знам за кого да пусна бюлетина! Ще реша в последния момент дали да гласувам пак, или не. И за кого.”
“Не вярвам на нито една партия, но не върви да не отида до урните! Затова ще пусна “Не подкрепям никого”.
“Ох, пак ли избори? Е този път няма да им гласувам! Достатъчно гледах доволните физиономии на депутатите в първия ден на всеки от 6-те парламента дотук. А след тях - нищо!”
Такива коментари са обичайни през последните 4 години, в които ходихме 6 пъти на парламентарни избори и още 3 - на местни, президентски и европейски. От толкова години слушаме, че пред урните застават само твърдите ядра на партиите, докато перифериите им изчезват при негласуващите.
Тези избиратели са объркани, разочаровани, недоверчиви, ядосани протестиращи, уморени от застоя след поредните избори.Социолозите обикновено определят това като протестен вот. Ако изобщо отидат до урните.
От първите свободни избори в държавата на 13 октомври 1991 г. до последните на 9 юни 2024 г., т.е.
за 33 г., избирателната активност е спаднала над два пъти - от 83,9% до 34,41%,
изчисли изборният експерт проф. Михаил Константинов. Интересът пада под 50% след серията предсрочни вотове от 11 юли 2021 г. до днес.
Групата на негласуващите набъбва, но социалният ѝ профил е толкова разнороден, че трудно се определя какви социални групи доминират, коментира пред “24 часа” политологът Димитър Ганев от “Тренд”. Но отказът да упражнят правото си на глас вероятно ще се окаже масовата форма на наказателен вот към политиците.
* Част от негласуващите са сърдити за загубеното време - свое и на държавата, не хранят надежда, че нещо ще се оправи и гасят телевизора на новините, оставайки си у дома в изборния ден.
* Други очакват да се появи нов авторитет и да върне страната в успешен коловоз, но или си спестяват ходенето до урните, за да не получат “повече от същото”, или посягат към квадратчето “Не подкрепям никого”.
* Трета група негласуващи са хронично непредставени във властта открай време - социално слаби, възрастни, маргинализирани, включително и млади и по една или друга причина не стигат до урните.
* Групата на недоверчивите, но гласуващи протестно обикновено е на разочаровани нечии симпатизанти, объркани от многобройните филизи сред отломките на разцепени стари формации и появили се нови. В нея са хора в активна трудова възраст, някои - висшисти, гласуващи по-скоро на машина, според изследователи.
“В никакъв случай не са лумпени”, категоричен е и политологът Димитър Ганев. Избират “Не подкрепям никого”, за да декларират позицията си.
Друга форма на протестно гласуване е, ако избирателят пусне бяла, или надраскана, нарисувана, скъсана или сгрешена бюлетина, която също участва в изчисляването на активността пред урните, но се отчита като недействителна.
Къде отиват недействителните бюлетини и тези с квадратчето “Не подкрепям никого”? “Отиват в кошчето на историята”, обясни пред “24 часа” математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов.
“Вотът с квадратчето “Не подкрепям никого” се брои за действителен и участва в отчитането на избирателната активност, но дотам. Не оказва влияние върху 4-процентната бариера. Така са решили политическите сили”, обясни математикът.
И в сайта на ЦИК лаконично е обяснено: “Гласовете “Не подкрепям никого” са действителни гласове, които участват при определяне на избирателната активност.
Тези гласове не участват при определяне на 4-процентния праг за партии и коалиции за влизане в парламента. Тези гласове не се прехвърлят и не се разпределят към друга партия или коалиция."
“Недействителните бюлетини и тези с “Не подкрепям никого” можеха да повдигнат бариерата за малки партии в абсолютни гласове. Ако в София например за вас са гласували 100 000 избиратели, а към техния вот се прибави и този от квадратчето “Не подкрепям никого”, стават 105 000 гласа.
Съответно малките партии щяха да влизат по-трудно”, обясни математикът.
Недействителните гласове и тези “Не подкрепям никого” на последните избори бяха 122 409
- повече, отколкото за една парламентарна група.
Проф. Константинов припомни историята с въвеждането на опцията “Не подкрепям никого”. “Тя е от 2014 г. Тогава по предложение на ВМРО бе въведено задължително гласуване. Санкцията беше, като не гласуваш два пъти, да бъдеш отписван от избирателния списък. А ако решиш пак да гласуваш, да те дописват в него. Тогава обаче Конституционният съд окачестви санкцията като противоконституционна, но текстът гласуването да е задължително остана.
Тогава сработи логиката: за тези, които не се припознават в нито една партия, каква е опцията? За тях, когато полагат подпис срещу името си в избирателния списък и влязат да гласуват в тъмната стаичка, трябва да има опция да упражнят своята политическа воля като избиратели. Тези възможности не са много - или правиш бюлетината невалидна, като я надраскваш, или я пускаш празна, или я сгъваш неправилно. И трите случая в някакъв смисъл нарушават морала и затова се въвежда опцията “Не подкрепям никого”, а гласуването си остава задължително”.
По думите му този текст в изборния закон е кух, защото въвежда задължение, каквото е задължителното гласуване, за което обаче няма наказание. “Жалкото е, че все повече хора си мислят, че като гласуват с “Не подкрепям никого”, това ще има някакъв ефект. Само че няма никакъв ефект!”, казва математикът.
Тези гласове имат някакво значение единствено на първи тур на президентските избори
Победител в тях е спечелилият повече от половината гласове, но ако правото си на вот са упражнили повече от половината избиратели. Презумпцията е да не се повтори историята от 2006 г. , когато на първи тур Георги Първанов имаше 60 на сто от гласовете, но по списък бяха гласували по-малко от 50% от избирателите по списък.
На различни избори с "Не подкрепям никого" гласуват 3-4%, възможно е тази група избиратели да прескочат бариерата, само че не се отчитат. В момента има конституционно дело, свързано с предложение гласовете “Не подкрепям никого” да се отчитат. Ако то се приеме, вотът с квадратчето ще повиши 4-процентната бариера, казва математикът.
Протестният вот се вписва в протоколите за изборите, но няма да влияе върху определянето на прага за влизане в парламента и разпределянето на мандатите в него.
На последните парламентарни избори с “Не подкрепям никого” гласуваха 63 913 българи, което се равняваше на почти 3 на сто от действителните гласове.
